"Опита се да ме удари, но ръцете му бяха твърде къси. Аз го намерих добре в брадичката и видях, че погледът му потъмня. Падна на земята. За момент се почудих дали не съм го ударил твърде силно. Франи беше добро момче, нямам идея защо тръгна да се бие с мен."
Това е разказът на Норман Хънтър - едната версия на историята, която е придобила митологичен статут в английския футбол. И не само е едната страна, но е и само половината от случката. Има и продължение. В нея окървавеният Лий става от земята и прави серия от удари - повечето хаотични и не в целта, като в боксов мач, срещу Норман. Най-великият бой на футболния терен - така го наричат. Идеално начало на разказа за един от култовите герои за играта в Англия.
През ноември 1975-а Дарби прие Лийдс в мач, който имаше особено значение и заряд. Домакините бяха актуален шампион, а гостите бяха спечелили титлата година по-рано. Но през този сезон и двата тима дишаха прахта след лидера Ливърпул, който в тези първи години на 70-те бе машина под ръководството на Бил Шенкли.
И затова победата бе особено важна в онази вечер на "Бейзбол Граунд", а и заради факта, че в предходните два сезона мачовете на Дарби и Лийдс си минаваха по традиция с много "подправки" към тях - някой убийствен шпагат, някой лакът в лицето, малко сбиване с разменени ритници...
Тук обаче си беше боксов мач. Франи опита да удари първи Хънтър го намери в стил "Анди Руис срещу Джошуа" и го прати на земята. След изгонването и на двамата, Лий тръгна на саморазправа и вече само рингът с въжетата липсваше. Паметни моменти от едни други времена в английския футбол.
В онези години Норман Хънтър бе един от най-коравите типове, които можеш да срещнете по терените на старата Първа дивизия. В желязно партньорство с Джак Чарлтън в сърцето на отбраната на Лийдс, този гигант бе модерен за времето си защитник, който изнасяше топката и даваше пасове с чудесната си левачка.
"Той можеше да играе добре, разбира се. Беше отличен футболист. Иначе няма как на 22 години да си в състава на Англия за финал на световно първенство, нали?", казва съотборникът му в Лийдс Еди Грей.
Всъщност, Хънтър не е в състава на терена за финала през 1966-а. На скамейката е, защото Алф Рамзи избира двойката Чарлтън-Боби Муур. Но е световен шампион съвсем млад и е показателно за кариерата му.
Победител, лидер и човек, който всеки иска в състава си.
В Лийдс играе 726 пъти за 14 години. Дебютира през 1962-ра, когато е на 18. Момче от Северозапада, роден в Дърам и израснал без баща (отива си от света малко преди раждането на Норман), отгледан е от двамата си чичовци. И двамата са футболисти на съвсем не лошо ниво, та топката е непрестанно в краката на момчето.
Едно нещо научава рано-рано в живота: "Никой нищо няма да ти подари, синко. Ще се бориш за всичко!" Помага на майка си, като започва да работи из улиците още като ученик. Здравеняк е - какъв избор има? Побоищата са редовни, а Норман не е от младежите, с които искаш да се сбиеш.
В края на 60-те и началото на 70-те Лийдс на Дон Реви си спечелва славата на "Мръсния Лийдс". Гадове, които играят добре футбол, ако питате феновете на всеки друг отбор в Англия по онова време.
Или "добри футболисти, които имат и гадна страна", ако слушате самия Хънтър или всеки от онзи тим.
Бригадата на Реви печели две титли, добавя по веднъж и другите два трофея в страната - ФА къп и Купата на лигата. Играе още три финала за Футболната асоциация, които губи. Както и два в Европа - за Купата на шампионите през 1975-а и за КНК две години по-рано. В периода 1968-1975 г. това е един от двата най-успешни отбора в Англия. Другият е Ливърпул на Шенкли.
Между "бели" и "червени" се ражда съперничество, което е на няколко нива.
