Да гледаш сериал, който е базиран на книгата, която си завършил преди няколко дни е изключително трудно начинание.
От една страна знаеш верния отговор на всички загадки заложени вътре - взаимовръзки, обрати, кой-го-направи - от друга обаче, читателят, превърнал се неизбежно в зрител, ще има възможност да се огледа в представата за визия на някой друг.
Как някой, когото ти не познаваш и с когото нямаш никакъв досег, е видял в главата си онова, което ти първи си видял в своята.
Въпросите, чийто отговори се получават по-късно, логичните връзки и тайните между персонажите за теб вече са ясни.
Пъзелът отдавна е нареден и картината е придобила пълен вид. И все пак натискаш бутона Play.
Предполагам, че така се чувстват писателите на криминални романи. Те знаят отговора, който всички търсят, разгръщайки страниците и въпреки това не губят динамика и интерес, описвайки детайли, за да заведат читателя до него.
Можем да кажем, че Джилиан Флин - автор на дълбаещи в неприятни отвори на душата съспенси, е един от най-добрите криминални автори в момента. Не просто, защото е номер 1 всеки път в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс или защото произвежда хитове, а защото просто е добра в това, което прави.
Джилиан (да, някои хора я наричат Гилиън, но ние предпочитаме по-твърдото и използвано върху българското издание на книгите й произношение) се ражда в Мисури и има специален афинитет към американския юг. Днес е на 47 години и е един от най-известните автори на трилъри в света.
Флин има специален уклон към няколко неща - югът, тъжните истории, които рядко свършват щастливо, и лошите жени, които населяват нейните светове.
Джилиан е жестока, както към емоциите и страховете, които затваря като в малки черупки в главите на своите персонажи, така и към обстоятелствата, в които ги поставя. В живота иначе е тих и притеснителен човек, който е закърмен с хорър филм и литература. И това си личи.
Първият роман на Флин излиза през 2006 година и носи името Sharp Objects. По ирония излиза последен у нас под името „Отворени рани". Отново по ирония е последната от общо трите книги на авторката, която бива адаптирана за екран, този път за телевизия. Следват „Мрак" и романът, който превръща Джилиан Флин в рок звезда - „Не казвай сбогом".
Историята на Невероятната Ейми, най-страшната жена в модерната литература и кино, и нейният съпруг Ник, се превръща в любимия трилър на публиката още с излизането си през 2012-а, а само няколко месеца по-късно работата по неговото адаптиране във филм започва.
Джилиан сяда на стола на сценариста на продукцията, рамо до рамо с Дейвид Финчър. Резултатът е великолепен кървав трилър от ново поколение, в което насилието ескалира правопропорционално с психологическия натиск и лудостта на основния женски персонаж. Филмът получава няколко номинации за „Оскар", включително за Флин като сценарист и Розамунд Пайк, която влиза в ролята на Невероятната Ейми.
„Не казвай сбогом" може да се похвали и с една от най-жестоките секс сцени с кръв и насилие, която би накарала повечето хора да се изчервят или да извърнат глави.
Адаптацията на „Мрак" - вторият роман на Флин, която се случва година по-късно след успеха на „Не казай сбогом", не може да се похвали с толкова великолепно представяне на голям екран. Този път Джилиан не участва по никакъв начин в процеса, а резултатът е приличен трилър, който има един огромен плюс - Шарлийз Терон влиза в ролята на лудата жена, която е в центъра на събитията.
„Мрак" минава незабелязано, но това не влияе на успеха на Флин. HBO купуват правата за дебютния й роман Sharp Objects"Отворени рани" и започват дълга и трудна работа по неговото пренасяне на екран. Близо 2 години по-късно резултатът е налице.
За пореден път, пръв в нейната кариера, но трети за зрителя, Джилиан Флин успява да изгради свят, в който насилието се крие зад всеки ъгъл, а жените, поставени в центъра на историята, са луди и опустошителни, както за себе си, така и за околните.
Ейми Адамс влиза в главната роля на шоуто.
Патриша Кларксън и Елиза Сканлън й правят компания в този разказ за семейството и лудостите, които неизбежно вървят ръка за ръка с красивата фасада и перфектно изградения свят за пред околните.
Историята проследява Камил Прийкър - репортер за чикагски вестник, която се връща в родния си град Уинд Гап, в който в рамките на няколко месеца са убити две момичета по особено жесток начин. Нейната задача е да напише репортаж и да отрази местните вълнения и обстановка.
Разбира се, Камил има много по-сериозен проблем от убийствата. Тя мрази Уинд Гап, тъй като спомените й оттам са все още ярки и неприятни.
Агата Кристи казва, че... „Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат в живота, е да имаш щастливо детство." На базата само на това простичко твърдение, толкова основополагащо за всеки човек, Джилиан Флин започва да реди своя пъзел от злост и тъга, за да придаде плътност на Уид Гап и неговите най-тъжни обитатели.
