Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Загубихме, затова направеното от мен за Ливърпул беше забравено"

Италианецът така и не успя да оползотвори футболния си потенциал, а голямото съжаление в кариерата му е именно случилото се в Ливърпул Снимка: Getty Images
Италианецът така и не успя да оползотвори футболния си потенциал, а голямото съжаление в кариерата му е именно случилото се в Ливърпул

Във футбола, както и в живота, съществуват моменти на осъзнаване - че нещата са могли да бъдат толкова по-различни, толкова по-хубави.

За Алберто Акуилани такъв момент е един мач, провел се преди 10 години. Двубоят вървеше добре, но после всичко се срина и надеждите му да се наложи в Ливърпул сякаш окончателно угаснаха.

Вероятно това е твърде опростено описание на събитията на "Анфийлд" от 29 април 2010 г. Но няма измъкване от усещането, че наистина нещата са свързани - този провал на Ливърпул доведе до провал и лично за Акуилани. Самият италианец вярва, че е така.

"Такъв е животът на футболиста", тъжно отбелязва той. "Всичко може да се промени заради един епизод".

Въпросният епизод беше полуфинален реванш от Лига Европа между "мърсисайдци" и Атлетико Мадрид.

Тимът на Рафа Бенитес изоставаше с 0:1 в общия резултат след първия двубой към края на един сезон, белязан от слаби резултати на терена и открит разкол и бъркотия извън него. До един момент Ливърпул изглеждаше обречен, но окрилен от феновете си натисна Атлетико, вкара в редовното време и в началото на продълженията поведе с 2:0.

Един значим европейски финал изгряваше на хоризонта, като същинска дъга над гъстите облаци около клуба.

Тогава дойде и обратът.

102 минути след началото падна унищожителният гол на чужд терен, дело на Диего Форлан.

Същият уругваец, който беше огорчавал Ливърпул с екипа на Манчестър Юнайтед само преди няколко години.

Така вечерта за домакините се оказа тъжна, а болката беше особено силна за самия Акуилани. Италианският халф беше пристигнал в Ливърпул от Рома срещу 20 млн. паунда през август и дебютният му сезон определено не тръгна по план. 

Двубоят срещу Атлетико беше едва 11-ият му мач като титуляр, но този път той не само игра добре, а и отбеляза гола в редовното време с майсторско изпълнение от наказателното поле.

Най-сетне всичко си идваше на мястото за него - но тогава се появи Форлан.

"Ако бяхме победили, щяхме да се изправим срещу Фулъм на финала и имахме голям шанс да спечелим Лига Европа. Това щеше да е първи трофей за мен с отбора и щеше да промени живота ми в Ливърпул", смята днес 36-годишният Акуилани. "Но загубихме и изведнъж всичко се промени за мен. Голът ми и начинът, по който играх - всичко беше забравено".

Италианецът говори от Флоренция, града, в който се премести след като заигра във Фиорентина през 2012 г.

Именно на този тим го продаде Ливърпул и Алберто изкара три години като играч на "виолетовите", а днес е старши треньор на юношите на клуба до 19 г.

Бившият полузащитник, прекратил кариерата си през 2019-а, заговаря с удоволствие за времето си на Острова, но постепенно се появяват и нотките на раздразнение и съжаление.

Няма съмнение, че е искал да направи много повече в Ливърпул и смята, че е бил способен на това при по-различни обстоятелства.

През 2010 г. Акуилани имаше славата на голям талант и беше оставил прекрасни впечатления в Рома, но когато беше купен от Ливърпул, въобще не беше способен да играе.

Футболистът пристигна на "Анфийлд" без да се е възстановил от операция на десния глезен.

"Когато подпишеш за много пари, феновете искат да те видят в игра, но аз не можех да играя. Рафа ми каза да не се притеснявам, каза ми, че съм аут за началото на сезона, но после ще се възстановя. Виждаше ме като играч в дългосрочен план, за когото Ливърпул е инвестирал за пет години напред, не за пет месеца".

Да, Рафа Бенитес вярваше в този трансфер и описа Акуилани като играч от топ класа. Италианецът беше дебютирал за Рома още 18-годишен и беше играл за Италия на Евро 2008, но привличането му беше голям риск - защото той беше съсипван от контузии през всичките си години в Рим.

Допълнително напрежение върху Алберто оказваше фактът, че той бе възприет като заместник на напусналия Шаби Алонсо - може би най-силния футболист на Ливърпул в предишния сезон, когато титлата остана на 4 т. разстояние.

Алонсо си тръгна в посока Реал Мадрид, след като отношенията му с Рафа Бенитес се разпаднаха.

"Това беше журналистическа трактовка - "Ливърпул продава Алонсо и взима Акуилани за заместник". Никога не съм го гледал по този начин. Шаби беше страхотен играч, но аз бях уверен във възможностите си. И бях доста различен от него, бях по-офанзивен", настоява Алберто.

След като дебютира срещу Арсенал през октомври 2009-а, новото попълнение бавно, но сигурно започна да демонстрира качествата си. 

През март блестеше при 4:1 над Портсмут, когато вкара дебютния си гол за клуба, асистира на Фернандо Торес и като цяло показа арсенала си от пасове и умното движение в центъра на терена, с което диктуваше играта.

Не успяваше обаче да се наложи трайно като титуляр, отчасти заради физически проблеми и отчасти защото не можеше да свикне със скоростта на английския футбол. "Чувствах се по-комфортно през втората част от сезона", спомня си той и отчита, че именно в мача срещу Атлетико вече наистина се е чувствал готов.

Тогава обаче в Ливърпул имаше твърде много проблеми и след отпадането от Лига Европа те нямаше как да бъдат пренебрегнати.

Бенитес беше във война със собствениците Том Хикс и Джордж Джилет, което несъмнено повлия на отбора и доведе до напускането на испанеца през лятото. Мениджърът беше заменен от Рой Ходжсън и това беше решителният момент за Акуилани.

"Всичко се промени и беше трудно, защото не знаех дали клубът иска да ме задържи. Срещнах се с Рой, той ми говореше на италиански и беше джентълмен, но ми каза, че иска да купи Джо Коул и да направи отбора по-английски. Очевидно нямаше да получавам много шансове, затова прецених, че ще е по-добре за мен да се върна в Италия".

Затова Алберто отиде под наем в Ювентус за един сезон, а после и в Милан за още един. Беше очевидно, че мястото му е в Серия А и някак логично изглеждаше той да направи постоянен трансфер в родината си.

Така се стигна до преминаването му във Фиорентина, докато статистиката му в Ливърпул си остана 28 мача и 2 гола.

"Може би беше грешка да се връщам в Италия, защото като се местиш в нова страна, трябва да останеш минимум две години, за да свикнеш с всичко", признава Акуилани. "Но веднага щом Рафа напусна, знаех, че времето ми в клуба е приключило. Аз бях негов проект и проектът приключи само след година".

След трите сезона във Фиорентина, халфът премина през Спортинг, Пескара, Сасуоло и Лас Палмас - без да успее да достигне висотите, на които изглеждаше способен в началото на кариерата си.

Изглежда, че именно периодът в Ливърпул е голямото му съжаление, но това не означава, че той помни с лошо престоя си на "Анфийлд".

"Бях млад, когато се преместих в Ливърпул и беше голяма промяна за мен, но се наслаждавах на времето си там и намерих страхотни приятели - Торес, Глен Джонсън, Дирк Кайт, Пепе Рейна. Може би хората си мислят, че не бях успешен трансфер и не бях добър играч в Ливърпул, но беше страхотен момент от живота ми.

Беше година, която никога няма да забравя".

Най-четените