Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той беше любимият спортист на Сталин, но синът на вожда го прати в лагер заради жена

"Бъдете като Бойченко! Подобрявайте рекорди като него във водата и като Чкалов в небесата!" - с тези думи самият Йосиф Сталин поздравява плувеца Семьон Бойченко след триумфа му през 1938-а. Съветският спортист, носещ шапка с голяма червена звезда, поставя нов световен рекорд във Франция със смазващо превъзходство и кара хиляди фенове да се влюбят в него. Несъмнено той е един от най-любимите спортисти на Сталин.

Но дори това не спасява Бойченко от жестоки репресии. През 1948 г. той е арестуван и обвинен в антисъветска пропаганда. Шампионът отказва да признае обвиненията в продължение на шест месеца. Но в мрачните подземия, отредени за непокорните, властта успява да сломи и този човек от стомана.

Според една от най-широко разпространените версии нерадостната си съдба спортистът дължи на сина на съветския диктатор - Василий Сталин, който по този начин се отървава от съперник в борбата за сърцето на бъдещата си съпруга.

***

Семьон е роден през 1912 г. в село Мариевка на територията на съвременна Украйна. Там, в игри с връстници в местната река Ингул (доста бърза и пълноводна), той поставя основата на бъдещите си изключителни рекорди. Научава се да плува отлично от ранна възраст и изумява местните с бързината и издръжливостта си.

"Живеехме много бедно на село. Ловяхме риба, за да се храним, и по цял ден киснехме на реката. Толкова трикове знаех във водата, че срещу някоя и друга медна монета, ги показвах на любопитните. Можех даже да ходя по вода", разказва шампионът много години по-късно.

След като напуска родния край, той продължава да впечатлява другите с уменията си и по време на службата си във флота. Веднъж капитанът му решава да организира състезание между стотина моряци, които трябва да преплуват от брега до кораба. Разстоянието е около километър, а Бойченко откъсва на огромна дистанция и най-бързите от бойните си другари.

Това знаменито плуване косвено поставя началото на професионалната му кариера.

На Спартакиадата на военноморските сили на Черно море широкоплещестият моряк печели с лекота. По-късно е включен в комбинирания отбор на Червения флот, като и там е най-добрият. Накрая Бойченко е изпратен в Централния спортен клуб на армията, където да отбие оставащото време от службата си.

Без дори да подозира, още в родното си село Бойченко усвоява най-новия и модерен стил в плуването. Просто така му идва отвътре. А чак през 1935 г. Международната федерация по плуване официално въвежда разновидност на бруста, която по-късно е наречена "бътерфлай".

Самоукият Семьон плува точно така, а с помощта на треньора Андрей Ванков усъвършенства техниката си. И започва славна поредица от рекорди. Общо Бойченко поставя 111 рекорда на Москва, Съветския съюз и света по време на кариерата си.

Първият си национален рекорд установява на 8 ноември 1935 г. в състезание на 100 метра в Прага. Само два месеца по-късно сам чупи рекорда си от Чехия с 4 секунди и поставя нов световен рекорд. През 1936 г. плува още по-бързо. Призьорите от олимпиадата в Берлин са с далеч по-слаби времена от неговите, но тогава Съветският съюз не участва в игрите.

Семьон е такова явление във водата, че чуждестранните състезатели са убедени, че по някакъв начин мами - или не се придържа към техниката, или с хронометъра. И настояват за разследване.

Шампионът обаче няма какво да крие. Ситуацията толкова го "смущава", че през 1937-а, по време на Световната работническа олимпиада в Антверпен, Бойченко поставя нов рекорд.

Веднага след този турнир съветската делегация е повикана във Франция, но вниманието е насочено към само един от членовете ѝ - към усмихнатия и мускулест плувец-рекордьор. Французите предлагат на Семьон да докаже на неверниците, че грешат и да плува под строгото наблюдение на специална комисия от съдии. На необичайното плуване освен експерти и представители на пресата присъстват още 20 хиляди зрители. Всички те остават възхитени: техниката на Бойченко е отлична, а световните му рекорди - напълно реални.

Един от най-яростните критици на Бойченко е френският плувец Жак Картоне, който и след експеримента продължава да твърди, че постиженията на съветския плувец са фалшиви.

Семьон го предизвика на дуел в басейна, а двамата се спират на дистанцията от 400 метра.

Непосредствено преди старта обаче французинът се отказва с нелепо оправдание. Той посочва червената звезда на шапката на съветския плувец и заявява, че може да бъде санкциониран за участие в състезание с представител на СССР, който тогава не е член на Международната федерация по плуване. Феновете освиркват французина и през цялото време аплодират Бойченко, който отново плува сам в басейна. И пред очите на хиляди поставя нов световен рекорд!

Французите полудяват по него. Държавници и бизнесмени го канят като почетен гост на тържествени и светски събития. А предложението им е кристално ясно - да остане в страната и да не се връща в СССР. Изкушават го с пари и дори оферти за кариера в киното, но Бойченко е непреклонен: "Съжалявам, но трябва да се прибера в родината".

У дома Червения кит, както го наричат в Париж, също е посрещнат като герой. Именно тогава Сталин говори от трибуната за рекордите на Бойченко във водата и за тези на прочутия пилот Чкалов във въздуха. Семьон изживява най-звездните си мигове. Славата обаче не удря по амбициите му и до 1914-ва продължава да чупи рекорди. А вече наближава 30-те.

И тогава започва войната.

Бойченко настоява да отиде на фронта, но Сталин лично го освобождава от мобилизация и го изпраща да помага в обучението на специалнине части. По време на Втората световна шампионът преподава плуване на повече от 10 хиляди войници.

Семьон поддържа отлична форма и изглежда готов да се върне към големия спорт и след приключването на войната. Но през 1948 г. е арестуван.

След като разглежда преписката по делото, плувецът категорично отказва да подпише документите. Издържа на натиска в продължение на шест месеца, през които сваля 40 кг, но в крайна сметка се пречупва. Признава се за виновен, за да спаси от преследване семейството си.

По фалшив донос Бойченко е обвинен, че си позволява да критикува и обижда сина на Йосиф Сталин - Василий. Обвинен е и за "връзка с буржоазната преса и емигранти", тъй като често комуникира със западни медии, които продължават да се впечатляват от рекордите му.

Според най-широко разпространената версия Бойченко е арестуван по лична заповед на Василий Сталин, който ревнувал спортиста заради младата и красива плувкиня Капитолина Василиева.

По-късно тя става съпруга на сина на диктатора, а Семьон е изпратан в лагера в Соликамск. Оттам той пише писмо до вожда с молба да преразгледа делото му. Глас в пустиня. Освободен е цели седем години по-късно - едва през 1955-а.

Плувецът се завръща в родното село Мариевка и вече като свободен човек се гмурка до изнемога във водите на Ингул.

На 43 години той трябва да започне живота си отначало и тръгва по най-верния път - става треньор, за да преподава уменията си на младите плувци. През 1960 г. вече е наставник на националния отбор на Съветския съюз, след което става почетен президент на Московската федерация по плуване.

Отива си на 75 през 1987-а. Смъртта го сварва край бреговете на Ингул и край водата, по която някога можеше да ходи.

Най-четените