Наивното момче, което се превръща в убиец

Сериалът The Night Of е един от хитовете на лятото. Той разказва за възпитан младеж от пакистанско семейство в САЩ, който тръгва към парти, до което така и не стига. Назир Хан взима таксито на баща си, за да стигне до купона, но по пътя при него се качва красиво момиче и нещата излизат от контрол. Създаден по британската продукция на BBC Criminal Justice, сериалът разкрива всички дефекти на правосъдната система.

Интервюто с актьора Риз Ахмед е проведено в Лондон през юли 2016 година и е ексклузивно предоставено на Webcafe от НВО.

Кого играете в сериала?

Героят ми е Назир Хан, студент от Куинс, Ню Йорк. Той произхожда от Джаксън Хайтс, ядрото на голяма част от азиатската общност в Ню Йорк. Баща му е шофьор на такси и предполагам, че вярва в американската мечта - иска да се реализира и да стане човек. Назир иска да има добри оценки, да си намери добра работа; чувства се сякаш е донякъде гъсеница, а иска да стане пеперуда.

Така че един ден иска да отиде на парти и взема назаем таксито на баща си, за да стигне дотам. На път към партито той среща красиво, загадъчно момиче и събитията излизат от контрол.

Защо искахте тази роля?

Прочетох сценария и си помислих, че е много добре написан. Всъщност не знаех кой го е писал. Помня, че когато го завърших, си мислех: "Тези сценаристи имат огромно бъдеще пред себе си!" И после разбрах, че са били Стив [Зейлиън] и Ричард [Прайс] и си казах: "Аха, логично е да е така."

Какъв е статутът на Наз като мюсюлманин в Ню Йорк в наши дни?

Тъжната реалност е, че живеем във време на война, рецесия и неравенство. Това води до предразсъдъци. За съжаление, мюсюлманите са едно от малцинствата, които са по-категорично виктимизирани в резултат на това. Но и много други малцинства усещат това. Нещо, което беше много интересно при проучването на ролята, беше да наблюдавам реалността на затворническия индустриален комплекс. Посетихме "Райкърс Айлънд": това е практически институция изцяло за чернокожи - от пазачите, до всички затворници. Това е шокиращо и обезсърчаващо, и разкрива как изглежда системният расизъм.

Трябва да кажа обаче, че не смятам, че намерението на сценаристите е било непременно да изследват ислямофобията или расизма в системата на правосъдието. Мисля, че тези теми са изникнали по естествен път, когато просто са се опитвали да предадат автентично света, който са изследвали.

Но от гледна точка на позицията на Наз, мисля, че той има дълбоко недоверие към властите. Съзнава, че полицейското управление на Ню Йорк редовно проверява общността му, джамиите... има наказателни операции, целящи да уловят млади мюсюлмани и това засилва недоверието на Наз към полицаите и системата на правосъдието.

Дали Наз е наивен в началото?


Нали разбирате, трябва да бъдете силни, за да можете да стигнете дотам, докъдето е стигнал той - университет, живот в града - когато историята започва. Мисля, че определено има някаква наивност, когато става дума за жени, наркотици и алкохол, или как трябва да се държи човек, когато се окаже в "Райкърс Айлънд"- но според мен 99.9% от хората биха се държали и чувствали доста наивно в такава ситуация. За него това е узряване, път към първичното, оцеляващо "аз". Нещо като да те сложат във фурната и да се види какво ще остане.

Как се развиват отношенията на Наз със Стоун?

Често отношенията на снимачната площадка отразяват отношенията на екрана, и когато Джон Стоун взима Наз под крилото си, те изграждат нещо като приятелство - това определено е нещо, което се случи с мен и Джон Туртуро. Възползвах се максимално от стремежа си да се поуча от неговия опит като актьор, докато работехме заедно, по същия начин, по който Наз го приема за свой закрилник и ментор в сюжета. Отношенията на Джон Стоун и Наз... за мен те са интересни: от една страна, Наз има нужда от пастир - в лицето на Джон Стоун. Но има моменти, когато и Наз, и Джон Стоун се чудят дали Наз всъщност е овца. Дали всъщност той не е вълк? Постоянно има моменти, в които Наз си мисли "Какво по дяволите знае този човек за реалността, в която се намирам аз, и в какво съм принуден да се превърна?" Това е донякъде като пътуване вътре в себе си, не е ли така? В собственото си сърце, изпълнено с мрак.

Как ви повлияха снимките в Ню Йорк?

Можех да ходя до "Райкърс" и да правя проучвания; да посещавам гимназии в Куинс и Бронкс и благотворителни организации в Джаксън Хейтс; да говоря с хора, които тъкмо са излезли от "Райкърс"; или с адвокати, които са преминавали през тази система, така че беше нещо мащабно и важно. Дори само опознаването на Куинс и прекарването на време там, изграждането на връзки с тази общност.

Какво е да бъдеш на място като "Райкърс Айлънд"?

Може да бъде много изтощително, емоционално, просто да се поставиш на това място. Но в крайна сметка носиш отговорност в съответната ситуация да бъдеш справедлив към хората, които са се разкрили пред теб, когато си правил проучването на ролята си. Това е нещо, което винаги остава в мен. Примерно, когато бяхме там, нашумя историята на Калиф Браудър - младеж, който е бил в "Райкърс" три години и трагично се е самоубил, когато е бил освободен, заради изживения посттравматичен синдром. Такива неща мотивират човека.

Как подхождате към ролята на герой, на когото постоянно се повтаря да не казва нищо, да не издава нищо?

Това е интересен психологически въпрос, особено защото много от героите, които съм играл в миналото, бяха доста експресивни, двигатели на действието, вместо да се пускат по течението на събитията. На моменти беше обезсърчаващо, но това е перфектно за начина, по който се чувства героят, и дълбоко вярвам в използването на част от динамиката и чувствата, които възникват на снимачната площадка. Тук се наложи да мълча, да си държа устата затворена, просто да оцелявам и да издържам. Това се оказа доста полезно за героя. Това също така говори за прецизността и точността на визията на Стив Зейлиън, при които основният замисъл е да бъде приканен зрителят да проектира страховете си и фантазиите си върху героя. Това работи само когато е деликатно овладяно, но има достатъчно неща, които се случват, за да те въвлекат в действието.

Шокиран ли бяхте от нещата, които открихте за американската система на правосъдие и затвори в рамките на снимките на сериала?

Не знаех подробности за реалността на престоя в затвор или в "Райкърс Айлънд". Колкото повече проучвания правех за ролята, толкова повече научавах за живота там. Както казах, истории като тази на Калиф Браудър, в които осъзнаваш колко дълго може да гниеш в затвора, чакайки делото срещу теб... не знаех за това и беше доста шокиращо.

Трейлър към последния епизод:

Новините

Най-четените