Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На 16 загуби баща си и го изхвърлиха заради контузия. Но сега е The Best

Роберт Левандовски разказва за живота и кариерата си, за баща си и една луда чеснова история с Юрген Клоп Снимка: Getty Images
Роберт Левандовски разказва за живота и кариерата си, за баща си и една луда чеснова история с Юрген Клоп

"Преди няколко дни се събудих и видях нещо странно да лежи на възглавницата до мен. Сещате ли се за моментите, в които се събуждате, но сякаш още сънувате? Това беше и първата ми реакция: "Какво? Как изобщо се озова това тук?"

Смътно си спомнях, че бях на някаква церемония и получих някаква награда. Но ми се струваше твърде странно, за да бъде истина. Тогава грабнах това странно нещо и еха! Не беше сън. Всичко беше истина!

Помислих си: "Избраха те за най-добрия футболист в света. А ти си легна с наградата в леглото! Ха-ха." Още не мога да осъзная какво се случи."

Така започва разказът за живота и кариерата на Роберт Левандовски, който сам той разкрива в историята си пред The Players Tribune.

Нападателят на Байерн Мюнхен, който наниза 40 гола в едва 36 мача във всички турнири през 2020-а и спечели требъл, заслужено спечели наградата ФИФА The Best за най-добър футболист през календарната година. Лева можеше да вземе и "Златната топка", ако организаторите на анкетата не бяха решили да отменят връчването на приза за тази година.

32-годишният Леванголски, както стана известен полякът заради феноменалните си показатели, расте в малко градче на около 30 км от столицата на Полша Варшава. И двамата му родители са учители по физкултура. Като дете, баща му е голямата му опора и го кара на всички тренировки, дори това да означава пътуване от четири часа в двете посоки.

"Когато започнах да се занимавам с футбол - още като петгодишно хлапе, нямаше отбор за деца на моята в Лешно, затова трябваше да играя с деца с две години по-големи от мен. Беше трудно, защото бях слабичък, а и две години разлика на тази възраст си е голяма работа. В същото време играех и в отбор във Варшава, така че трябваше всеки ден да пътувам по един час в посока за тренировки.

Ако родителите ми не бяха съгласни да ме возят до там, с футболната ми мечта щеше да е свършено още преди да е започнала.

След училище баща ми ме караше на тренировка, чакаше ме и след това ме прибираше вкъщи. Отборът нямаше съблекални, затова често влизах целия в кал в колата. Прибирахме се по тъмно, около 22 ч. си бяхме вкъщи.

Баща ми жертваше четири часа всеки ден само за да мога да тренирам. Някои го мислеха за луд. Буквално. Питаха го в прав текст: "Да не си луд да правиш това?"

***

Когато бях на 16, баща ми почина след дълго боледуване. Все още не мога да опиша колко трудно ми бе да го преживея. Като момче, има определени неща, за които искаш да говориш с баща си - за порастването, за това какво означава да бъдеш мъж.

Снимка: Личен архив

Много пъти съм искал да поговоря с него за тези неща. Да мога да му се обадя по телефона. Поне за 10 минути. Но не можех.

Майка ми направи всичко по силите си, за което заслужава огромно уважение. Трябваше да ни бъде майка и баща."

Тогава майка му започва да го кара на тренировки. По онова време Роберт вече играе за втория отбор на Легия Варшава, но след една контузия е освободен от клуба. Благодарение на майка си не губи надежда и започва от началото в третодивизионния Жнич.

"Това беше един от най-ужасните дни в живота ми. Баща ми беше починал, а сега и кариерата ми се разпадаше. След като ми казаха, че няма да подновят договора ми, се прибрах в колата, където ме чакаше майка ми. Веднага разбра, че нещо не е наред. Не успях да се сдържа и заплаках и ѝ разказах всичко.

Тя беше като скала. Каза само: "Добре, трябва да направим нещо. Трябва да измислим нещо."

