Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Стефан Данаилов се скри в телефонната будка, а мен ме смляха от бой. Спаси ме Кобзон"

"Стефан Данаилов се скри в телефонната будка, а мен ме смляха от бой. Спаси ме Кобзон"

Зенит от Санкт Петербург и московският Спартак са всичко друго, но не и приятели. Преди седмица феновете на двата отбора успяха да се сбият на стадиона в Питер, въпреки че мачът трябваше да се играе без публика. Но това е друга тема.

Въпреки явната неприязън между грандовете от двете столици, те имат и някои общи неща в историята си. Като роденият в семейство на испански емигранти Немезио Позуело, който е първият футболист в следвоенното време, който играе и за двата популярни руски клуба. Преди него единственият друг, обличал екипите и на Зенит, и на Спартак, е Сергей Салников.

Позуело е човек с наистина невероятна съдба. Любимец на някои от най-ярките естрадни и кинозвезди на съветската сцена, автор на гол във вратата на Яшин и дисквалифициран от футбола доживот само на 26 години.

Домът за сираци, Торпедо, испанската връзка

Родом от Харков, Немезио Позуело прекарва детството си в постоянни пътувания. Известно време семейството му живее в Башкирия. "Баща ми се биеше в Кавказ - спомня си той. - Когато изслужи, ни заведе в Москва." На седемгодишна възраст Позуело губи майка си и се озовава със сестрите си в сиропиталище. "Татко го командироваха постоянно по партийни дела и започнахме да обикаляме домовете за сираци в Съюза: Болшево, Евпатория, Иваново", разказва още Миша.

В сиропиталището в Иваново Позуело се запознава с Хуан Усатор, който по-късно също става футболист (Спартак, Динамо Минск, Торпедо, Локомотив). На същото място Немезио получава прякора, който става второто му име - Мишка, в чест на побойника Квакин от филма "Тимур и неговата команда".

"До оградата на дома за сираци беше стадион "Локомотив", на който често ходехме с Хуаниото. Но тогава баща ми се ожени за втори път, взе ме при тях и ме изпрати в училището на Торпедо", продължава той.

В същата кооперация на спирка "Автозаводская" живеят култови за торпедовци фигури като Валентин Иванов и Едуард Стрелцов. По ирония на съдбата именно Стрелцов "помага" на Позуело да пробие във футбола. "Когато вкараха Едик в затвора, ме взеха в първия отбор. Бях нападател", обяснява Немезио. Тогава капитан на тима е испанецът Агустин Гомес, който е приятел на баща му, и го взима под крилото си.

Спартак, Зенит и дисквалификацията доживот

В отсъствието на Стрелцов Позуело играе редовно и бележи често. Пикът му е през 1962-ра, когато вкарва хеттрик срещу ЦСКА и се отчита с две попадения срещу Динамо Киев. Популярността му расте и интерес към него афишира Атлетико Мадрид, но шефовете на Торпедо го викат и му казват: "Момче, избий си го от главата. Никъде няма да ходиш."

Когато Стрелцов се завръща във футбола, Немезио разбира, че вече трудно ще "хване ръка" в атаката на Торпедо. "Договорих се с Кайрат - спомня си Позуело. - Но Андрей Петрович Старостин (по това време заместник-председател на Футболната федерация на СССР) ми каза: "Няма как да те пусна там." Съветската футболна върхушка вече е решила съдбата му вместо него и Торпедо го продава на Спартак.

В състава на "червено-белите" той изиграва само 13 мача, в които вкарва 3 гола. Един от тях е във вратата на Лев Яшин. Самият Позуело смята, че това попадение е основното му постижение с фланелката на Спартак. Въпреки доста доброто начало, Немезио бързо напуска клуба. След края на сезона отборът заминава на подготовка в Алжир, където живеят близки роднини на Миша. Поради тази причина властта не му позволява да отпътува за Африка. Обиден, той взима решението да си тръгне от Спартак.

Отива в Зенит, но записва едва 5 мача. Проблемите му не са на терена, а извън него. И основно са свързани със злоупотребата с алкохол. След един от запоите Николай Рязанов, нападател на Зенит, е дисквалифициран доживот, а Позуело е отстранен от футбола за една година. По-късно Немезио играе на аматьорско ниво и дори работи във фабрика. Открива му се възможност да се върне в Торпедо, но си навлича други неприятности. Юри Севидов, нападател на Спартак, пребива човек, а разследването установява, че преди инцидента двамата с Миша са пили на една маса в столично заведение.

Севидов е хвърлен в затвора, а Немезио получава дисквалификация до края на живота си за съучастие. Интересно е, че след като излиза, Севидов се завръща във футбола, но Позуело - никога. "Когато се заговори за моята амнистия, Сан Санич Севидов, бащата на Юрка, възрази яростно на това. Беше сигурен, че синът му е влязъл в затвора заради мен", връща лентата назад Мишка.

Животът на Позуело след футбола

Сбогувайки се с играта, Позуело заминава за Сибир. Там дори помага за изграждането на град Краснокаменск и играе за работнически отбор. "Когато шефът разбра, че съм Миша Позуело, ми предложи да стана треньор. Останах там седем години и се смятам за щастлив човек. Видях и опознах Сибир, станах приятел с миньори и геолози." Но от годините си в големия футбол се познава и с много хора на изкуството, сред които Людмила Гурченко, Александър Ширвиндт, Михаил Державин, Никита Михалков и други. 

"Веднъж бях спасен от самия Йосиф Кобзон - признава Немезио. - Излязохме от ресторанта на ВТО (Всероссийское театральное общество) и сме аз, Валка Смирницкий (Портос от "Тримата мускетари") и българският актьор Стефан Данаилов. Бяхме пийнали порядъчно и се сдърпахме с някакви момчета. Започнаха да ни бият като кучета! Валка и Стефан се скриха в една телефонна кабина. Все пак бяха актьори и трябваше да се погрижат за лицата си. А мен ме смляха и даже ми счупиха носа. Тогава се намеси Кобзон, който обичаше бокса, и бързо просна трима от тях на земята, след което ме заведе в болницата."

През 90-те години Позуело напуска Русия и се премества в Испания. Бившият нападател на Торпедо, Спартак и Зенит се установява в предградие на Мадрид. Намира си работа като треньор на деца и се радва на живота. "Дойдох в Испания твърде късно и тук нямам приятели - съжалява той. - За младите е по-лесно да се приспособят, но въпреки че съм испанец, корените ми си остават в Русия завинаги."



Най-четените