Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Мика Хакинен се напи така, че вместо на пистата, попадна в килията

Когато Мика Хакинен се напи така, че вместо на пистата, попадна в килията

Сезон 2021 беше последният за Кими Райконен във Формула 1. Световният шампион от 2007 г. взе решение да се оттегли след 19 години в кралските серии.

Освен с победите си Райконен беше известен и с лудориите си в живота - често провокирани от огромно количество алкохол, погълнато от финландеца.

В този занаят обаче Кими в никакъв случай не беше пионер. Неговият сънародник Мика Хакинен, световен шампион от 1998 и 1999 г., е ненадминат. Историите му са щури. Някои направо абсурдни.

Разказваме една такава с Летящия финландец в главната роля още от зората на кариерата му. След страховит запой Мика едва не пропуска състезание, шофира в насрещното платно и е тикнат в ареста.

***

Годината е 1992-ра, а 23-годишният Хакинен вече втори сезон е пилот на Лотус. Делят го месеци от преминаването в Макларън, където идват големите му успехи, и е принуден да се състезава с болид, който не му дава шанс за подиуми в конкуренцията на Уилямс и Бенетон.

На 11 юли, в навечерието на Гран при на Великобритания, Хакинен едва влиза в топ 10 в квалификацията за място и от мъка решава да си организира вечеринка с приятеля си, съименник и сънародник - Мика Солберг. Партито им се превръща във фиеста, но последствията са толкова тежки, че едва не слагат край на състезателната кариера на Хакинен.

Двамата финландци се напиват до безпаметност, а когато пилотът във Формула 1 отваря очи, осъзнава, че се е успал и още преди час е трябвало да бъде на пистата "Силвърстоун".

Солберг му е обещал да го събуди, но от него няма ни вест, ни кост. Чука на вратата му и рецепционистките звънят на телефона в стаята му, но той не отговаря.

"Хотелът ми се намираше в Милтън Кийнс, на около 15 километра от пистата - спомня си Хакинен. - Не е много далече, но около "Силвърстоун" в деня на състезание задръстванията са огромни. Има само един начин да се добереш дотам безаварийно - да станеш колкото се може по-рано. Но очевидно бях проспал този момент. Когато видях през прозореца, че отдавна се е зазорило, ме обзе паника."

След дълги усилия, Мика и персоналът на хотела успяват да събудят Солберг, но видът му е потресаващ - подпухнал и блед. Едва стъпва на краката си.

Когато приятелите най-после се качват в автомобила си, вече е пределно ясно, че сутрешните пробни състезания ще се проведат без Хакинен. По това време все още няма мобилни телефони и в Лотус са в пълно неведение какво се случва с единия им пилот.

Неминуемото се случва Мика и Мика са приклещени в задръстването. Решават да потърсят помощ от полицаите край пътя. Хакинен им показва документите си и доказва на униформените, че наистина е състезател във Формула 1.

Служителите на реда им позволяват да минат в насрещното, в което няма никакво движение, но с уговорката да са много внимателни и с пуснати аварийки. Но фордът едва минава километър, когато Мика вижда в огледалото за задно виждане два полицейски мотора. "Страхотно! Осигурили са ни ескорт", мисли си финдландецът. Но греши жестоко.

Полицаите бързо изпреварват колата и нареждат на водача да спре незабавно. "Отворих прозореца и веднага разбрах, че служителите са много ядосани - разказва Мика. - Първото нещо, което ме попитаха, беше дали съм пиян. Обясних им, че съм пилот във Формула 1 и бързам за състезанието. "Да, бе. Сигурно си Найджъл Менсъл", отвърнаха ми пътните полицаи."

По това време Менсъл е топ звездата на Формула 1 във Великобритания, а полицейският хумор се основава на факта, че спътникът на Хакинен - Солберг, е толкова пиян, че униформените допускат, че шофьорът на форда също е употребил алкохол. Двамата финландци са задържани и откарани в най-близкия полицейски участък.

"Не можех да повярвам - спомня си Мика. - Вместо на "Силвърстоун" щях да прекарам неделята в затворническа килия. Изглеждаше като края на кариерата ми. Едва сдържах сълзите си, мислейки, че всичко е загубено. Нямаше как да се свържа с отбора. Тогава един полицай все пак реши да провери нещата и ми позволи да използвам телефона. От другата страна на слушалката чувах рева двигателите. Пилотите вече бяха на пистата."

По време на едночасовата тренировка съотборникът на Мика Джони Хърбърт тества и двата болиса - своя и този на Хакинен.

А когато разбира какъв е случаят вбесеният шеф на Лотус Питър Колинс се втурва към полицейското управление. "Не знам какво им каза, но в крайна сметка бях освободен", завършва разказа за сагата си от 1992-ра Мика.

Бързо успява да се пренастрои и прави силно състезание, в което завършва в челната шестица. Съотборникът му Хърбърт, който изиграва важна роля преди състезанието, не успява да го завърши. Отпада в 31-вата обиколка заради проблеми с трансмисията.

А един от важните уроците и пряко следствие от тази история е, че тимовете започват да извозват пилотите си до "Силвърстоун" с хеликоптери, за да се избягват задръстванията и неприятните изненади.

Що се касае до Мика - три години по-късно състезателната му кариера ще понесе още по-тежко изпитание.

По време на петъчна тренировка преди Гран при на Австралия през ноември 1995 г., лявата задна гума на финландеца се пука и той се врязва в предпазната стена със скорост от около 200 км/ч. Резултатът е счупен череп и близка среща със смъртта.

Лекарите на пистата обаче действат светкавично и правят трахеотомия на състезателя, която спасява живота му. Мозъкът на Хакинен не е наранен и след няколко дни в кома започва да се възстановява. Три седмици по-късно е изписан от болницата и подновява тренировки, а три години след това печели световната титла.

След инцидента в Аделаида финландецът дарява два милиона долара за болницата, в която се лекува на австралийска земя.

В края на 90-те Мика се заема със социални дейност и благотворителност. Става и лице на кампанията против употребата на алкохол на пътя.

"Годините на пистата ми доказаха колко важни са самоконтролът и отговорността не само в моторните спортове, но и по нормалните пътища", обяснява Хакинен своята житейска мисия.

   

Най-четените