Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Смъртта не ме плаши, погребете ме край пътя!": Лудият с колелото и великият му рекорд

"Ако с мен се случи нещастие и изходът е фатален, умолявам ви да не ме съжалявате. Аз съм бедняк, сирак съм от 11-годишен и съм преживял много. Настоящият опит за рекорд е моят начин да се изразя и да се покажа. Ако лекарите не ме съживят, моля да ме погребете на мястото край пътя, където съм паднал", това пише на бележката в джоба му.

Излишно е да казваме, че става дума за човек, когото смятат за луд, и за когото животът не значи нищо. Или по точно - може да придобие смисъл, само ако го жертва в името на нещо велико и неповторимо.

На 19 юли 1962 година французинът Жозе Мефре пише предсмъртното си писмо. Без сантименти, без да влага излишни емоции. И за какво са му? Те единствено биха попречили на пределната му концентрация. Напълно откровен е пред себе си и нито иска да трогне някого, нито да се превръща в нечий супергерой. Излива душата си, а над текста с главни букви изписва мотото на своя живот: "Превърни се в това, което си".

След това се качва на велосипеда си - сякаш е сам на планетата Земя с колелото си - и постига изумителен рекорд...

***

Голяма част от детството на Жозе преминава в сиропиталище. Точно там се влюбва в колоезденето и свободата, която вдишва в дробовете си, докато върти педалите. В първото си състезание пада лошо и всички останали връстници му се подиграват - една сцена, която неизменно преследва Мефре. Но не го плаши, а го мотивира - никога повече да не изпада в подобни моменти.

Така се ражда и мотото: "Превърни се в това, което си". Точно така се казва една от творбите на британския философ Алън Уотс, известен като интерпретатор и популяризатор на източната философия за западната аудитория.

И докато дзен будизмът при Уотс се изразява много повече в мисли, то при Жозе Мефре опира до действия.

Роденият през 1913 година французин иска завинаги да остане в историята, а единственият начин да го направи вече бе споменат на два пъти - да се превърне в това, което е. А той е... колоездач.

Може и да притежава качества за този спорт, но те далеч не стигат, за да направи нещо толкова велико и запомнящо се. Не е топ състезател, но дързостта му непоколебима.

Така се ражда идеята да постави рекорд за най-висока скорост.

През 1952 година на трасе в Монери Мефре прави опит да преминe границата от 200 км/ч.

За целта трябва мотоциклет, който да служи като пейсмейкър и помощник в достигането на заветната скорост и после да "освободи" французина.

Предусещайки, че вероятно не е изпипал всичко до последния детайл, но все пак решен да опита, Мефре настоява на мотоциклета да бъде поставено знаме, върху което е изрисуван череп - предзнаменование за фатален инцидент.

При скорост от 128 км/ч Жозе пада жестоко и се премята и влачи близо 100 м. Когато тялото му най-после спира, очевидци го описват като една "пихтия". Намесват се медицински лица, които му оказват спешна помощ, след котео го откарват в болница. Състоянието му обаче е такова, че още на следващия ден вестниците излизат със заглавия, че Мефре е загинал.

Просто няма как да оцелее след подобно падане.

Оказва се, че всички грешат. Проекто-рекордьорът не само е жив, но не се е отказал от шантавата си цел да влезе в историята завинаги.

Но минава доста време, докато тялото му се възстанови и Жозе отново е в състояние да изпълнява елементарни неща от ежедневието си, а после да се качи отново и на велосипед.

Разбира се, докато лудата му идея продължава да живее, той знае, че трябва да предприеме и технически корекции, защото този път може и да не се размине със смъртта.

Междувременно се присъединява към Ордена на цистерцианците на строгото спазване, познат повече като Трапистки орден. Хората в него следват правилата на Свети Бенедикт, и то много по-строго, отколкото останалите монашески ордени. Въпросните правила описват идеалите и ценностите на монашеския живот, а съобразно тях, трапистите са задължени да се молят по няколко часа дневно, да се трудят упорито, да съблюдават в мълчание и облеклото им да се състои от монашеско расо с качулка, поясно въже и дървени обувки.

Докато е монах, през 1957 година, Менфре издава книгата "Смелостта на един шампион". А малко повече от 10 години след инцидента в Монери, той е готов за нов опит. За всеки случай, оставя и своето предсмъртно писмо.

Велосипедът му е специален - затова и може да срещнете други рекорди за най-висока скорост, но при тях се уточнява, че става дума за стандартен велосипед. Този на Жозе е с огромен преден венец, който има 131 зъба.

На аутобан в Германия, и този път с автомобил отпред, Жозе Мефре е готов още един път да предизвика смъртта. Всъщност, прави го, защото на трикото му пише, че именно от нея не се страхува.

204.778 км/ч - толкова засичат скоростомерите, легитимирайки рекорда на французина.

Постижението е непокътнато над 30 години, преди нидерландецът Фред Ромпелберг да го надмине, развивайки 268.83 с помощта на драгстер.

През 1983 година Мефре умира, както се шегуват приятелите му, "за втори път". Окончателно. Но в музей в Париж продължава да живее легендата му, а посетителите с интерес да разглеждат велосипеда, с който Жозе минава граница, смятана за немислима.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените