В 01:26 ч. през нощта оставих джойпада настрана и се отпуснах в пуфа пред телевизора с онази доволна физиономия, която застига всеки геймър след като "превърти" наистина добра игра. Смесица от гордост, задоволство, щастие и малко разочарование, че хубавото е приключило.
Жена ми спеше в спалнята. 3 часа по-рано бях казал, че ще поиграя "още малко" и ще си легна, но в самия си край Death Stranding 2: On The Beach - отрочето на брилянтния японец Хидео Коджима (Metal Gear Solid) - ме хвана здраво с последните си сюжетни обрати и нямаше как да заспя, без да видя финалните надписи.
С други думи, Death Stranding 2: On The Beach е дяволски добра игра.
Както и едно от най-силните предложения за годината, заради което близо месец през лятото редовно и на малки порции влизах в ролята на тежко въоръжен куриер в австралийската пустош.
Много вероятно е ако не сте играли предната игра, то поне да сте чували шеги за "walking simulator"-а на Коджима. Те обаче са силно преувеличени.
Разнасянето на пратки през опасна пустош - основата на Death Stranding - е увлекателно реализирана концепция. Обогатена е с чувство за съпричастност с другите играчи (макар да говорим за изцяло single player изживяване), интересен и напрегнат екшън с гигантски mech-ове или зловещи призраци, и най-вече - история, която заслужава да бъде адаптирана като филм или сериал.
Ревюто е базирано на копие за PlayStation 5, предоставено от Sony Interactive Entertainment.
Да не пропускаме и отнасящата главата финална мисия, която няма как да ви опиша, без да вземете или мен, или Коджима за луд. И без да ви спойлна играта.
Като стана дума за спойлери, не се притеснявайте, ако не сте играли оригиналната Death Stranding. Още в началното меню на продължението ще откриете кратък преразказ в груби щрихи на първата игра. Истината е, че и аз не успях да я довърша - геймплеят ѝ, поне в ранните етапи, беше претоварен с особен тип мудност, която така и не успях да преодолея.
Death Stranding 2: On The Beach (DS2) се усеща олекотена, сякаш в отговор на подобни критики. Продължението печели от редица на пръв поглед незабележими, одухотворяващи промени и след 2-3 часа привикване с концепциите те повлича на паметно научнофантастично приключение.
Така че налазвайте смело - с помощта на удобното обобщение в началното меню ще влезете бързо в час с историята, а после ще сложите здрави обувки, ще приберете 1-2 оръжия "за всеки случай" и ще се впуснете в разнасянето на първите си пратки, така важни за докосналото се до смъртта човечество.
Мисията: да свържеш цял континент
Сюжетът е ключов и за разбиране на геймплея, така че позволете и на мен няколко реда преразказ.
Death Stranding е името на събитие, което е връхлетяло света в близкото бъдеще. Световете на живите и мъртвите са се преплели, при което духовете на починалите остават да бродят сред нас и при контакт с жив човек причиняват катаклизми с потенциала да заличават цели градове.
Държавите са се разпаднали, оцелелите хора се крият в изолирани убежища, а единствената връзка помежду им са porter-ите - смели до безразсъдност куриери, които километри наред разнасят техника, суровини, храни и надежда.
Главният герой Сам (в ролята е Норман Рийдъс от сериала "Живите мъртви") е именно такъв porter. В първата игра е помогнал за свързването на останките от САЩ в обща мрежа и е спрял глобална заплаха. No biggie.
В DS2 го откриваме в по-мирен период - далеч от всички отглежда бебето Лу, с което събитията от първата игра са го събрали. Но се задава нова задача - помолен е да свърже и останките от някогашно Мексико.
След този своеобразен tutorial идва и голямата задача - пътешествие до далеч по-опасната Австралия, където го очакват още по-опасни BTs (както се наричат бродещите призраци), нови и стари врагове, а сякаш и самата природа се бунтува срещу "свързването", което му е възложено.
Имате пратка
Death Stranding 2 е third person action adventure, като все пак основен акцент пада върху разнасянето на пратки от точка А до точка Б. Именно така свързвате все по-голяма територия в т.нар. Chiral Network.
