Всички имаме по някой момент в живота си, към който се връщаме и се питаме "Какво ли щеше да е, ако...".
Такива моменти имат и футболните клубове, а при тях неизползваните възможности често се измерват и в пропуснати печалби за десетки и стотици милиони евро.
През сезон 1998/99 Куинс Парк Рейнджърс беше потънал в мрачната реалност, сполетяла клуба в края на 90-те и началото на 2000-те. Всеки фен на КПР ще ви каже, че това далеч не е единственият нерадостен период за отбора, но точно този изпъква с безнадеждността си.
90-те бяха започнали прекрасно на "Лофтъс Роуд" и КПР беше постоянен участник в английския елит. Рейнджърс си имаха Рей Уилкинс да дърпа конците в средата на терена и Лес Фърдинанд да вкарва головете.
Тогава започна новата ера в английския футбол и именно Куинс Парк Рейнджърс се оказа тим №1 на Лондон, след като завърши пети в първия сезон на Висшата лига - 1992/93. Това беше нещо ново, нещо вълнуващо. Клубът беше във възход.
До 1998 г. обаче всичко беше отишло по дяволите. Онова пето място беше последвано от още две кампании в топ 10, но после мениджърът Джери Франсис смени КПР с Тотнъм, а Фърдинанд беше продаден на Нюкасъл.
Последва един предвидимо ужасен сезон и Рейнджърс трябваше да се примири с първото си изпадане от 1982 г. насам. В следващите две кампании се изредиха петима мениджъри, но тимът продължаваше затъването си в долната половина на таблицата в Първа дивизия.
Към края на 1998 г. Куинс Парк Рейнджърс върна на треньорския пост Джери Франсис с надеждата да е останало нещо от някогашната му магия.
Беше направен и интелигентен опит да се подсили атакуващата мощ на отбора със свежи сили от континента - затова КПР покани двама 16-годишни шведски таланти на едноседмични проби.
И двамата бяха юноши на Малмьо и първия от тях едва ли някога сте чували, неговото име беше Тони Флигаре.
Вторият обаче беше не друг, а самият Златан Ибрахимович.
Точно така, един от големците в модерния футбол, чиито футболни качества впечатляват почти колкото егото му, още тогава се сблъска за пръв път с английския футбол.
Цели 18 години по-късно той дебютира във Висшата лига с екипа на Манчестър Юнайтед, когато отдавна вече си беше извоювал статута на легенда.
Но в края на 90-те Ибра все още беше неизвестен талант от школата на своя роден Малмьо.
Както можем да предположим, и двамата тийнейджъри, озовали се на проби в КПР, нямаха търпение да направят впечатление в Англия. Ибра определено се постара това впечатление да бъде трайно, макар и не непременно позитивно.
Тогавашните събития бяха припомнени от неговия спътник Флигаре.
"Златан задържаше твърде дълго топката и треньорът направи влизане срещу него, за да я вземе, точно когато той не очакваше. Златан веднага му го върна, влезе му грубо и после каза на треньора да върви на майната си".
Буреносният характер на Ибрахимович очевидно си е бил там от ранна възраст, а логично, мениджърът никак не е бил впечатлен от проявата на все още недоказалия се младеж.
"Той се вбеси на Златан", спомня си Тони Флигаре.
"В Англия беше много различно. Той просто каза на Златан: "За това нещо ще те накарам да дишаш през задника си". Никога няма да го забравя. КПР повече не ни се обадиха. Просто Златан не искаше да играе или да остава в Англия, така мисля аз".
Вероятно наистина тогава Ибра е имал други планове за бъдещето си и ги е променил с годините, когато все пак се съгласи да премине в Манчестър Юнайтед.
Сигурно в Куинс Парк Рейнджърс неведнъж са си мислели какво би станало, ако бяха задържали бъдещата звезда. И ако треньорът им не беше толкова нетърпелив да демонстрира превъзходството си над необуздания талант.
Ибрахимович се измъкна от КПР, завърна се в Малмьо и след година направи професионалния си дебют.
Следващата му дестинация беше Аякс, където вече си пролича, че той е сред най-забележителните таланти в цяла Европа.
Със сигурност шведът не съжалява, че кариерата му се разви по този начин и че игра в Нидерландия три години, преди да отиде в Ювентус и да стартира дългият му период в топ първенствата на Европа.
В същото време Куинс Парк Рейнджърс продължи да се плъзга надолу към забвението.
Вместо да привлече Ибра, клубът взе Люк Корнуол под наем от Фулъм, а той пък не успя да вкара нито един гол и кариерата му продължи в ниските английски дивизии.
През май 1999 г. Рейнджърс завършиха 20-и в Първа дивизия и избегнаха изпадането само благодарение на головата разлика.
След два сезона кошмарът стана реалност - КПР наистина изпадна в третото ниво на английския футбол за пръв път от над три десетилетия вследствие на скандали и печално финансово управление.
Струва си да отбележим също, че Златан Ибрахимович имаше още един шанс да заиграе в Англия в ранен етап от кариерата си.
През 2001 г., точно преди да подпише с Аякс, шведът отново беше поканен в Лондон, този път от Арсенал и Арсен Венгер.
"Не отидох на проби - отидох на преговори с Арсенал", разясни Ибра години по-късно. "Но Венгер искаше да мина пробен период и аз му казах: "Златан не кара проби. Знаете кой съм".
Само можем да си представяме от какви истории е бил лишен футболният фолклор заради това решение.
