Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Левски искаше да плати 5 млн. долара за "кьоравия бразилец"

Когато Левски искаше да плати 5 млн. долара за "кьоравия бразилец"

В началото на изглеждащата преди цяла вечност 2002 година Левски назначи за треньор германеца Рюдигер Абрамчик. Във времената, в които Майкъл Чорни изливаше златен дъжд на "Герена", бяха сменени куп чужденци на скамейката - Люпко Петрович, Славолюб Муслин, Владимир Федотов, Вячеслав Грозни...

Абрамчик подписва договор още през ноември 2001-ва, но поема нещата от началото на новата година. Освободен е след четири победи и две равенства. Левски е лидер в класирането, но обяснението от ръководството е, че тимът не показва достатъчно атрактивна и убедителна игра. Германецът е заменен от Муслин, който впоследствие триумфира с титлата.

Самият Абрамчик обаче не е от хората, които си мълчат заради заплатката. Германецът върти бизнеси с недвижими имоти в родината си след края на активната си състезателна кариера, има и туристическа агенция. Изобщо - не е от хората, които ще "трайкат, за да папкат". Такъв е още като футболист.

"След един приятелски мач в Малта при мен дойде тогавашният президент на Германския футболен съюз Херман Нойбергер. Каза ми, че съм играл слабо в тази среща. Не го бавих изобщо, казах му, че си няма идея от спорта - разказва Абрамчик. - Изиграх още само два мача за националния отбор след тази случка и бях отрязан завинаги. Ако не си бях отварял плювалника, сигурно щях да имам 50 мача за Бундестима. Така стигнах само до 19."

Иначе Рюдигер е известен в Западна Германия като Царя на центрирането. Негов е пасът за "Гола на столетието" в Бундеслигата, вкаран от Клаус Фишер със задна ножица.

Бащата на Рюдигер е минен шлосер и не иска за нищо на света синовете му да слизат под земята. Ходи на всичките му мачове, но е безкрайно критичен.

"Имаше случаи, в които да ме остави да се прибирам пеш след мач или ми оставяше 50 пфенига, за да си хвана трамва - разказва Абрамчик. - След една среща ме чакаше на кухненската маса и каза: "Лайно такова! По-добре се откажи от футбола!"

На 16 Рюдигер вече тренира с мъжкия отбор на Шалке, а скоро след това прави дебюта си в мача на откриването на "Паркщадион" пред 70 000 души срещу Фейенорд.

"За едно полувреме ги развинтих - спомня си Абрамчик. - Президентът на клуба влетя на почивката и се развика на треньора: Сменяйте това момче, защото още няма договор с нас и ще ни го откраднат."

Вечерта след мача Абрамчик-старши отново не е доволен от играта на сина си, макар че подписва първия му професионален договор.

"Ще те критикувам, докато не станеш национален състезател", заплашва го бащата.

Четири години след тази фраза, на 21, Рюдигер изиграва първия си мач за ФРГ.

"Прибрах се у дома и му казах: "И сега к"во?" Той млъкна и повече не посмя да прави коментар за футболното ми представяне", спомня си Абрамчик.

С националния отбор участва на световното първенство в Аржентина, провело се при остра критика от страна на световната общност за извършваното от военната хунта, която управлява страната след превземането на властта с преврат.

"Нямахме никаква представа какво се случва навън. Бяхме като в казарма. Не можеше да се излиза свободно. Трябваше да носим плакет на футболния съюз като отличителен знак за легитимация. Гюнтер Нетцер се опита да дойде на свиждане и си имаше сериозни проблеми. Автобусът ни се придружаваше от военна кола и хеликоптер."

След подобни изживявания престоят в България със сигурност не е най-страшното, с което футболът сблъсква Абрамчик. Пред изданието 11Freunde той разказва любопитна история от странните времена в Левски. В България той пристига след престой в Анталияспор, който извежда до финала за Купата на Турция.

"Още си спомням началото в Левски. На тренировъчното игрище имаше 35 футболисти. Клубът постоянно привличаше чуждестранни играчи, без да имаше нужда от това. Особено луди бяха по един бразилец - връща се назад Рюдигер. - Той дойде без обувки и след 10 минути го видях, че не става. Мениджърът искаше да платим за него 5 млн. долара. Попитах: "За този кьоравия ли, да не сте луди?". Мениджърът имаше силна връзка с един бразилски агент и беше взел няколко от неговите футболисти. Всеки може да си даде сметка за какво става въпрос. И трябваше да се съгласявам на тези трансфери. Но не исках да участвам и се противопоставих. Впоследствие бях освободен от България, въпреки че бяхме лидери в класирането."

Германецът не казва името на "мениджъра". Нито името на бразилеца. По официална информация подобна сума в България не е плащана.

Абрамчик все пак става шампион в Източна Европа - с Лиепая в Латвия малко след престоя в Левски.

"Тези хора пиеха до припадък. И това всъщност не отнемаше толкова време, защото водката се поемаше като вода. Един от играчите ми си счупи глезена и трябваше да чака в болницата да дойде лекар от Рига. Отборът просто отиде при него, за да отпразнува титлата. А той лежеше със счупения глезен в неговия собствен ад и кротко си пиеше. Каква картинка само!"

   

Най-четените