Дългоочакваният последен епизод на "Домът на дракона" е вече тук, с което се полага епичен завършек на първия сезон от екранизацията на книгата "Огън и кръв" от Джордж Мартин.
Само че както всяка една друга екранизация по литературно произведение, и тук има съществени разлика между двете. Въпреки, че са доста, те съвсем не пречат, не водят историята в различна посока, дори напротив - в повечето случаи допълват сюжета с повече плътност и драма.
Преди да започнем да разглеждаме най-съществените от тях, важно е да се направи едно уточнение.
Всъщност най-голямата разлика между сериала на HBO и книгата е в самата структура на двете произведения, която оказва пряко влияние и върху някои от разликите в сюжетите. "Огън и кръв" е написана под формата на историческа хроника, дело на измисления архимайстер Гилдаин, докато "Домът на дракона" представя стандартен наратив, който обхваща само малка част от вековната история, разказана в книгата.
В "Огън и кръв" Гилдаин прави исторически преглед на събитията стотици години след тях, разглеждайки ги през няколко различни източника на съвременници, включително хроники на майстери, септони и мемоарите на един придворен шут. Те често пъти си противоречат и дават различна версия върху ключови моменти.
Например един от тях е смъртта на лорд Лайнъл Стронг и наследника му сър Харвин Стронг "Трошикости", който се е истинският баща на синовете на Ренира Таргариен. В Книгата Гилдаин спекулира с няколко различни версии за пожара, при който загиват двамата, докато в сериала ясно се посочва кой е поръчителят, като е предпочетен наративът, където отговорник е братът на Харвин Стронг - Ларис.
По този начин е изграден персонажът на Ларис като един противен, амбициран, озлобен и дълбоко комплексиран от физическите си недъзи тип, който има желание да се издигне, без значение от цената. Тоест дадена е дълбочина и характер на героя. В книгата никога не са обяснени ясно мотивите за действия на Стронг, но тук още от началото става ясно какъв е той и се придава повече драматизъм към историята.
Хареса ли ви първия сезон на "Домът на Дракона"
Друг подобен момент е този с отношенията между Ренира и сър Кристон Коул.
Първите сексуални преживявания на принцесата и последствията от тях са доста двусмислено представени в книгата, тъй като източниците на Гилдаин дават противоречащи си версии за това дали и как Ренира е правила секс с Коул.
Тук сериалът чертае собствен наратив. Ренира успешно съблазнява рицаря, давайки начало на тайна връзка между двамата - нещо, което не се случва в книгата, но оказва съществени последици за развитието на сюжета.
Самият формат на "Огън и кръв" отваря пространство за по-широка интерпретация от страна на сценаристите (надзиравани от самия Мартин, разбира се) чрез създаване на нови моменти и добавяне на нюанси там, където книгата не успява, тъй като историята не се разглежда през очите на самите герои и следователно не се разбират мислите и мотивите им.
Пример за това е и кралският лов от трети епизод, който се извършва като част празненствата за раждането на първородния син на Визерис и Алисент.
Цялата тази сцена отсъства от книгата. Там само бегло се споменава за пищни празненства в чест на ражданията на кралските наследници, но никога не се задълбава в подробности. Същото важи и за опита за предложение за брак на Джейсън Ланистър. Само едно изречение в "Огън и кръв" разкрива, че той и брат му близнак Тайланд са се опитали да спечелят Ренира по време на нейно посещение в техния замък.
Това е показателно за начина, по който е адаптиран сериалът - взима се един бегло споменат момент като празненство и се разгръща в цял епизод, за да се покажат подробности от историята.
И все пак, докато говорим за персонажите, има и някои разлики, които са добавени от гледна точка внасянето на расово разнообразие. Най-видимият пример е в представителите на дома Веларион. В сериала те са представени като чернокожи, но в книгата имат типичната за древна Валирия светла кожа, бяло-руса коса и виолетови очи.
Другият пример е свързан с Мизерия "Белия червей" - любовницата на принц Демън в първи епизод - която ще има все по важна роля в следващите сезони. В книгата тя е описана с "кожа, бяла като мляко", докато в сериала ролята е поета от актрисата с японски произход Соноя Мизуно.
Има и други разлики по отношение на външния вид. Крал Визерис в книгата с напредването на годините става все по-едър заради това, че не се движи много-много и обича хубавите празненства, докато накрая не умира щастлив в съня си, след като е чел приказка на тримата си "внуци".
Героят на Пади Консидайн от своя страна страда дълги години от прогресивна болест, която накрая го оставя полуинвалид с едно око и разлагаща се плът.