Мениджърите им - страхотни характери, които не приемат загубата. Играчи с отлични качества. И двама биткаджии, които са считани за "най-твърдите типове" на Острова по онова време - Хънтър от Лийдс и Томи Смит от Ливърпул. Има само един гадняр, който може да влезе в тяхната компания - "Чопър" Харис от Челси, който е последният човек, когото искаш да срещнеш по калния терен на "Стамфорд Бридж", когато отборът ти гостува там.
Хънтър бързо си спечелва славата. Не тази с топката в краката, а другата. В един мач срещу Евертън размазва в центъра на игрището Хауърд Кендъл, като дори не получава устно предупреждение от рефера. Онзи е гроги, а вестник "Таймс" пише: "Всеки по трибуните обича хубавите единоборства, защото са част от играта. Но това бе нещо, което никой не би искал да види на живо."
На загрявката преди финала за ФА къп през 1972 г. между Лийдс и Арсенал, съотборниците на Норман му показват транспарант в трибуните. "Норман ще ти отхапе краката", пише на него. Той се хили, показвайки липсващия преден зъб в устата си. А той остава някъде на терена в Нюкасъл, където небрежно е разменил по един лакът с нападателя на домакините Малкълм Макдоналд. И от онзи ден, в който Лийдс вдига и трофея с 1:0 срещу Арсенал, прякорът залепва за името му.
Norman Bytes Your Legs не е най-типичният прякор, който сте чували, нали? Но така го наричат и коментатори, и фенове, и съотборници. А и съперници - Норман Ще ти отхапе краката.
Разбира се, на него му допада. Той нехае за това, че мнозина във футбола не го харесват. През 1974 г. Лийдс изпреварва шампиона Ливърпул в края и му измъква титлата, а Шенкли поздравява отбора на Реви, като обаче добавя едно язвително: "Само Норман можеше да се държи по-малко дивашки в последните мачове. Мисля, че няколко пъти мина границите."
Самият Хънтър не смята така. Лидер извън терена, той води обиколките на пъбовете, толкова типични за този задружен, леко грубоват и неособено харесван извън Лийдс отбор на Реви. Но не е само това. През тази 1974 г. Норман написа история на Острова - той стана първият носител на наградата PFA Players' Player of the Year - този №1 в края на годината, когото избират останалите професионални футболисти от Първа дивизия. Точно преди 50 години тя бе дадена за първи път и я взе лидерът на шампиона тогава Лийдс.
През същото лято на 1974-та нещата в клуба се променят. Поне временно. Клъф се появява в клуба, след като изненадващо Дон Реви напуска, за да поеме националния отбор на Англия. А това са две ужасни идеи - Реви да води "трите лъва" и Брайън да поеме шампионите.
Клъф е шампион с Дарби година по-рано, като неведнъж се е изказвал язвително за стила на Лийдс. Нападал е директно играчи като Хънтър и Били Бремнър, иронизирал е "примитивната игра" на отбора на Реви. А сега трябва да го тренира и да рестартира глада му за успехи.
Разбира се, в отбора го чакат "на нож". А и той влиза остро в съблекалнята, като казва на играчите директно: "Можете да изхвърлите медалите си в коша. Те са спечелени по мръсен начин. Сега ще играем страхотен футбол и ще спечелим титли по истински, харесван от всички начин."
Били Бремнър и останалите клатят глави невярващо. А Клъф се обръща към Хънтър, който го гледа с нескрита неприязън:
"Нали знаеш, че никой в Англия не те харесва, нали не искаш това да продължава така? Покажи им колко добър футболист си, а не колко грубо можеш да играеш."
Не можеш да говориш така на Футболист №1 на Англия, нали!? Централният защитник изобщо не е в настроение да си мълчи и изстрелва в отговор: "Да ти кажа честно, не ми дреме кой ме харесва и кой не. А и ти не си любимец на нацията!"
