"С кого бихте тръгнали рамо до рамо на война? С мен или с някого в бяла ризка, който лежерно се разхожда по улиците"? Когато въпросът е зададен от един от най-безкомпромисните полузащитници от края на миналия и началото на този век - Стиг Тьофтинг, отговорът е ясен.
"Още като малък знаех, че заради физическите си данни и не особено добрата техника няма как да пробия във футбола, освен ако не тичам здраво. Всеки ш*бан ден бягах по 10 км след училище и след това правех лицеви опори. Така се превърнах в професионалист, който не е техничар, но в 90-ата минута има въздух да изиграе още един цял мач. Феновете виждаха, че имат насреща си човек, който си скъсва задника заради тях, независимо че печели големи пари. И това ми беше много важно", разказва датчанинът.
Животът не е особено благосклонен към Стиг, чийто баща е автобусен шофьор и се напива всеки ден след работа. На 13 Тьофтинг открива родителите си в локва кръв.
"Това, което се случи, ми се струваше нереално - говори за огромната трагедия железният полузащитник. - Тогава само мислех за предстоящия ми финал с Орхус на следващия ден. Спечелихме, а националният селекционер Сеп Пионтек, който беше патрон на турнира, ме награди за Най-полезен играч. На следващия ден отново разнасях вестници, както правех винаги."
Малкият Стиг няма как да пропусне огромното заглавие "13-годишно момче намира своите родители мъртви в дома си". По улицата случайно го среща леля му, грабва вестниците от ръцете му и го праща вкъщи.
"Никога не съм бил гневен на баща ми - категоричен е Тьофтинг. - Само бих искал да го попитам "Защо?". Никога не получих задоволителен отговор за това, може би защото не съм търсел истински причината."
Като професионалист датчанинът често попада във вестникарските заглавия в криминалната хроника - влизане в затвора заради побой над барман, сбивания със съотборници...
И изобщо не обича пресата. Никак.
"Ако не бях известен, това сбиване щеше да е описано в два реда в хроника - познава спецификата на бизнеса Тьофтинг. - След смъртта на невръстния ми син Йон изрично помолих журналистите да ни оставят на мира за поклонението. Въпреки това фотограф се беше наврял в църквата с дълъг обектив и публикува снимките на следващия ден. Редовно на нашата улица журналисти се криеха по храстите, за да изровят някаква сензация."
Четирите месеца в затвора са по-скоро чистилище за Тьофтинг.
"В стаята си имах телевизор, DVD-плейър, телефон и велоергометър. Можех да тренирам чудесно, след като бях окосил тревата на затворническия двор. Работех от 8:00 до 15:00 ч. и на всеки час правех малка почивка, в която помпах по 50 лицеви опори", добавя датчанинът.
Най-добрият му приятел от футбола Томас Гравесен го посещава често в пандиза и му обещава да го заведе на посещение в Реал Мадрид, след като излезе.
"След първата тренировка в Испания Томас ми разказа, че в съблекалнята Роналдо само си вдигал крака и веднага специален служител отивал да му изчисти обувките. Понякога си мислех: "Защо, по дяволите, това не се случва и на мен?" Името на Тьофтинг се свързва и с престъпната рокерска банда Hell's Angels. Един от най-добрите му приятели от тийнейджърските години - Джими - членува в групировката с, меко казано, съмнителна репутация.
Веднъж последният е арестуван, а при разследването се установява, че Тьофтинг му е давал пари назаем срещу кола в залог.
"Видях, че отношението не само на пресата към мен е тенденциозно. Един полицай тогава ми каза, че със сигурност и аз съм замесен в схемите по някакъв начин и ще ме държи под око. Аз просто имах пари и можех да помогна на приятел от детинство - лаконичен е Стиг. - Никога няма да изоставя приятел, ако го видя, че пропада.
Харесвах света на футбола, но никога не съм понасял блясъка му и невидимите йерархии в него. Винаги съм стоял близо до корените си, затова и някои от момчетата в Hell's Angels са ми приятели и до днес.
Човек винаги си създава впечатление за мен като един зъл тип. Побоища, затвор, Hell's Angels... Но мнозина не знаят детайлите около тези истории, никога не са сядали да си говорят с мен. И изведнъж, когато седна да разменя две думи с някого, той най-често казва: "Стиг, ти си готин пич, наистина."
