"Историята на прислужницата" безспорно беше едно от заглавията на 2017 г., които грабнаха вниманието при сериалите. Двете награди "Златен глобус" и пет награди "Еми" само говорят за това. Този успех мотивира страшно много стрийминг платформата Hulu, която е дом на сериала. Може би дори твърде много...
Защото по думите на Ранди Фриър, главен изпълнителен директор на Hulu, вече се предвижда "Историята на прислужницата" да продължи цели 10 сезона.
"Надявам се, при успех, да има 10 сезона на "Историята на прислужницата", казва той пред Variety и допълва, че вече се работи по сценария за третия сезон. По думите му творческият процес ще определи дали да има четвърти и пети.
"Мисля, че това е една от ползите за създателите в стрийминг платформи - шоуто може да има естествена прогресия и може да има толкова дълъг живот, колкото е нужно на историята, за да има завършен край", казва още Фриър.
И все пак 10 сезона са много. Може би дори твърде много. Самото шоу е базирано върху романа на Маргарет Атууд от 1985 г., но излиза извън неговите рамки още във втория сезон. Какво тогава остава за трети, четвърти, пети и т.н. сезони? Върху какво ще бъдат базирани те, ако основният материал е изчерпан?
Отговорът зависи от творческия потенциал на сценаристите. И все пак това повдига един друг, не по-малко важен въпрос - кога е разумно един сериал да приключи, без да се разводни историята или да стои незавършено и с множество неотговорени въпроси?
На практика всичко зависи от самата отделна история, както и от формата на шоуто. През последните години сезоните от по 12-13 епизода изместиха типичните дълги сезони от по 22-23 серии, които бяха наложени като модел. В момента често дори могат да се видят и такива от по 6-8 епизода като "Game of Thrones" или "Stranger Things".
Това съкращаване до голяма степен позволява повече средства да се съсредоточат в продукцията за по-малко време - по-малко снимачни дни, по-малко сцени като цяло и т.н. За сметка на това се генерират повече средства за специални ефекти или скъпоплатени актьори.
Така на практика се наблюдава тенденцията да се преминава към съсредоточаване на действието към по-кратки и наситени продукции вместо дългите сезони на сериалите в телевизиите, където всеки отделен епизод запълва екранно време за конкретната телевизия. По този начин един сериал може да има по-малко епизоди, но все пак да продължи повече сезони.
И все пак това отново извежда на преден план историята. Самата идея на сезона при сериалите е да представи един отрязък от цялата история. Този отрязък трябва да е едновременно свързан с останалите части (освен ако не става въпрос за антологии, където нещата са съвсем различни).
Така самият брой на епизодите не е толкова показателен за самото качество на сезона, а по-скоро как събитията в него са предадени и колко добре са развити сюжетните линии. А дали това е представено в 10 епизода или в 22 е от значение дотолкова, доколкото не се разтегля или свива прекомерно много историята.
Проблемът на дългите сезони е именно в това - някои епизоди стоят просто като кръпка, а нещата като цяло се случват доста бавно.
При по-кратките съществува друг момент - че събитията може да бъдат претупани и самата история да е форсирана, само за да се запази малкият брой епизоди. Пример за това е последният сезон на Game of Thrones, който беше критикуван до голяма степен именно заради темпоралното си позициониране.
Същият е принципът и при разпределението на броя сезони - важно е как ще бъде предадена цялостната история. За един сериал цялостната концепция е от основно значение - около какво се върти и къде трябва да стигне като идея. Оттук вече идва разпределението и на сезоните.
В този момент трябва да се пази балансът с интереса на феновете към самия сериал - до каква степен той ще продължи да привлича зрителите сезон след сезон. В най-честия случай техният брой нямалява постепенно с времето.
Изключение от правилото са само най-хитовите сериали, които успяват да създадат около себе си културен феномен, но дори при тях след време има изхабяване (като "Приятели" или "Семейство Симпсън" и "Стаутпарк").
И все пак за продуцентите от телевизиите и стрийминг платформите съществува изкушението да се експлоатира максимално всяка работеща идея.
Подобно на филмовите франчайзи познатите заглавия привличат повече зрители от новите и все още неутвърдени сериали, което кара много телевизии и стрийминг платформи да ги експлоатират максимално много.
Така, вместо да се следва първоначалния план за дадено шоу, в което то да придобие завършеност, му се добавят нови и нови сезони, за да се задоволи глада на феновете за още от същото. Така обаче историята се разводнява, а качеството неминуемо пада.
Подобен пример може да се види много ясно при Supernatural, One Three Hill или The Mentalist.
При първия братята ловци на свръхестествени създания се борят срещу демони, а в четвъртия сезон се сблъскват най-сетне с архидемона, който е виновен за убийството на майка им. Самата история започва с този демон и логично би било да приключи отново с него, слагайки една подредена рамка на нещата.
Вместо това до момента шоуто изкара 13 сезона, а телевизионната мрежа CW го е подновила за 14-и като във всеки един сценаристите трябва да мислят нови сюжетни линии. Това е сложно, тъй като личните взаимоотношения между братята са експлоатирани напълно, а същото важи и за формите на чудовищни заплахи (макар винаги да се намира по още една).
Подобна беше ситуацията и с тийн драмата One Tree Hill, която в четвъртия си сезон придоби един доста завършен вид, позволявайки на шоуто да приключи. Интересът към героите обаче доведе до още 4 сезона, два от които без двама от основните герои, изхабявайки де що възможна сюжетна линия има.
The Mentalist, на свой ред, и без това разтегна максимално (дори протяжно) много историята с убиеца на семейството на главния герой. След това обаче жаждата за още от същото доведе до още един, финален сезон, в който се видя, че без основната драма, на шоуто му липсва особен дух. И смисъл.
Това е и страхът на повечето фенове - че любимото им шоу ще бъде съсипано от изхабяване, превръщайки се в нещо като "Дързост и красота".
Същевременно обаче привързаността към герои и историята изискват създаването на още и още от същия сериал. Затова решението при този сблъсък е толкова важно за качеството на цялостната продукция. И е важно продуценти и фенове да знаят кога да "пуснат" даден сериал да си отиде.
