Преди близо две години в Mindhunter видяхме за последно агентите Холдън Форд (Джонатан Гроф) и Бил Тенч (Холт Маккалани), и психолога д-р Уенди Кар (Ана Торв) - триото, начело на прототипен отдел към ФБР, който променя правилата при издирването на серийни убийци, използвайки криминална психология и профилиране.
Втори сезон на сериала ни връща там, където ни остави първият - тримата все още преследват брутални престъпници и дават всичко от себе си, за да убедят ФБР, че провеждането на интервюта с известни серийни убийци може да е ключово за залавянето на тези, които още са на свобода.
Сериалът на Дейвид Финчър по Netflix е вдъхновен от автобиографичната книга на Джон Е. Дъглас със същото име. Дъглас е бивш агент на ФБР и един от първите профайлъри. По време на кариерата си той се среща с хора като Чарлс Менсън и Дейвид Бърковиц (Сина на Сам). Неговите преживявания стоят в основата и на филма „Мълчанието на агнетата".
В книгата си, върху която сериалът прави свободна интерпретация, той използва детайли от интервютата си, за да щрихира образа на серийния убиец. Много от затворниците, с които разговаря, имат сходни истории и мотивация.
Героят на Форд е моделиран именно спрямо фигурата на Дъглас и неговия подход при издирването на серийни убийци. В сериала за изграждането и на техните образи са използвани реални личности от историята. Ако първият сезон фокусира вниманието си върху връзката, която се заражда между Форд и Ед Кемпър (изигран от Камерън Бритън), втори сезон акцентира върху убийствата на деца в Атланта, като включва и някои от най-известните серийни убийци в американската история, включително Чарлс Менсън, Бърковиц, Уейн Уилямс, Уилям Пиърс - Джуниър, и Денис Радър.
Ето и кои са те и какво са извършили:
Уилям Пиърс - Джуниър (изигран в сериала от Майкъл Филипоуик)
Името му не е толкова познато, колкото това на Чарлс Менсън или Тед Бънди, но това не значи, че е по-малко опасен от тях.
Той е отговорен за девет убийства в Джорджия и Южна Каролина в рамките на само една година. Преди да извърши първото си убийство, той излежава присъда от 10-20 години за палеж, обир, присвояване на чужда собственост и опит да избяга от затвора. Тази присъда означава, че може да излезе след 10 години за добро поведение. Въпреки оценка на психолога в затвора, че Пиърс „може да е опасен за себе си и околните", той пуснат под гаранция през 1970 г., след като е излежал едва 7 години от присъдата си.
Именно в този период извършва убийствата, сред които - това на 13-годишната дъщеря на сенатора от Южна Каролина Джеймс Кутино. Пиърс е задържан през март 1971 година и излежава доживотна присъда в Джорджия.
Уейн Уилямс (изигран в сериала от Кристофър Ливингстън)
Той така и не е съден за убийствата на деца в Атланта, но името му е най-често споменавано във връзка с изчезването и смъртта на 22 тъмнокожи деца и шестима младежи. Престъпленията се случват в периода между 1979 г. и 1981 г. Уилямс е фотограф на свободна практика и музикален промоутър.
Влиза в полезрението на разследващите през май 1981 година, след като полицай чува цопване във водата край мост в ранните сутрешни часове, докато Уилямс минава по него с колата си. По-късно от водите на река Чатахучи са извадени телата на двама млади мъже. На същото място са открити и останките на част от убитите деца, с тъкани и кучешка козина, които съвпадат с материали, открити в дома на родителите на Уилямс.
Мъжът е задържан за убийствата на двамата мъже и става основен заподозрян за смъртта на децата в Атланта. По време на делото прокурорите се опитват да го свържат с убийствата на 10 деца, но така и не успяват да докажат вината му. Той бива осъден единствено за смъртта на двамата мъже. До момента Уилямс продължава да настоява, че е невинен за всички престъпления, за които е подведен под отговорност. В момента излежава две доживотни присъди в Джорджия.
Всъщност връзките на Уилямс с убийствата на деца в Атланта са противоречиви. Тъй като всички жертви са тъмнокожи, мнозина подозират, че престъпленията са дело на Ку Клукс Клан и арестът е на Уилямс е начин това да се покрие. Според специален агент Дългас обаче това не е вярно, защото бял убиец би бил ясно разпознат в общностите, от които произхождат децата, а и защото серийните убийци обичайно извършват престъпленията си в рамките на собствената си раса.
Много от семействата на жертвите вярват, че приписването на убийствата към Уилямс е само начин властите да приключат случая, без да са открили истински отговори. През март 2019 година местните власти в Атланта обявиха, че започват повторна проверка на доказателствата по разследването, за да могат семействата на жертвите да намерят покой.
Чарлс Менсън (изигран в сериала от Деймън Хериман)
Вероятно един от най-известните престъпници на всички времена, Чарлс Менсън е осъден през 1971 година за убийство и заговор за убийствата на седем души. Най-известната му жертва е филмовата звезда Шарън Тейт - съпругата на режисьора Роман Полански, бременна в 8 месец по време на нападението. Въпреки присъдата Менсън не е извършвал собственоръчно нито едно убийство - вместо това е натоварил със задачата последователи на своя култ, известен като „Семейство Менсън".