Правите го както в основните мисии, така и в многото странични такива, които ви препоръчвам да не пропускате, защото водят както до някои безумни срещи (битката с нинджа пицар се помни дълго), така и до отключването на някои специфични оръжия и предмети, които могат да направят геймплея още по-разнообразен и на места забавен.
За изпълнение на доставките в този обширен отворен свят отново разполагате със здрави обувки, въжета и стълби, както и панели, които изграждат конструкции като мостове, генератори на ток и наблюдателни кули. Забравете смешките за walking simulator-а - доста бързо започвате да получавате достъп до превозни средства и с изключение на няколко редки ситуации, може да си порите австралийската пустош именно с такива. По-бързо, по-удобно, с повече пратки.
Добавяме възможността за строене на пътища (за тази ми мания - след малко), както и една ярка новост - с усилия и ресурси може да изградите и монорелса, с която да прехвърляте огромни пратки между някои по-големи убежища.
Този куриер е опасен
Не е за подценяване и екшънът. Разнообразие от "еконтстването" са мисиите, в които трябва да разчистите бандитски лагер, престрелките с разнообразни киборги, измъкването от поредния забелязал ви BT (не искате да ви хваща), както и бос битките, които ви изправят я срещу гигантски mech, я срещу чудовищно BT.
Арсеналът, на който ще разчитате, с бързи темпове става все по-разнообразен - от електрическо копие, през пистолети, картечници, помпи и гранатомети, до кучета-пазачи и rocket launcher-и в по-късните етапи. Без да спойлвам, има дори лек Pokemon елемент, който прави битките с особено опасните BT-та още по-зрелищни.
Нещо повече, имате варианти за различни подходи, особено според трудността, на която играете. Ако го карате по-лежерно, може да се впуснете с вик "Лирой Дженкинс!" към врага. Често обаче по-разумно е да подходите с тиха стъпка към ситуацията - дали с упояващия снайпер, или с помощта на заблуждаващи холограмни гранати.
Аз често действах на принципа "Дай първо да видим дали ще стане с куршуми" с всичките последствия от подобно пуцолюбиво твърдоглавие. Но за феновете на стелт, има стелт.
Колко е дълга? Отне ми 53 часа със страничните занимания. Според други ревюта основната история може да се мине за 35. Препоръчвам обаче да си удължите кефа.
Особено удоволствие обаче носи фактът, че в DS2 - подобно на предната игра - макар да говорим за изцяло сингъл плейър изживяване, на определени места може да споделяте оръжия, екипировка, ресурси и пратки с други играчи, нуждаещи се от тях, както и да ползвате изградените от тях мостове и генератори (както и те вашите).
Обсебих се от идеята да строя пътищата (call me Boyko, baby). Всяка гейминг сесия започваше със "Сега ще се фокусирам върху основната история", а няколко минути по-късно се отплесвах за половин-един час върху разнасяне на материали до специалните станции, които възстановяват загубената пътна мрежа на Австралия.
Пътищата не само улесняват собственото ви следващо минаване през дадена област, но и носят особено удовлетворение, тъй като помагат и на другите играчи. За това получавате лайкове (Коджима прави редица сериозни препратки към въображаемата свързаност, с която ни изкушиха социалните мрежи), но те не са използваем ресурс.
Всъщност осъзнах, че изпитвам по-голямо задоволство от знанието, че времето, което съм отделил на този страничен аспект на играта, е помогнал на други, които я играят.
Без да има мултиплейър и всъщност да е фокусирана върху самотата на Сам из пустошта, DS2 - подобно на предшественика си - създава особено усещане за общност и съпричастност към другите, изправящи се пред същите препятствия като теб. Може би защото не виждаш другите играчи, няма защо да им се ядосаш.
По-добро от филм
Коджима има изключително филмов поглед към създаването на игри, а в двете Death Stranding това проличава не само чрез мащабната история и перфектните кътсцени, но и от присъствието на добре познати холивудски актьори (и режисьори).
С много от тях се срещаме на борда на кораба DHS Magellan, който пътува през т.нар. катранени потоци и е един от начините за бързо придвижване между различните градове и бункери.
Екипажът на кораба постепенно расте и помага на Сам в мисията му. И именно в малките мигове - като някоя сладка кътсцена или ситуация, в които буквално ти спасяват живота - се привързваш към тези персонажи. Ако нещо ми липсваше в играта, то това е повече време и взаимодействия с екипажа на DHS Magellan.