В книгата историята е разказана изцяло от гледната точка на Камил, подход, който Джилиан Флин впоследствие сменя и следващите й романи придобиват повече пъстрота, заради множеството гледни точки, които полагат историята пред читателя.
Тук обаче тя решава да запази анонимността за онова, което се случва в главите на другите участници в сюжета и да ни предостави само гледната точка на обърканата и изтерзана Камил, която ден след ден става все по-луда на територията на родния си град.
Романът ни води напред и назад във времето.
През миговете на детство, които за Камил са всичко друго, но не и щастливи заради властната й майка, мъртвата й сестра, безразборния секс, пиенето, насилието, самоунищожението, до тихата лудост, която удобно се настанява в главата на малката Прийкър, за да я превърне в изморения, нарязан и счупен човек, който е тя днес.
Паралелно с това тече полицейското разследване, което така и не успява да открие верни отговори, но по един много простичък начин изпъстря със светлосенки останалите персонажи, които населяват ненормалния свят, написан от Флин. Финалът е изненадващ, но някак логичен. Нещо, което е запазена марка на авторката.
Сериалът от своя страна не може да предостави само една гледна точка към ситуацията и света на Уинд Гап.
Действието тук е разпределено между разследването, водено от детектив Ричард Уилис, в ролята на когото влиза Крис Месина, властната и непокорна натура на Адора Крелин - майката на Камил, изиграна като по конец от великолепната Патриша Кларксън и, разбира се, най-много време е отредено на Камил - счупената, луда жена в наши дни, в чиято белязана кожа влиза Ейми Адамс, а детската и все още невинна версия на младостта, е изиграна от София Лилис.
Ейми Адамс е превъзходна актриса. Тя умело може да влиза в най-различни типажи и пресонажи. От фатална жена, през принцеса и учен, до лудо момиче от Юга. Ролите, които подбира внимателно, й стоят като добре ушит костюм, с чийто качества и недостатъци тя работи като умел жонгльор на цирковия ринг.
„Отворени рани" не прави изключение. Адамс е майстор в изграждането на сложния свят на Камил Прийкър, чиято психология, бавно и постепенно, епизод след епизод, се разгръща с цялата си гнусна пъстрота пред зрителя. Адамс работи толкова добре с емоциите, които са основополагащи за нейния персонаж, че човек би казал, че цял живот е била именно такава, но чак сега е решила да ни го разкрие.
Джилиан Флин обича лошите момичета. Тя обича злите жени, наранените жени, жените, които са склонни да причинят зло на всяка цена.
Флин е истински пълнокръвен любител на жестокостта, която умело вмъква под кожата на красиви, чисти и прилежно изгладени дами, които зрителят или читателят иска да унищожи на финала на историята. Можем да кажем спокойно, че макар жената да е действащото лице в историите на Флин, то тя е най-големият злосторник, който заслужава да бъде наказан болезнено.
И в част от случаите именно това се случва.
Трима различни режисьори са се гмуркали в света на Флин, за да го покажат на голям екран. В случая с „Отворени рани" честта се пада на Жан-Марк Вале, който работи с HBO по втори проект. Първият е „Големите малки лъжи", в който Вале се представи като майстор, какъвто е.
Ето ви един любопитен факт - „Отворени рани" е сниман преди „Големите малки лъжи", което не пречи сериалите да са толкова различни и същевременно суровият стил и отсечени сцени на канадеца да са ярка и отличителна черта и на двата проекта.
Жан-Марк Вале е великолепен визуален разказвач, който има слабост към истории, базирани на книги, и ако не вярвате, то препоръчваме „Клубът на купувачите от Далас" и Wild, които ще ви оставят без дъх.
Джилиан Флин обича да провокира, за да види докъде може да стигне. И стига далеч. Всяка нейна история е различна, странна и малко плашеща. „Отворени рани" не прави изключение. А доволството, което мрачният свят на този сериал ще ви донесе, е двойно.
Независимо дали ще прочетете книгата или не. Ако го направите ще знаете отговора на загадката и ще останете с кефа да видите доколко вашето мрачно подсъзнание съвпада с това на Вале и екипа на HBO.
Ако решите да не го правите, то ще имате на разположение един визуален мрачен пъзел, който ще разкрие пред вас всичките си тайни, бавно и болезнено.
Премиерата на сериала „Отворени рани" у нас е на 9-ти юли. Първият епизод ще е наличен от сутринта в HBO GO и ще се излъчи същия ден от 21:00 часа по HBO.
Ако не ви се чака понеделник за понеделник може да стиснете зъби и да изчакате всичките му епизоди в онлайн стрийминг платформата и да си направите binge-watching. Книгата пък вече е в книжарниците за най-нетърпеливите, благодарение на издателство „Ера". Джилиан Флин е нещо, което винаги бих препоръчала на почти всеки.
Каквото и да решите да изберете, на финала ще знаете отговора на загадката и ще сте като истински писател на криминален роман. От тези, които още на втората страница могат да изкрещят: „Убиецът е..." Но няма да го направят.
„Отворени рани" ще ви порежат и ще ви хареса.
