Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той доведе изкуството на гола до съвършенство. Но защо Висшата лига не го оцени напълно?

Ван Нистелрой остава един от недооценените голови хищници, чиято ефективност и до днес предизвиква възхищение Снимка: Getty Images
Ван Нистелрой остава един от недооценените голови хищници, чиято ефективност и до днес предизвиква възхищение

Един от най-забележителните голмайстори на 2000-те Рууд ван Нистелрой понякога беше заклеймяван като едностранчив футболист.

Но онези, които смятаха, че той умее единствено да изчаква "на гюме" и да бележи от изгодни позиции, схващаха напълно погрешно цялата му брилянтност.

Головите хищници, които привидно участват само в завършващата фаза на играта, често биват подценявани и даже ненавиждани, а головете им са определяни като лесни или късметлийски.

Филипо Индзаги, Гари Линекер, Мирослав Клозе, Хавиер Ернандес, Рууд ван Нистелрой - и в най-силните им години се намираше кой да твърди, че са слаби футболисти, възползващи се от шанса си да играят в силни отбори.

И наистина в някои мачове на нидерландския реализатор изглеждаше сякаш той смята, че футболът се играе единствено в последните двайсетина метра пред вратата на противника. 

При доста от своите голове, Ван Нистелрой не взимаше никакво участие в атаката и изникваше отнякъде в последната секунда, за да завърши от близко разстояние. Често затваряше ъгъла си за стрелба ужасно много и за един миг всички - съотборници, зрители и най-вече противников вратар - си помисляха, че е изпуснал момента за изстрел.

Но завършващият му удар беше произведение на изкуството. Отблизо, отдалеч, с крак, глава, коляно, дори да е получил неудобно подаване, успяваше да придаде на топката нужната сила и да я прати на точното място, за да накара вратаря срещу себе си да изглежда глупаво.

Ван Нистелрой обичаше да вкарва с някаква необикновена ярост.

Изстрелите му обикновено бяха толкова силни, че сякаш целта му беше не просто да се разпише (в което той не се съмняваше), а да скъса мрежата. Въпреки това, в редки случаи изненадваше с величествена елегантност на завършека, с изкусни прехвърлящи удари или с изчислен до сантиметър външен фалц, какъвто на "Олд Трафорд" очакваха от Кантона преди това или от Бербатов в следващите години. 

Произведение на изкуството беше и първото докосване на Ван Нистелрой - спирането на топката, нейното укротяване и наместване в перфектна позиция. Понякога това ставаше причина завършващите му удари да изглеждат твърде лесни, но той сам си ги правеше такива с предусещането на атаката, с пласирането и с мигновеното умъртвяване на кълбото в необходимата позиция.

Нистелрой прекара общо пет години в Манчестър Юнайтед, през които беше достатъчно Дейвид Бекъм или Райън Гигс да запратят кълбото в произволна зона на 10-15 метра от вратата. Сякаш нямаше значение къде точно е нидерландецът в момента на паса или колко защитници има около него. Ако топката достигнеше някъде там, той се телепортираше преди останалите и завършваше.

Отстрани методът изглеждаше толкова простичък: "Доближи се възможно най-близо до вратата, изчакай топката да дойде и я довкарай вътре" - това беше привидно футболното мото на Ван Нистелрой и напомняше на представата за футбола на някое 9-годишно момче.

Но този метод беше дяволски ефективен, защото зад него стоеше необикновен талант, усет и - не се съмнявайте - футболен интелект.

Манчестър Юнайтед остава най-успешният тим в Англия за последните 25 години и червения екип носеха някои от най-качествените нападатели, изявявали се във Висшата лига. 

Но головите постижения на Рууд ван Нистелрой все още са безпрецедентни. Неговите 95 попадения във Висшата лига за "червените дяволи" са надминати единствено от Уейн Рууни, който е голмайстор №1 на клуба за всички времена. 