"Семейството" на Менсън е отговорно за смъртта на Гари Хинман през юли 1969 година. През август същата година, убиват Шарън Тейт в дома й, както и трима нейни приятели, които по това време са на гости - фризьора Джей Себринг, сценариста Войчех Фриковски и наследничката на империята за кафе Folger - Абигейл Фолджер. На следващия ден последователите на култа убиват Лено и Розмари Лабианка. Менсън и последователите му са арестувани през октомври 1969 г. и признати за виновни през януари 1971 г.
Преди тази присъда Менсън вече е имал редица сблъсъци със закона заради дребни провинения като скитничество и свирене на улицата (той е прекарал лятото си с Денис Уилсън от Beach Boys).
Неговият „възход" е подпомогнат от странния му характер, необичайния начин на живот и огромната група последователи, която се състои основно от млади жени. Разбира се, известността на Менсън приема друга посока с ужасните убийства на Тейт и приятелите й, които според писателката Джоан Дидиън се превръщат в символна края на оптимизма и изместващите се нагласи в края на 60-те години.
Въпреки че мотивът за убийствата така и не бива официално потвърден, най-популярната теория е тази на прокурора по делото Винсънт Буглиоси, според когото Менсън е разчел в текста на песента на The Beatles "Helter Skelter" предстояща война между расите, която започва с деветте планирани от него убийства.
Менсън и последователите му са осъдени на смърт, но след отпадане на смъртното наказание, присъдата им става доживотна. Менсън умира на 83 години през 2017 г.
Дейвид Бърковиц, Сина на Сам (в сериала ролята се изпълнява от Оливър Купър)
Под този псевдоним пощенският служител Бърковиц тормози жителите на Ню Йорк в периода между 1976 г. и 1977 г. При осем въоръжени атаки той убива шестима души и ранява седмина. Бърковиц е осиновено дете в семейство от Бронкс. След смъртта на осиновителката си, той научава от биологичната си майка, че баща му не го е искал. Тази информация го разгневява и той започва поредица палежи, при която подпалва стотици пожари в града, но така и бива заловен. Признава си за тях след ареста заради убийствата. Той наръгва жена - Мишел Форман, през декември 1975 година, преди да започне с нападенията си с огнестрелно оръжие през юли 1976 г. По-късно твърди, че поведението му е било провокирано от гласовете на демони.
Престъпленията на Бърковиц следват установен модел. Обикновено мишена са му двойки, седнали в паркирани автомобили. Жените сред жертвите му са млади, с дълга, черна и чуплива коса (заради което продажбите на перуки в града се увеличават в този период). Той става известен с това, че използва револвер 44 калибър, който негов приятел от армията, с когото са служили заедно в Южна Корея, му е купил.
Заради избора на оръжие медиите му лепват прякора „Убиецът с 44-и калибър". Това обаче не му допада и той пише писмо, което оставя до телата на две от жертвите си през април 1977 г. - Александър Исау и Валентина Суриани, в което разказва за себе си.
В писмото той посочва, че е син на мъж на име Сам (референция към името на съседа му, Сам Кар). Бърковиц вярва, че Кар и черният му лабрадор Харви са демони. Той твърди, че демонът, който се е вселил в тялото на Харви, го е призовал да убива. Бърковиц се опитва да убие кучето, но Харви оцелява.
След като части от писмото са публикувани в пресата, Бърковиц придобива прозвището „Сина на Сам". Заловен е през август 1977 г., докато пътува към следващите си жертви. Глоба за паркиране помага на полицията да стигне до него, като по време на ареста той признава, че е Сина на Сам.
Когато Бърковиц се явява пред съда през май 1978 г., той оттегля твърдението си, че е невменяем и се признава за виновен за шестте убийства. Получава 6 присъди от по 25 години - максималната присъда в този период. В момента той излежава присъдата си в Ню Йорк.
Денис Радър (в сериала изигран от Сони Валисенти)
Известен е и като убиеца (удушвача) BTK. Успява да се измъкне от полицията в продължение на четири десетилетия, криейки се под маската на посветен съпруг и баща, въпреки че в периода между 1974 г. и 1991 г. извършва 10 убийства в град Уичита в Канзас.
Първите му престъпни действия са от 1974 г., когато убива семейство Отеро - баща, майка и двете им деца. Той описва с подробности убийството в писмо, което оставя в книга в градската библиотека. По-късно писмото е публикувано, а в него той за първи път предлага псевдонима си BTK (bind, torture, kill - вържи, измъчвай, убий). Той използва това съкращение, за да подписва множеството писма, които изпраща на полицията и медиите, докато извършва нови и нови убийства.
Радър е толкова смел в комуникацията си с властите, че дори сам се обажда в полицията, за да съобщи за убийствата. Той удушава жертвите си, мотивиран от сексуален садизъм. Взима си и "сувенири" от местопрестъплението - най-често женско бельо, което, след като отнеме от жертвите, облича.
Радър е заловен трудно, тъй като не е имал обичайното за сериен убиец поведение. Изглеждал е като типичния семеен мъж със съпруга и две деца, бил е популярен в своята църква и дори е оглавявал нейния съвет. Освен това е бил наставник на местния скаутски клуб. В продължение на 14 години - от 1974 до 1988 г., той се грижи за системите за сигурност, които хората в града си инсталират заради страха от убиеца BTK.
Въпреки че слага край на кариерата си на сериен убиец през 1991 г., желанието му да получи признание води до задържането му през 2005 г., когато отново започва да изпраща писма от името на убиеца.
Признава се за виновен за всички 10 убийства по време на процеса срещу него през юни 2005 година и е осъден на 10 доживотни присъди. В момента излежава присъдата си в затвора Ел Дорадо в Канзас.