Личният ми фаворит сред актьорите обаче е завръщащият се Трой Бейкър, който тук с мощен риф чупи още граници в създаването на запомнящ се антагонист. Отличава се и Ел Фанинг ("Велика"), на чийто персонаж бързо започваш да симпатизираш - особено след първата бойна сцена с нейно участие, оставила ме с идиотска усмивка на лице.
Филм ще има. Режисьор ще бъде Майкълс Сарноски (Pig, "Нито звук: Ден първи"), а компанията на Коджима и филмовата A24 са продуценти. Премиерата се очаква през 2027 г.
Единственият проблем на историята е, че започва мудно. Както споменах, няколко часа са нужни, за да се преобърне животът на Сам, да се озове в Австралия и да започне бавното разгръщане на мистериите, които са в основата на сюжета. След това, особено ако се отплесвате със странични задачи (а това е много вероятно), развитието на историята също може да ви се стори бавно.
Винаги има още една пратка за изпълнение, преди да продължиш нататък...
Но главните мисии са тези, след които чувстваш най-голям глад за още една троха. Имаше 1-2 сюжетни завоя, които ми се сториха малко насилени, така че да се вържат всички идеи, които Коджима е имал за играта. Успях да отгатна малко по-рано и една от най-големите загадки.
Но, както споменах, нищо не разочарова - напротив, в последните часове се втурнах към края, а очите и съзнанието ми пируваха с епичността, която историята на DS2 предлага. Светът на Death Stranding, макар и привидно пуст, е напоен с тонове от чудатата гениалност на Коджима.
••• Ако вместо да разнасяте пратки, искате да убивате зомбита - пробвайте това:
Пратката не е чуплива
Първата ми реакция в откриващата мисия беше "Това реален геймплей ли е?". Пейзажът - билото на скалист връх, заобиколен от еднообразен планински масив - беше така красив, че се усъмних дали все още не гледам предварително рендерирано видео.
Австралия предлага редица разнообразни терени - червенееща пустиня, ледени върхове, кални брегове, пищна зеленина - така че на екрана никога няма еднообразие. Особено впечатляващи обаче са няколко разнообразни мисии от едната сюжетна линия, носещи визуална наслада с огнени, водни и въздушни ефекти.
Всъщност околната среда е толкова красива, че дори леко отвлича вниманието от зверски добрите модели на персонажите. Визуално Death Stranding 2 е като внимателно обмислена картина - детайлна, в правилните, макар и леко убити тонове, но без да е претрупана, а носеща усещането за простор. Или самота, ако щете.
Странният подбор на песни, който Коджима е направил и които може да слушате през вградения плейър в подредени по ваш вкус плейлисти, завършват концепцията му и музикално - от специално създадените за целта меланхолични мелодии на Woodkid до '60-арската класика "Raindrops Keep Falling On My Head", което искаш, не искаш си тананикаш.
Бъгове? Честно казано, не се сблъсках с почти никакви такива.
Тук-там стъпалата на Сам потъваха леко при катеренето по някоя стръмна скала, но струва ми се, че дори тази дреболия беше изчистена с ъпдейтите. Ако превозното ви средство заседне върху скали, опцията за скок (да, на машината) го измъква, без излишни ядове и нужда от зареждане на преден save.
"Трябваше ли да се свързваме?"
Този въпрос ще ви преследва в играта, докато положението в Австралия сякаш се влошава от вашите усилия да улесните живота на оцелелите, а отпорът става все по-жесток.
Но да се свържеш с Death Stranding 2: On The Beach е отлично решение за всеки геймър, който цени добре написаните истории, комбинацията от стелт и екшън и свободата, която един отворен свят може да даде.
Мислите ми продължават да се връщат към нея и ме засърбяват ръцете да хвана джойпада, да довърша висящите пратки и да разширя изградените пътища. Не заради палците, които ще получа, а за удоволствието от добре свършената работа, което тази игра носи.
ОЦЕНКАТА ЗА DEATH STRANDING 2: ON THE BEACH: 5 от 5 кафенца
••• Какво още чакаме тази година:
