Девизът на олимпийските игри е "По-бързо, по-високо, по-силно", но понякога дори той остава на втори план, когато е намесено приятелството.
Петима състезатели достигат до финала в мъжкия овчарски скок на Олимпиадата през 1936 година, преодолявайки впечатляващата за тогава височина от 4 метра и 15 сантиметра.
Пред погледите на 25 хиляди зрители по трибуните и под светлините на прожекторите в Берлин първият отпаднал от финала е американецът Бил Грейбър, който не успява да прескочи 4,25 м.
Следва успешен опит на друг американец - Ърл Медоус, на 4,35 м, което сериозна височина за онова време, която останалите трима: още един американец и двама японци, не успяват да преодолеят. Медоус се пробва и на 4,45 м, но не успява.
Битката за златото обаче е решена и то отива при Медоус, като останалите трима остават да се борят за оставащите две места на почетната стълбичка.
Третият американец във финала - Бил Сефтон, не успява да преодолее 435-те сантиметра и при трите си опита, но двамата японци го правят. Това означава, че те ще грабнат среброто и бронза. Но остава да се уточни кой от двамата какъв медал ще получи.
И двамата японци са още студенти. Още по-важното - Шухей Нишида и Суео Ое са приятели. И като такива шокират всички на трибуните, когато отказват да се състезават един срещу друг. Искат да си поделят медалите.
Молбата им обаче е отхвърлена. Все пак, трябва да има сребърен и бронзов медалист. От МОК натоварват Японския олимпийски комитет с това решение и да определят кой от двамата какъв медал ще получи. След разгорещени дискусии се стига до справедливо решение - Нишида да се окичи със среброто, тъй като преодолява височината от 4,25 м още от първия си опит, докато Ое го прави от втория и за него да остане бронзът.
По този начин са раздадени и медалите, но двамата приятели решават да вземат нещата в свои ръце. След завръщането си в Япония разрязват двата медала и правят нови два - всеки наполовина сребърен, наполовина бронзов. Тези медали остават в историята като "Медалите на приятелството".
Медалът на Ое, който умира през 1941-ва във Втората световна война, е в частни ръце, докато този на Нишида, който живее до 87-годишна възраст и умира през 1997-а, се пази в университета Васеда, където Шухей учи по време на Олимпиадата през 1936-а.
