Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво представляваше Александър Лукашенко като футболист?

"Бях страхотен талант. Обожавах футбола. Беше голямата ми страст. Сънувах как играя във велики мачове. Фенербахче ме забеляза и дори искаше да ме вземе. Баща ми обаче така и не ми позволи да стана футболист" - президентът на Турция Реджеп Ердоган с часове може да ви разказва колко добър е бил на терена и как строгият му татко Ахмет Ердоган-Капитана е убил мечтата му.

На 550-600 км на североизток от Истанбул, града на "фенерите", е една столица, в която има друг висш държавник, който и до днес се смята за страхотен играч. Вероятно се досещате. Но историята му е позната на мнозина от вас. Вече не е и толкова интересна, след като не го удостоиха с приза за Футболист на годината.

Затова политико-футболното ни пътешествието продължава още на север. Прекосяваме Румъния и Украйна, за да стигнем до Беларус, който ще домакинства на следващите редове.

"Ставам в пет и половина-шест и започвам с физзарядка. Предпочитам да съм на чист въздух, не признавам фитнеса - разказва държавният глава Александър Лукашенко. - Не съм от блъскачите, както ги наричаме. Аз съм играч и състезател. Обичам да спортувам. Футболист съм по призвание още от детството си. Но в 10 клас контузих коляното си и в следващите години то започна да се обажда все по-често и по-често. Сега понякога играя хокей."

Лукашенко многократно е изтъквал любовта си към футбола. Като ученик голямата му мечта е да стане професионалист. Отдава неуспеха си в сбъдването ѝ както на травмата, така и на факта, че не успява да попадне на добър треньор. "Учехме се сами и играехме така, както можехме", твърди той.

За ученическите подвизи по терените му не се знае много. По груби сметки контузията му е била някъде в началото на 70-те. Но след това се намират доста свидетели, които от първо лице разказват за уменията на беларуския президент с топката.

Михаил Шелехов, автор на материала "Футбол на булеварда", събира спомени на жители на град Шклов. В него през 1978 г. Лукашенко пристига, за да стане изпълнителен секретар на регионалната организация на Всесъюзното общество "Знание".

Валери Сюмушкин, директор на УПК (Учебно-производствен комплекс) разказва: "От детството си спомням, че Шклов беше разделен на микрорайони, всеки със свой футболен отбор: "Мост", "Булвар", "Селхозтехника", "Карпиловка" и т.н. Периодично провеждахме турнири и често се стигаше до бой на игрището. Повечето от нас не се отказаха от футбола и в зряла възраст. Лукашенко се появи в регионалното дружество "Знание" някъде през 1978 година и много му допаднаха нашите футболни традиции."

Ето какво си спомня път Алексей Мойсеев, началник на отдела за жилищно-комунални услуги на областния изпълнителен комитет: "Лукашенко живееше със семейството си в малко жилище с обща кухня. Той беше атлетичен човек по природа. Не се страхуваше от трудности като дъжд и сняг - той винаги излизаше да играе. Е, като съсед мога да кажа, че физзарядката сутрин беше нещо свещено за него: той постоянно се занимаваше със спорт, беше весел човек. И в други неща помагаше - не отказваше нищо на никого в ежедневието. На футболното игрище понякога се стигаше до противоречия, но след това всичко се изглаждаше. Веднъж го изритах и се сдърпахме, но се разбрахме. Лукашенко винаги е бил мощен като телосложение."

Евгений Семенкевич, заместник-председател на областния изпълнителен комитет: "Беше лятото на 1980 г. и ние с Лукашенко бяхме един до друг в автобуса. Отивахме да играем за Шклов - като областен футболен отбор - в Орша. Говорихме си и се запознахме. И двамата играехме като нападатели. Спечелихме тази среща, а той игра много добре. Беше доста емоционален и викаше за сбъркани пасове и такива работи. Той беше отдаден на футбола и винаги искаше отборът му да печели. Раздаваше се и не позволяваше на другите да се скатават. Ако някой искаше да се прави на тарикат, не ставаше. Винаги вкарваше много. Не съм броил головете му. Но определено се открояваше и беше лидер. Нямаше мач, в който да не вкара 3-4. Играехме на малка площадка до булеварда и понякога мачът свършваше 15:12 и той винаги беше сред голмайсторите. Бяхме сред най-силните махленски отбори в региона. "

Анатолий Зайцев, бивш заместник главен лекар на областната болница, днес офталмолог: "От малък съм любител на футбола, играл съм за отбора на института. С Лукашенко се знаем от уличните мачове. Играеше добре, красиво, не беше груб. Остър нападател. Той вкарваше красиви голове. Станахме приятели с него. И всяка неделя си правехме парна баня. Носех метлички и идвах по-рано, за да затопля помещението."

И едно по-различно мнение - на Анатолий Лебедко, бивш политически функционер: "Професионалист ли беше Лукашенко? Понякога се налагаше да търка пейката. Бих казал, че беше на границата между титуляр и резерва. Между нас нямаше професионалисти. Дори в онези времена Лукашенко не беше много бърз футболист, той обичаше да играе с топката. Футболът е колективна игра, а не тичане. Често избягваше черната работа, винаги искаше да стане голмайстор, макар да нямаше такива способности. Ако се получеше някакъв сблъсък, Лукашенко можеше да си отмъсти след това. Всички го знаехме и втори път не му влизахме грубо. "

Тежката травма

За съжаление никой не е имунизиран от контузии във футбола. Лукашенко не прави изключение. След тежката контузия в училище, къса менискуса след 12-13 години. Но и това не го отказва. През октомври 1996 г., когато вече е на 44, излиза пред 30 хиляди зрители на стадион "Динамо" в благотворителен мач.

За последно държавният глава се появи на футболното игрище през 2002 година.

Хокей вместо футбол

В следващите две десетилетия Лукашенко смени футболнато топка със стик и превърна хокея в основен спорт както за себе си, така и за страната. Футболът обаче си остава голямата му слабост.

"Отдавна казвам, че обичам хокея по неволя - признава Лукашенко - По призвание съм футболист, играх футбол през целия си живот. Но след контузиите стана трудно."

Определено Александър Лукашенко се смята за доста добър. Но да играеш на булеварда в Шклов не е чак толкова впечатляващо. И доста различно от това да бъдеш професионален футболист.

Но държавните лидери имат склонността да се самозаблуждават и да се надценяват.

Най-четените