Смъкнати чорапи, показващи оголените му пищяли. Двете му тръбести кости са мишени на всеки съперник. Без да има какво да пази тибията, тя може много лесно да бъде пречупена. Или, по-точно, това може да се случи на всеки обикновен човек. Не и на него.
За да си позволи да играе по този начин, Ангелът с лице на демон трябва да има скрит коз в ръкава. Разбира се! Никой не може с брутална сила да прекъсне пируетите му на терена.
С ръст малко над 160 см и голяма глава, покрита от гъста, безформена коса, човек може да предположи защо го наричат демон. С разстояние между зъбите и лице, за което Господ, сякаш, не е положил кой знае колко старание, докато го вае. И въпреки това той е нарцис.
Така и не казва напълно откровено защо във всеки един мач през живота си предприема този риск - да няма кори в чорапите. Най-близките му хора подозират, че причината е в желанието му да покаже, че е повече от другите. Арогантност. Дявол, който вкарва всички в собствената си и игра и ги побеждава. Който играе по собствените си правила. Който не върши черна работа на терена, но защото може да си го позволи.
"Еl gran zurdo" - големия левичар
Когато за първи път стъпва на терена в Торино, популярният италиански журналист Карло Берголио - маестро в професията по това време, описва видяното като магия, защото един от "бианконерите" може да кара времето да се забавя. Името му е Омар Сивори - бъдещ носител на "Златната топка", който е откраднат от хайката на Мусолини.
През 1926 г. Футболната федерация на Италия основава новата Национална дивизия - елитното ниво на италианския футбол тогава. По онова време фашисткият режим на Дучето вече навлиза активно и в спорта, като започва с футбола, най-популярния спорт в страната.
12 години по-късно надвисва сянката на Втората световна война.
Мондиалът е идеалната сцена, на която Мусолини да напомпа имиджа на фашисткия режим, да накара Адолф Хитлер, както и съюзниците (най-вече Англия и Франция) да го приемат сериозно. Футболът е сред приоритетите на Дучето почти от началото до края на 21-годишното му управление. Той не е първият лидер, който открива идеологическия потенциал на спорта, но е безспорен шампион по използването му за пропагандни цели. Още повече, готов е на всичко, за да успее - включително да натурализира чужденции, оповавайки се на философията: "Щом може да умре за Италия, може и да играе за страната". Крилата фраза, която е прератка към военния закон по това време, който не освобождава от служба чужденци с италиански корени.
В крайна сметка тази политика има едно огромно предимство - помага на италианския футбол да се развива и да създаде колоси в Европа. А дори и след смъртта на Мусолини, да се крадат таланти от Южна Америка остава практика, заради което такъв тип скаути спокойно могат да бъдат наричани хайка, продължаваща пътя на Дучето.
В средата на 50-те Омар Сивори става част от Ривър Плейт, където треньор е Ренато Чезарини.
Наричат го Че, а самият наставник е виртуоз от тима на Ювентус през 30-те години, когато печели пет титли с торинския гранд. Именно той ще предаде на хайката Еl gran zurdo.
Сивори става шампион на Аржентина с Ривър три пъти. Той е предводител на атаката, наречена "дяволски квинтет" и "ангели с мръсни лица". През 1957 година Омар е обречен на Ювентус, защото Чезарини докладва в Торино за качествата му и защото "старата госпожа" разполага с проницателен шеф като Джиджи Пероначе. Все поводи младият Умберто Аниели, едва възкачил се на президентското кресло, да се радва. А цяла Аржентина първо да го мрази, после да опита да го заличи от футболната си история.
На първата си тренировка в Торино, Сивори шокира всички, като прави четири обиколки на стадиона, жонглирайки с топката. Носи чорапите си смъкнати до глезените и никой не обръща внимание на грозното му лице, защото Сивори може да кара времето да спира. Или поне така да изглежда, защото е толкова бърз с топка в крака, че останалите изглеждат безкрайно бавни.
В мачовете за "бианконерите" е истински надменен - прави всичко, за да унижи съперника.
Обича да излиза сам срещу вратаря, да го минава с дрибъл, да стига до голлинията и да спира. Да се прави, че търкулва топктата във вратата, но с елегантно движение да я връща обратно в игра, преди окончателно да спре цялото това мъчение и да вкара.
Човек на крайностите, творец на много глупости извън терена, но и съвършен "№10". През първите си четири сезона в Италия Сивори отбелязва 89 попадения. Приключва кариерата си в Серия "А" със 146 гола в 278 мача.
С Юве става три пъти шампион на Италия, голмайстор на Серия "А" през 1960 г., носител на "Златната топка" през 1961 г., когато в турнира за КЕШ превзема непристъпния терен на Реал Мадрид с паметни изяви.
Символ на паметното следвоенно поколение на Аржентина, което привлича хищниците от Италия. Гамен. Самовлюбен нарцис. Гений, покровителстван от фамилия Аниели. Наричат го грозник, но всички изтръпват, когато на терена се появят голите пищяли на Омар Сивори.
