Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той имаше всичко – таланта, славата, трофеите. Но короната на господин Перфектен отдавна се търкаля по земята

Гигс беше за пример във всяко едно отношение и изглеждаше, че няма какво повече да си пожелае. Способностите, славата, уважението, трофеите - имаше ги в изобилие. Но внезапно на повърхността изплува тъмната му страна
Гигс беше за пример във всяко едно отношение и изглеждаше, че няма какво повече да си пожелае. Способностите, славата, уважението, трофеите - имаше ги в изобилие. Но внезапно на повърхността изплува тъмната му страна

В своята автобиография сър Алекс Фъргюсън обобщава тихото величие, превърнало Райън Гигс в пръв сред равни в прочутия Клас '92 на Манчестър Юнайтед.

"Той е сдържан човек, но от цялата онази група, той беше човекът, на когото другите се възхищаваха", пише Фъргюсън. "Той беше кралят".

И наистина във футболната си кариера Гигс беше величествен - трудно беше да обичаш футбола и да не се възхищаваш на играч като него.

Уелсецът беше големият талант от онова велико поколение, беше момчето, което притежаваше всичко, за да бъде велик футболист - повече от Гари Невил и брат му Фил, повече от Ники Бът, даже от Дейвид Бекъм и Пол Скоулс.

Той беше един от най-талантливите в света от своето поколение, но по-важното е, че оползотвори таланта си и се превърна в суперзвезда, като същевременно си изгради реноме на абсолютен професионалист и остана докрай верен на единствения клуб в кариерата си.

С Манчестър Юнайтед Райън Гигс взе 34 трофея, включително зашеметяващите 13 титли на Англия, както и два златни медала от Шампионската лига. Това го прави най-декорирания играч в историята на английския футбол.

Гигс изкара в Юнайтед цели 29 години, започвайки още от юношеските формации, и подобри рекорда на сър Боби Чарлтън, записвайки 963 официални мача за клуба. За малко дори пое мениджърския пост, преди да стане селекционер на страната си.

Говорим за една от най-бляскавите кариери във футболната история. Гигс беше за пример във всяко едно отношение, поне до един момент, и изглеждаше, че няма какво повече да си пожелае.

Способностите, славата, уважението, трофеите... имаше ги в изобилие, плюс един привидно идиличен семеен живот.

Райън се ожени през 2007 г. за дългосрочната си половинка Стейси Куук и с нея създаде дом в Уорсли, Голям Манчестър. В същия район тази неделя се разигра поредната драма в живота му, когато той беше арестуван за нападение срещу приятелката си Кейт Гревил.

Тепърва ще се изяснява точно какво се е случило между бившия футболист и Гревил. Той беше пуснат под гаранция и отрича обвиненията, като явно му предстои съдебна битка.

Междувременно беше отстранен от националния тим на Уелс, поне за следващите три мача, а вероятно и до изясняване на случая.

Но това е просто поредният удар по репутацията на 46-годишния Гигс и от тази репутация сякаш вече не е останало почти нищо.

Защото между сватбата му със Стейси преди 13 години и ареста му тази седмица, неговият образ претърпя такъв срив, какъвто рядко сме виждали в историята на спорта.

През 2011 г. таблоидите гръмнаха за негова извънбрачна афера с риалити звездата и модел Имоджен Томас, но това се оказа само началото на разкритията.

Няколко месеца по-късно The Sun излезе с разтърсващата история, че Райън е имал 8-годишна връзка със съпругата на брат си Наташа.

Той дори е платил за аборта ѝ седмици преди тя да се омъжи за Родри - 4 години по-малкия брат на Райън, който далеч не се радва на неговата слава и успехи.

Разкритието разби браковете и на двамата братя и макар че за кариерата на Райън нямаше големи последици (той все още беше футболист и остана на терена още три години), семейството му се отрече от него.

Родри спря да общува с Райън и не криеше, че е отвратен от постъпката му.

"Винаги съм мислел, че Райън е велик човек, но сега знам, че това не е така. Той е просто безсрамен мошеник. Никога не се извини и не показа, че е наясно какво е да съсипеш живота на брат си заради секс. Особено тежко ми е, когато в съзнанието ми изникнат спомени от миналото с братските ни преживелици", беше признал Родри Гигс.

Когато Райън беше назначен за селекционер на Уелс, неговият баща Дани Уилсън (на 16 футболистът сменя фамилията на баща си с тази на майка си) беше дал откровено интервю с тежки думи: "Не мога дори да изрека името му. Наричам го "бившия футболист". Трябваше да бъда най-гордият и щастлив баща на света заради това, което постигна, но се срамувам от него. Когато го видя по телевизията, сменям канала. Цялата фамилия прави така. Вече не ни интересува".

В началото Сейси остана с Гигс след скандала, но двамата се разделиха окончателно през 2016-а, а звездата пусна за продажба семейното им имение и се премести в по-малък имот на същата улица.

В момент, когато Юнайтед тъгува заради смъртта на легендата Ноби Стайлс и заради новината за деменцията на сър Боби Чарлтън, човек се замисля как така Гигс се отдалечи толкова от ценностите на клуба, който го отгледа.

Интересно какво мисли по въпроса самият Алекс Фъргюсън, неизменната бащина фигура в съблекалнята и човекът, който направляваше Райън през цялата му кариера.

Фърги държеше младия талант далеч от пресата в началото на кариерата му, а в един прочут случай беше нахлул на домашно парти, организирано от Гигси и съотборника му Лий Шарп през 1992 г., за да спре развилнелите се младежи.

"Нямаше измъкване", разказва Райън в автобиографията си. "Той нахлу в къщата като бик в китайски магазин, изблъскваше всички от пътя си. Беше зачервен от гняв, неконтролируема природна сила".

Може би Гигс се нуждаеше от подобен контрол в живота си и в по-късните си футболни години, а даже и днес, макар и като зрял мъж в средата на 40-те.

Защото кралят, както го беше нарекъл Фърги в книгата си, отново показа, че не е човекът, за когото го мислехме.

И короната му отдавна се търкаля по земята.

Най-четените