Нещата между Клъф и Лийдс не се получават и той е уволнен след само 44 дни начело на йоркшърци. После отборът влиза в релси, стига финала за Купата на шампионите, където е ограбен от серия скандални съдийски решения срещу Байерн и губи шанса си да влезе в семейството на отборите, вдигали купата с "големите уши".
НорманХънтър няма как да остави нещата така и в края опитва да счупи на две ГердМюлер и получава жълт картон. Преди това е успял да извади от играта УлиХьонес, но времената са такива, че тези неща са обичайни. След края на мача в Париж Норман едва се удържа да не удари един в лицето на френския съдия МишелКитабджян, който отменя редовен гол на ПитърЛоримър при 0:0.
По пътя към този финал има и друг паметен мач, в който Ще ти отхапе краката напълно оправдава прякора си. В негова защита - в полуфиналния реванш срещу Барселона той поне не започва пръв касапницата.
Каталунците играят мръсно при гостуването си на "Елънд Роуд", бавят времето, използват удари без топка, има и откровени ритници. Лийдс играе силно, но успява да бие само с 2:1 и Барса потрива ръце: "Ще ни дойдат пред 100 000 на "Камп Ноу"
Само че отборът, граден от Реви с години и вече воден от Джими Армфийлд след уволнението на Клъф, е с много силна психика и не му пука от никого. Никъде.
Лоримър открива в 7-ата минута и нещата загрубяват. Започват ритници, провокации и опити за симулации в и около наказателното поле на английския отбор. Кройф - капитан на домакините с номер 9 на гърба, опитва и да играе футбол, покрай другите неща. Хънтър е на терена, за да му пречи.
В разгара на поредния сблъсък, Норман не издържа. За няколко минути наритва безпощадно и Йохан, и Неескенс, и Асенси - другия най-опасен нападател на "синьо-червените". Трибуните искат главата на "това английско животно", както го нарича на следващия ден каталунската преса.
"Норман игра невероятно, истински лидер!", кефи се Армфийлд след края. С 1:1 Лийдс отива на финала, въпреки че едва напуска терена на "Камп Ноу" в опити да бъде линчуван по пътя към съблекалните.
Показателни за коравия характер на този човек са още две истории.
Отива в Бристол Сити през 1976 г., като целта е да помогне на отбора да запази мястото си в елита, което тъкмо е спечелил. Мачът с Дарби Каунти като гост идва още в първите му седмици в новия отбор, а боят с Франи Лий изобщо не е забравен. Бристол допуска гол в последните секунди на първото полувреме, а Хънтър опитва да удари една глава на голмайстора Чарли Джордж по пътя към съблекалните.
"Какво правиш, човече?", пита го съотборникът му Джорж Колиър. "Не мога да ги оставя да спечелят просто така, нали!?", отвръща бесният ветеран, вече на 33 години.
И последна велика случка от една биография, пълна с такива. Години, след като вече не играят, Хънтър и Лий се засичат на благотворителна вечеря, организирана от Футболната асоциация. Франи е президент на Манчестър Сити по това време, а Норман - посланик на Лийдс, който посещава такива паркетни събития.
Двамата се спират на стълбите, преди да влязат за вечерята. Наоколо има хора, които очакват най-лошото. Но Лий просто казва: "Норм, долу има една празна стая. Да идем да довършим тази работа?". Смеят се, после влизат заедно на събитието. Така завършва най-паметния бой, някога виждан на футболния терен. Всичко е забравено.
На 17 април 2020 г. Норман Ще ти отхапе краката загуби една от малкото битки, в които не излизаше победител. За съжаление тя бе фатална. Той се оказа една от първите популярни жертви на пандемията от COVID-19 във Великобритания. Откаран в болница седем дни по-рано и поставен в интензивно отделение, някогашният биткаджия на Лийдс опита и този път да се бори. Не успя. На 76 години една от най-колоритните фигури в един от най-култовите периоди на английския футбол напусна света.
Три години по-късно си отиде и Франи Лий, неговият "спаринг партньор" в една сцена, която завинаги остава в архивите на легендарните случки по английските футболни терени.
