Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато Волфсбург покори Германия с най-резултатното дуо, което Бундеслигата някога е виждала

Един Джеко и Графите - най-резултатното нападателно дуо в елита на Германия, се наслаждават на своя звезден миг при титлата на Волфсбург Снимка: Getty Images
Един Джеко и Графите - най-резултатното нападателно дуо в елита на Германия, се наслаждават на своя звезден миг при титлата на Волфсбург

Когато Волфсбург спечели първата титла на Германия в историята си, това не беше просто изненада, а пълен шок за зрители, специалисти, букмейкъри и всички, които си въобразяваха, че знаят какво могат да очакват от немския футбол.

От самото основаване на Бундеслигата през 1963 г., рядко е имало по-неочакван шампион от Волфсбург през онзи сезон 2008/09 - единствен случай в последните 12 кампании, когато първенец не е Байерн Мюнхен или Борусия Дортмунд.

Фирменият отбор на Фолксваген си беше спечелил промоция за елита в края на 90-те, но не беше нито сред най-атрактивните отбори, нито сред най-успешните. Преди съдбоносния сезон, този тим не беше печелил никакъв значим трофей в страната си и върховото му постижение беше един загубен финал за Купата на Германия през 1995-а.

Дори със силен спонсор като Фолксваген зад гърба си, "вълците" никога не са били в позиция да си "купуват" трофеи и да правят гигантски футболни инвестиции, но и този тип отбори понякога получават своите велики шансове. А Волфсбург сграбчи своя шанс, и то със стил, подредена игра и желязна воля - именно качествата, с които беше свързван тогавашният старши треньор Феликс Магат.

Снимка: Getty Images

С репутацията си на строг, но безспорно способен треньор, Магат беше водил Байерн Мюнхен до уволнението си през януари 2007 г. Байерн беше клубът, взел 7 титли в предните 10 години, преди Волфсбург шокиращо да го изпревари с 2 т. в крайното класиране. 

Всъщност кариерата на Феликс Магат не се разви блестящо след този шеметен успех и по-късно той даже изкара кошмарен период начело на Фулъм, но в онези години беше сред най-уважаваните имена в професията.

Авторитарният му подход беше всеизвестен, но осигуряваше резултати и беше донесъл два поредни дубъла на Байерн Мюнхен между 2004 и 2006 г. 

После наставникът беше уволнен от баварците заради серия разочароващи резултати - решение, което несъмнено го беше наранило тежко и за което имаше да си връща. Само няколко месеца по-късно Магат пое Волфсбург с амбицията да докаже, че може да прави големи неща и с далеч по-скромен тим от Байерн.

И още в първия си сезон с "вълците", наставникът ги трансформира от борещ се да не изпадне тим до все по-уверен състав в горната половина на таблицата, който направи най-силната кампания в досегашната си история и завърши на пето място.

В ролята си едновременно на старши треньор и футболен директор, Магат на първо място осъществи няколко знаменити трансфера, направили последвалия подвиг възможен. Сред тях бяха работливият полузащитник Кристиан Гентнер, всеотдайният бразилски опорен халф Жозуе и креативният и техничен Звездан Мисимович. Перлите в селекцията обаче бяха в предни позиции, като се оказаха две от най-хитовите покупки, осъществявани в германския футбол.

От чешкия Теплице беше закупен напълно неизвестен босненец на име Един Джеко срещу около 4 млн. евро, а от френския Льо Ман - също слабо познатият бразилец Графите, струващ 5.6 млн.

Те двамата щяха да сформират най-резултатния нападателен дует в цялата история на Бундеслигата с общо 54 гола през 2008/09, като изпревариха легендарните Герд Мюлер и Ули Хьонес, достигнали 53 попадения за Байерн през 1971/72.

Снимка: Getty Images

Графите и Джеко вкарваха с лекота и караха най-трудните неща да изглеждат лесни. Само те двамата бяха по-резултатни от 11 от 18-те отбора в Бундеслигата през шампионския сезон. 

Но докато младият суперталант Джеко успя да направи само първа заявка за голяма кариера с 26-те си гола през сезона, героичните прояви на Графите бяха в някои отношения още по-неочаквани. 

Бивш продавач, разнасял торби за боклук от врата на врата в родния си Сао Пауло, бразилецът беше със скромен произход и без изгледи за звезден статут във футбола. Когато направи великия си сезон във Волфсбург, той вече наближаваше 30-ия си рожден ден, а върховото му постижение преди това бяха 22-та гола за Сао Пауло през времето, когато още играеше в родината си.

Как този играч успя да достигне до 28 шампионатни гола в първенство като немското и да стане едва третият чужденец, обявяван за футболист на годината в Германия? 

Това и до днес си остава една от красивите мистерии на футбола, които никога няма да бъдат разгадани. Очевидно внушителният физически Графите процъфтяваше под безмилостните тренировки на Магат и върховата му форма съвпадна с невероятното му сработване с Джеко и Мисимович. Тримата станаха известни като магическия триъгълник на Волфсбург в предни позиции, като ролята на Мисимович с рекордните за сезона 20 асистенции също беше водеща.

Лицето на триумфа обаче беше именно Графите, до голяма степен и заради един незабравимо унизителен гол във вратата на директния съперник за трофея Байерн.

Домакинският мач на Волфсбург срещу баварците беше предопределен да бъде нещо величествено. В разгара на серия от 10 поредни победи и скоро след спиращо дъха 4:3 над Шалке, "вълците" се изправяха срещу Байерн в момент, в който бяха равни по точки с действащия шампион.

Във върхов момент от легендарния си сезон, Волфсбург унищожи гранда от Мюнхен с 5:1, а естествено, в основата бяха Джеко и Графите с по два гола за разгрома.

Последното попадение в срещата беше и това, което осигури място на Графите във вечния футболен фолклор. Десетина минути преди края, нападателят направи едно от типичните си мощни нахлувания в наказателното поле с топка в краката.

Случилото се впоследствие беше трудно за вярване. Графите финтира цялата защита на Байерн плюс вратаря, натръшка ги на земята по унизителен начин и колкото елегантно, толкова и нахално промуши топката с пета покрай няколко от тях, за да влезе тя бавно и болезнено в десния ъгъл на вратата. 

Срамът за Байерн беше тотален.

Този мач промени доста съдби и извести края на Юрген Клинсман като треньор на гранда (беше уволнен двайсетина дни по-късно), същевременно изстреля Магат и компания към голямата цел.

Титлата вече беше повече от мечта, беше нещо реално постижимо. Волфсбург не довърши първенството безпрепятствено и претърпя спънки по пътя, но във финалния ден записа още един разгром с 5:1, този път над Вердер, за да вдигне трофея.

Това беше върхът и за Магат като треньор, и за Графите като футболист. Бразилецът напусна Волфсбург през 2011-а, за да заиграе в ОАЕ и повече не се завърна в големия футбол. Звездан Мисимович също не направи нищо значимо в оставащите си години на терена.

Единствено за Един Джеко титлата на Волфсбург беше само началото. Предстояха му още доста силни години, през които щеше да се докаже като един от най-качествените европейски нападатели, да спечели 5 трофея с Манчестър Сити (2 титли на Висшата лига) и после да се превърне в лидер на нападението на Рома, където е и до днес.

Но и той, и останалите герои на Волфсбург от 2008-2009 г., дадоха на футбола една красива приказка за героичен аутсайдер, напълно достатъчна, за да осмисли кариерите на всички замесени.

Оттогава досега не се намира отбор, който да разруши статуквото в Бундеслигата и това само доказва колко необикновено беше постижението на Магат и момчетата му.

Най-четените