Ейдън Гилън за НЛО, Дъблин и "хаосът като стълба"

Големият актьор Ейдън Гилън има богата кариера, наситена с класни изпълнения, а милиони хора по целия свят го познават като манипулативния маестро, достоен за текст на Макиавели, Петир Белиш „Кутрето" от „Игра на тронове".

Сега ирландският актьор впряга интелектуалното си излъчване за целите на драматичния сериал „Проект Синя книга", създаден от носителя на „Оскар" и „Златен глобус" Робърт Земекис („Завръщане в бъдещето", „Контакт").

Поредицата върви по Epic Drama и ще има епизод тази събота, 21 септември, от 22:00 часа българско време.

Сериалът е базиран на действителни свръхсекретни разследвания на Неидентифицирани летящи обекти и свързани с тях феномени, проведени от военновъздушните сили на САЩ през 50-те и 60-те години на XX век.

Гилън играе ролята професор д-р Джей Алън Хайнек, който е вербуван, за да води секретна операция, наречена Project Blue Book, която разследва хиляди случаи на НЛО, над 700 от които остават неразрешени и до днес.

- Мистър Гилън, какво според Вас е посланието на „Проект Синя книга"?

- Този сериал ни кара да насочим взора си към звездите. Да гледаме нагоре към небето. Не съм сигурен, че „Проект Синя книга" е от онези поредици с тежките послания. Ние се опитваме да създадем качествено развлечение, което е вдъхновено от науката и вечната ни страст по неизвестното.

Изследваме и параноята на 50-те години на миналия век. Едно от посланията е да не вярваме на всичко, което чуем, да сме скептични към правителството.

Аз искам хората да гледат епизодите и да мислят. Да се замислят за това, което ни заобикаля и може да е някъде там, в безкрая на космоса. Някои хора се плашат от въпросите за Вселената и нашето място в нея, но много други са силно привлечени от темата.

Аз бих искал наистина някога да може да осъществим контакт с извънземен живот. Не е невъзможно и ще бъде наистина нещо специално.

- В „Игра на тронове" Вие произнесохте една от най-великите речи в модерната история на телевизията - „Хаосът е стълба". Какво си спомняте от работата по тази сцена и очаквахте ли, че ще се превърне в такъв глобален културен феномен?

- Това е много интересен въпрос. Речта „Хаосът е стълба" беше написана за края на първи сезон, но остана незаснета и неизползвана. Още като прочетох сцената, осъзнах, че текстът на този монолог е златен. Беше красива и силна реч.

После се появи нов повод да я използваме за един от следващите сезони. Когато я снимахме се появиха технически проблеми със звука и после трябваше да я запиша отново - само като звук - в студио. Това се случи шест месеца по-късно и аз вече имах възможността да видя на фона на какви образи ще бъде пусната речта.

Монтажът от моменти ми повлия силно и оформи нов подход към монолога. Като видях какви кадри ще има, засилих драматизма в произнасянето на репликите, исках да звучи по-наситено, по-внушително.

Определено този технически проблем в крайна сметка ми помогна много, защото в студиото записах съвсем различно звучаща реч от първия път, когато я снимахме. Така, че точно зад този пасаж има интересна история.

- Разкажете малко за своето израстване в Дъблин - град, прочут със своята литературна история и артистични традиции?

- Много добре помня Дъблин от 70-те и 80-те години на миналия век. Израснах в голямо семейство, бях най-малкото от шест деца.

Дъблин е страхотен град с богата литературна история, от улиците блика артистично вдъхновение. Тези неща са част от тъканта на Дъблин и са вплетени дори в ежедневния живот, отразяват се на начина, по който разговарят хората.

В Дъблин много се държи на доброто изразяване, на хумора, сарказма, на остроумните хрумвания и реплики. Наистина страхотно място да започнеш живота си и кариерата си като артист. Аз се изнесох сравнително млад, но наскоро отново се върнах в Дъблин.

- Има ли роли и образи, които все още желаете да изиграете?

- Не съм от актьорите, които мечтаят за определени роли и планират напред във времето в какво искат да участват. Да ви кажа честно не съм и изучавал много от класиците по време на театралната си кариера и нямам някакви фиксирани предпочитания.

Но на сцената успях да играя много от легендарните роли по Шекспир и Чехов. Играх и в модерни класики по Дейвид Мамет като „Американски бизон" и „Гленгари Глен Рос".

Но има някои легендарни роли, които идват с твърде много багаж, натоварени са с история. Трудно е, например, да играеш Стенли Ковалски в „Трамвай Желание" след Марлон Брандо. Винаги ще те сравняват с него.

А ето и трейлърът към "Проект Синя книга":

Новините

Най-четените