Но по показателя голове средно на мач (0.63) нидерландецът няма равен. За сравнение, Рууни вкарваше по 0.45 на двубой, Кантона също, а Боби Чарлтън - 0.33.

В първите си три сезона в Англия, Рууд бележеше 30 или повече пъти във всички турнири и достигна 20 гола за първенство във всичките си пет сезона, освен през 2004/05, когато изигра едва 17 срещи заради контузия. Той постави и рекорд по поредни мачове в Премиър лийг, в които успява да се разпише (10).

Този рекорд по-късно беше подобрен от Джейми Варди в шампионския сезон на Лестър. 

Снимка: Getty Images

Ван Нистелрой напусна Юнайтед, след като влоши отношенията си с Фъргюсън и влезе в конфликт с Кристиано Роналдо, но после успя да се докаже и в Реал Мадрид.

Към края на сезон 2005/06 Рууд вече беше константно изнервен от закъсняващите центрирания на Роналдо от фланга, които правеха включванията му в пеналта по-малко ефективни.

Говори се, че след поредния скандал между двамата на тренировка, Ван Нистелрой скочил и на Рио Фърдинанд, който защитил Роналдо. Седмици по-късно голмайсторът вече беше продаден на Реал.

За три сезона и половина на "Бернабеу", той спечели два пъти титлата и показателите му бяха дори по-добри, отколкото в Англия - 46 попадения в 68 мача за първенство. Плюс изравняване на рекорд с голове в седем поредни мача в Ла Лига (рекорд, счупен впоследствие от Лео Меси).

Всичко това Рууд ван Нистелрой успя да постигне след преодоляване на съсипващо скъсване на коленни връзки още в ПСВ Айндховен, което го държа извън терените цяла година и отложи трансфера му в Юнайтед.

Въпросът е защо този невероятно резултатен играч не е оценен по-високо в историята на Висшата лига.

Дали наистина повлия образът му на хищник в пеналта, чийто единствен принос са головете? Или фактът, че репутацията му в лигата не беше безупречна?

За противниковите фенове Ван Нистелрой беше дразнител и получаваше обвинения за някои преигравания, лесни падания и оплаквания към реферите.

Най-запомнящият се пример е мачът, останал известен като "Битката за "Олд Трафорд" срещу Арсенал в началото на сезон 2003/04.

Срещата завърши 0:0 и беше още в началото на кампанията, в която Арсенал станаха Непобедимите. В онзи двубой Ван Нистелрой изнерви до краен предел футболистите на "топчиите", най-вече като причини изгонването на Патрик Виейра. В добавеното време нидерландецът разтресе гредата от дузпа, а след болезнения пропуск Мартин Киоун и останалите гостуващи играчи открито му се подиграваха.

Това доведе до меле на терена, но самият Ван Нистелрой някак успя да запази самообладание и въобще не реагира на провокациите. После обаче беше обявен за провокатор от Арсен Венгер.

Вероятно все пак най-големият фактор за подценяването на Ван Нистелрой от дистанцията на времето са спечелените трофеи с Юнайтед. 

Оказа се, че нападателят е попаднал на "Олд Трафорд" в нещо като междинен период и спечели само по веднъж титлата, ФА Къп, Купата на лигата и Къмюнити Шийлд. Това изглежда скромно в сравнение с петте години преди пристигането му и петте след напускането му, в които бяха завоювани общо осем титли. 

Днес обаче, когато си спомнят за него, на феновете на "червените дяволи" може да им се прииска той да беше петнайсетина години по-млад. Защото би бил невероятно полезен на настоящия Юнайтед.

Дори когато привидно се изключва от играта, един толкова ефективен футболист прави и съотборниците си по-добри. И носи най-важното - голове и победи.

Затова Рууд ван Нистелрой си остава еталонът за голов хищник. И сега, когато такъв тип нападатели вече се срещат по-рядко, ние феновете можем да си дадем сметка за истинската им стойност.

Най-четените