Жнич проявява интерес към Лева отдавна и го приема с отворени обятия. Там нападателят успява да се възстанови от контузията си и да тръгне по пътя нагоре. През сезон 2006/07 вкарва 15 гола и помага на тима си да се изкачи до втора дивизия, където през следващата кампания става голмайстор с 21 попадения. Това привлича вниманието на Лех Познан, който брои милион и половина евро за него.

Четири години след като бе изгонен от Легия, всеки отбор в Полша си мечтае за него. Но планът му е друг. "Дълбоко в себе си знаех какво исках да направя. Германия ме зовеше."

В Борусия Дортмунд се събира с Юрген Клоп, за когото и до днес говори като за втори баща. В началото Левандовски не знае и дума немски, с изключение на danke. Впечатлен е от интезитета в тренировките на Клоп, с когото почват да залагат на представянето му на заниманията. Ако Роберт успее да вкара 10 гола на тренировката, получава 50 евро; ако ли не - трябва да даде 50-арка на Клоп.

В началото Лева плаща ден след ден, но след известно време нещата се обръщат и Клоп се отказва с думите: "Стоп! Стига! Достатъчно. Вече си готов."

Но Левандовски продължава да влиза главно като резерва и да играе зад нападателя, по-скоро като 10-ка, отколкото като типичен №9. "Трябва да благодаря на Юрген за тези шест месеца. Научих толкова много как да играеш по-назад и как се движат футболистите зад нападателя.

Embed from Getty Images

След една лоша загуба от Марсилия в Шампионската лига - мисля, че паднахме с 0:3, отидох отново при него. Казах му: "Юрген, обясни ми какво очакваш от мен." Говорихме дълго. Не помня всичко, което ми каза, защото и тогава немският ми не беше особено добър. Но си поговорихме добре. Схващах някои думи, останалото разбирах по езика на тялото му.

Три дни по-късно вкарах хеттрик и подадох за другия гол за победа с 4:0 над Аугсбург. Проблемът беше в главата ми. И имаше нещо общо с баща ми. Тогава не го осъзнавах. Но сега разбирам, че онзи разговор бе много подобен на тези, които исках да проведа с баща ми. Не бях провеждал такъв от много, много години. Можех да говоря с Юрген за всичко. Можех да му се доверя. Той е човек, който обича семейния уют, и е съпричастен с всичко, което се случва в живота ни."

Левандовски описва Клоп още като "строг учител" - от онези, които ще помниш винаги; онези, които изискват много от учениците си, заради което всеки е понаучил нещо и го помни цял живот.

"Юрген никога не забрави, че ние първо сме хора и чак след това футболисти. Веднъж бяхме в съблекалнята след свободен уикенд. Може би знаете стария трик с чесъна - ядеш много чесън, за да не миришеш на алкохол след тежка вечер. Когато Юрген влезе в съблекалнята, започна да души. Беше като ловджийска хрътка.

Подуши, подуши и изведнъж каза: "Подушвам... нещо... Това да не е чесън?"

На всички ни стана ясно, че е разбрал какво се случва. Но го остави без коментар и просто си излезе. Тогава всички започнахме да се смеем. И си научихме урока - никога не се опитвай да заблудиш Юрген Клоп. Той е твърде умен!"

Левандовски благодари не само на Клоп, но и на останалите големи треньори, с които работи: Юп Хайнкес, Пеп Гуардиола, Карло Анчелоти и Ханзи Флик. Споменава специално и съпругата си Анна, с която се запознават в университета, докато Лева още играе за Жнич. И не на последно място - баща му.

Снимка: Getty Images

"Той така и не доживя да ме види като професионален футболист, въпреки че бих искал да си мисля, че гледа от някъде всичките ми мачове. Той бе човекът, който ми даде топката в краката и който никога не забрави защо играя футбол.

Не за трофеи. Нито за пари или слава. Играем футбол, защото го обичаме.

Благодаря ти, татко."

Най-четените