Има определено много неща, които си заслужават в "Короната". Сериалът на на Питър Морган е разкошна за Елизабет II драма, която си заслужава всеки един долар от тези 13 милиона бюджет за продукцията.
Отчасти историческа сага, отчасти от сапунена опера, тя удовлетворява може да задоволи безкрайното любопитство, което винаги е обграждало британското кралско семейство, макар и централният образ тук - кралицата - да остава сякаш в мистерия.
Но, както стана ясно в последната сцена от първия сезон, когато кралицата позира за официалния си портрет, заснети от Сесил Бийтън, "Короната" съвсем спокойно може да бъде разглеждан като сериал за супергерой.
Ако първите 10 епизода представиха историята за произхода за това как една обикновена млада жена се превръща в нещо като богиня (както казва чичо й Дейвид), вторият сезон (от 8 декември в Netflix) представя конфликта между нейните две идентичности - Елизабет Уиндзор и кралица Елизабет.
И това супергеройско усещане не идва само от саундтрака на Ханс Цимер, който от време на време те кара да се чувстваш като в някой от филмите на Кристофър Нолан за Батман, нито само от честите кадри на младата, неуверена все още кралица, която оглежда терена си.
То идва най-вече от това тежко чувство за дълг, което Клеър Фой така добре предствя, играейки Елизабет II - жена, чиито действия и чиято роля се определят не от това, което самата тя иска за себе си, а от това, което хората имат нужда да бъде.
И дори Питър Морган да си позволява по-"творчески" подход към историята, този сериал определено говори много за онова време и за човека, на чиято глава стои короната.
Морган успява да покаже не просто жената, която стои под светлината на прожектора, скрита от луксозните парфюми и скъпите рокли. Той показва човека зад този образ - млада жена, която в леглото чете наръчници за развъждане на породисти коне и се кара на майка си, че е ударила телевизора, тъй като той е "под наем".
Именно такива са най-вълнуващите моменти във втория сезон на "Короната" - показването на кралицата откъм нейната чисто човешка страна, когато тя изпитва предателство, унижение, ревност и наранена гордост. Дори там Морган не разделя жената от монарха, защото това са двете неделими страни на кралица Елизабет II.
"Kороната" е замислен като проект от шест сезона от по 10 епизода, като всеки сезон ще описва различно десетилетие от управлението на кралицата.
Сезон 1 обхваща сватбата й с принц Филип от Гърция, възходът й след смъртта на баща й и нейната коронация през 1953 г., когато е на 27-години, като друга сюжетна линия е и конфликтът й със сестра й относно желанието на принцеса Маргарет да се ожени за разведен мъж.
Сезон 2 се започва с изпращането на принц Филип (Мат Смит) петмесечна обиколка на Британската общност като мълчалив укор за неговото разпалено и неприлично отношение. Първият епизод започва с превъртане до хладното посрещане, което кралицата оказва на принца консорт. Двамата си съперничат кой е по-унизен. Дали Филип, който е с по-нисък ранг не само от съпругата си, но и от 8-годишния си син, или Елизабет, която се чувства наранена от безполезния си, неподкрепящ я и вероятно неверен съпруг.
Когато става дума за историческата достоверност, Морган или има достъп до огромни количества информация, която е неизвестна за обществеността (той очевидно има екип от поне 6-7 изследователи на пълен работен ден), или използва драматичен поглед върху реалните събития. Или и двете.
Така например секретарката на Уинстън Чърчил Венеция, която е ударена от автобус по време на Голямата мъгла в Лондон от 1952 г. в епизода "Божия закон" от първи сезон, е измислен измслен персонаж. А слуховете за изневярата на принц Филип към кралицата никога не са е потвърдени или доказани.
Но Филип е толкова основен герой в втория сезон, колкото е неговата съпруга: още един символ на мъжката слабост, който да противопоставя на продължаващото й устойчиво властване на трона.
Той е едновременно любовта на живота й и главен антагонист, разсейващ я от работата й и заплашвайки фамилията с позор.
Все пак, Морган изглежда съпричастен към Филип - човек, който се е прекарал 1-2 десетилетия като глава на фамилията си, преди смъртта на тъст му да го съкрати бързо до ролята на обикновен съпруг.
Няколко от новите епизоди разглеждат тежкото детство на Филип - неговия жесток баща и умствено болната му майка, изгнанието от Гърция като дете и бруталното му образование в Гордонстоун - частно училище в Шотландия, в което Филип по-късно настоява на синовете му да учат.
Интересен момент е ретроспекцията към тийнейджърските му години и смъртта на сестра му, която едновременно му придава човешки вид, но и също така контрастира изключително ярко на фона на похотливия, самоунищожаващ се провокатор, който Мат Смит пресъздава в образа на принц Филип.
И все пак той е поредният мъжки привилигирован образ, с когото Елизабет трябва да се бори.
Освен него обаче в тази категория попадат и още други лица. Антъни Едън (изигран от Джеръми Нортам) - наркоман, който довежда Великобритания до фалит с агресивните си тактики и заговорите си, които в крайна сметка довеждат до Суецката криза.
Кралицата трябва да се изправи и срещу неговия наследник - Харолд Макмилън (Антон Малър), който на свой ред е принуден да подаде оставка след Афера „Профюмо“ - удар не просто по правителството, а по самото реноме на Великобритания в международен план.
Именно в този момент Клеър Фой успява да придаде онзи твърд блясък на кралица Елизабет - отчайващото презрение към всички тези мъже, които й се надсмиват, а тя успява да надживее политически:
"Кралица съм от едва 10 години и за това време имах трима министър-председатели, всички амбициозни мъже, умни мъже, блестящи мъже. Нито един от тях не изкара дълго, разбира се. Те бяха твърде стари, твърде болни или твърде слаби. Конфедерация от избрани загубеняци", казва героинята на Фой.
Това е един от малкото откровено феминистки моменти, които Морган влага в детайлния, решителен, портрет на кралица, която се възползва от властта си, за да сложи нещата в ред.
Тя е самотна жена монарх, която се изправя във властта - клуб, принципно запазен за мъжете по това време. И тя въплъщава сдържаност и добродетели в сравнение с множеството от пияници, женкари и глупаци.
Важни герои са сестра й принцеса Маргарет (Ванеса Кърби) и опозореният херцог Уиндзор (Алекс Дженингс). Те напомнят за това, какво би могла да бъде кралицата с всичките си привилегии и богатство.
Всички тези герои успяват да покажат различните страни на Елизабет, да запълнят целия този подробен портрет - на жена, монарх и човек, който би предпочел да има друг, далеч по-спокоен живот, но също така и човек състрадателно-непоколебим и някак вдъхващ уважение.
