От "Боен клуб" до Mr. Robot: Когато въображението отиде твърде далеч

Големият обрат в първия сезон на параноичния noir сериал Mr. Robot показа, че главният герой (Крисчън Слейтър) е халюцинация, предизвикана от шизофренията на хакера Елиът Алдерсън, който не осъзнава, че "общува" с покойния си баща. И тази развръзка сякаш беше очевидна още от първия им контакт в пилотния епизод.

В доста отношения сериалът е нова версия на "Боен клуб" - точно както Тайлър Дърдан, Mr. Robot кара Алдерсън да престане да живее като безучастен винт в машината на обществото.

Той подтиква хакера да извърши адски, но привидно оправдан акт на кибертероризъм - така както Дърдън (Брад Пит) даде смелост на безименния герой на Едуард Нортън в "Боен клуб", сатирата от Дейвид Финчър на мъжката разглезеност преди новото хилядолетие.

Когато Елиът разбира цялата истина за Mr Robot в предпоследния епизод на сезона, започва да звучи инструменталът на една от най-запомнящите се песни от "Боен клуб" - Where Is My Mind? на The Pixies, което прави връзката недвусмислена.

Очевидно не е важен самият сюжетен обрат, важен е драматизмът в образа на Елиът, в момента в който осъзнава истината - че неговият довереник и приятел не съществува.

"Струва ми се, че когато си създадеш въображаем приятел, ти е нужен някой, който да е съгласен с теб, а не да спори с теб", коментира карикатуристът Бил Уотърсън пред The Comics Journal. Той прави препратка към своя трогателен философски комикс Calvin and Hobbes за буйно 6-годишно момче и неговия плюшен тигър.

Думите на Уотърсън съдържат базовата истина за въображаемите приятели: те съществуват, за да затвърждават възгледите на съответния човек.

При децата този феномен обикновено се приема за нещо положително.

Професорът по психология Алисън Гопник, автор на "Философското бебе"(2009), казва, че "когато децата се занимават с измислени неща, имат въображаеми приятели или изследват алтернативни светове, те научават какви са хората, как мислят те, какви неща правят. Това помага на децата да се научат да разбират себе си и околните".

Кубрик и Pixar

"Сиянието" на Стенли Кубрик и "Отвътре навън" на Pixar по различни начини улавят деца, попаднали в емоционална пропаст, чиито въображаеми приятели им помагат да осмислят реалността.

Дани Торънс в "Сиянието" (Дани Лойд) използва въображаемия си приятел Тони, представен само чрез показалеца на момчето, за да осмисли психотичния срив, изживяван от баща му Джак (Джак Никълсън).

Слонът Бинг Бонг в "Отвътре навън" е отдавна забравен странен спътник на 12-годишната героиня в анимацията Райли Андерсен, който сякаш е обречен да броди в съзнанието на малкото момиче.

Тези измислени заместители създават усещането, че децата се намират на кръстопът - всяко от тях се сблъсква с проблемите на възрастните, които или ще ги обременят завинаги, или ще ги издигнат към още по-големи висоти.

Съдбата на Дани от "Сиянието" е много по-сложна, което не е много изненадващо като за филм на Кубрик. Той е принуден да стане самостоятелен, за да помогне на майка си, за да избягат от Джак Никълсън, който ги гони с брадва в ръка.

Въображаемият му приятел Тони сякаш го предупреждава за опасностите на тяхната ситуация.

В телевизионния римейк на "Сиянието" през 1997, Тони е разкрит като призрачен образ на самия Дани от бъдещето - сякаш тийнейджърът изпраща послания към по-младото си "аз", за да му помогне да оцелее.

Телевизионният филм дори завършва с жизнерадостен финал, в който Дани вече е отличен ученик и се справя чудесно в живота.

Това може би се вписва в теорията на Гопник, според която въображаемите приятели са полезен етап в личностното израстване, но превръща филма в глупава захаросана драма.

Бинг Бонг в "Отвътре навън" се жертва, за да помогне на детето да порасне. За да спаси съзнанието на Райли и да върне изгубените й емоции Радост и Тъга обратно на мястото им в съзнанието й, старият й въображаем приятел трябва да изчезне.

Можем да доловим интуитивно, че самата Райли взема решението за саможертвата на Бинг Бонг, макар и подсъзнателно. Най-малкото сега тя е сигурна, че й предстои относително спокоен живот, когато порасне.

Какво става с въображаемите спътници, които не са обречени на забрава?

Първообразът им е 191-сантиметровият заек-спътник на Елууд Пи Доуд (Джеймс Стюарт) във филмовата адаптация от 1950 на пиесата "Харви" от Мери Чейс.

Филмът представя непринудена визия за психозата, при която един второстепенен герой от санаториума "предупреждава" Доуд, че ще рискува да бъде излекуван и да се превърне в

"Обикновен нормален човек. А знаеш колко гнусни са те"

По-добре ли е да оставиш въображението да се вихри, вместо да го спреш? Дори на възраст, когато се предполага, че би трябвало да бъдеш по-мъдър?

Повечето персонажи на възрастни хора, които имат въображаеми приятели, не са никак позитивни.

Да вземем за пример озъбения деформиран Франк (Джеймс Дювал, носещ маска на бесен заек) в гимназиалната фантасмагория "Дони Дарко" на Ричард Кели. Тревогите на границата на зрялостта тук получават буквално апокалиптичен нюанс: появата на Франк в съзнанието на лабилния главен герой (Джейк Гиленхал) първоначално се приема за психотична халюцинация, преодолима само с лекарства и психотерапия. Тя обаче е предвестник на проблем, който е много по-тежък от обичайните терзания на пубертета.

Франк е приятелчето, който казва на мрачния тийнейджър всичко, което той иска да чуе - че той наистина е центърът на вселената, че само той може да я спаси от унищожение.

А какво се случва, след като "спасиш" света?

В Mr. Robot 2 Елиът вече е задействал своя кибертерористичен план, който срива голяма част от финансовата индустрия на САЩ. Но когато осъзнава, че не контролира собствения си разум, стига до почти смазващо усещане за самосъжаление.

Затова той се изключва от всички технологии, оставя революцията на отговорността на някой друг и прекарва всеки ден под режим и рутина, за да се разсейва от въображаемия си спътник, който продължава да го измъчва.

Mr Robot не е особено доволен от изолираното поведение на Елиът и твърди, че има още работа за вършене - в противен случай, техният антикапиталистически бунт ще угасне мимолетно.

Има няколко напрегнати сцени между двамата и кулминацията на едната от тях е, когато Mr Robot стреля от упор в главата на Елиът - илюзорната конструкция се опитва да се наложи на своя създател.

"Аз съм органът, който е жизненоважен за твоето съществуване," казва Mr. Robot, но Елиът се съпротивлява колкото може. Дори фалшива рана от куршум, която изглежда реална, няма да го спре.

Изглежда, че единственият възможен изход е единият герой да унищожи другия. Може би точно в тази посока ще поеме сериалът, в крайна сметка. "Боен клуб" определено го стори, макар че в този сюжет кой би могъл да каже със сигурност, че истинският човек трябва да спечели срещу измисленото си алтер его?

След първия епизод на 2 сезон, Елиът и Mr. Robot са на път да възстановят един нов нестабилен съюз. Все пак - нали въображаемото трябва винаги да съществува редом с реалното?

Новините

Най-четените