Тази разлика оказва влияние върху сюжета, тъй като именно неговото бълнуване в последния му сън става пряк повод за това Алисент да обяви сина си за крал. В книгата този момент го няма (както и изобщо легендата за "Песен за огън и лед", предавана от поколение на поколение сред кралете Таргариен), а самата Алисент изобщо не изпитва съмнения как да действа, когато съпругът ѝ умира.
Ако трябва да бъдем точни, кралицата и нейната приятелка, а по-късно съперничка Ренира, в известна степен също са различни. Техните версии в "Огън и кръв" са далеч по-прагматични и безмилостни, докато в "Домът на дракона" са нюансирани и с повече чисто човешки черти.
Сценаристите, начело с Мартин, взимат правилното решение да поставят в центъра на всичко отношенията Ренира и Алисент още от началото. Разривът между тях е това, което в крайна сметка води до "Танца на драконите".
В "Огън и кръв" двете не са особено близки като млади, защото имат възрастова разлика помежду си, която в сериала е заличена, така че по-лесно да бъдат "сближени" и да бъде придадена повече емоционална тежест на разрива им.
Алисент от книгата е целеустремена и праволинейна в действията си, а пък героинята на Оливия Кук е по-нюансирана, като сюжетът показва нейните мотивации, за да я направи по-симпатична за зрителите. Тя е използвана като пешка в машинациите на баща си и в резултат на това е загубила най-добрия си приятел.
Същото важи и за Ренира, която пощади своя съпруг Ленор Веларион и му даде възможност да избяга заедно с любовника си Карл, така че тя самата да се омъжи за Демън. В книгата Ленор е убит от Карл, като архимайстер Гилдаин отново спекулира с различни версии - че това е убийство от ревност или че всъщност то е по поръчка на Демън и Ренира.
Освен съдбите на Ленор и Визерис, три други сюжета се различават.
Едната е на Ема Арин, която умира още в първи епизод. Докато първата съпруга на крал Визерис се бори със спонтанни аборти и умира при раждане и в двете версии, Ема от книгата умира по-късно от усложнения, а пък пищният турнир не се случва паралелно с трагичното раждане.
Втората значително променена смърт е на Лена Веларион. Отново причината за смъртта е същата - раждане. Само че Лена от книгата ражда на Дрифтмарк малформирано дете, което не оцелява дълго, а тя самата умира няколко дни по-късно, като последното, което опитва да направи, е да язди своя дракон Вагар. Демън и Ренира бдят над нея до самия ѝ край.
"Домът на дракона" измества случката отвъд Тясното море в града-държава Пентос, създавайки паралел между смъртта на Лена и Ема. Демън е поставен пред същия избор като Визерис, но за разлика от него решава да не пожертва жена си, за да спаси детето.
Последната значителна смърт, която е различна в двете версии, е тази на Вемънд Веларион - брат на Корлис, който претендира за върховенството над Дрифтмарк с петиция до крал Визерис. Въпреки че въпросът за наследството е споменат в книгата, спорът пред краля е допълнение и още един пример как "Домът на дракона" разширява накратко споменатите моменти в работата на Мартин.
Колкото до краят на Вемънд - той действително е убит, след като нарича сина на Ренира копеле. Само че в книгата тя изпраща Демън да изпълни задачата и след това дава трупа на дракона си, докато в сериала инцидентът става пред очите на крал Визерис.
Стигаме и до кулминацията в на сезона в последните два епизода.
Цялата сцена с провалената коронация на Егон II и драматичното бягство на Ренис на гърба на нейния дракон, при което тя по неизвестни причини решава да пощади всичките си врагове, отсъства от книгата.
Същото важи и за моментите преди това, когато Алисент и баща ѝ Ото изпращат конкурентни групи в търсене на избягалия принц, който не иска да бъде крал. В книгата двамата действат заедно в целта си да овладеят всички лостове на властта в кралството.
В центъра на финала на първи сезон несъмнено е противопоставянето между Люцерис Веларион и Емонд Таргариен в Бурен край, седалището на дома Баратеон. Двамата принцове са там, за да осигурят подкрепата на лорд Борос - Люцерис действа в името на майка си Ренира, а Емонд - в името на брат си Егон.
Сблъсъкът между двамата присъства в "Огън и кръв", но с разликата, че там Емонд съвсем целенасочено убива своя племенник, а не по случайност, защото губи контрол над дракона си. Там той е предизвикан от една от дъщерите на лорд Борос, която пита принц Емонд дали Люцерис му е взел едното око, или единия тестис, та го оставя така да си тръгне ненаказан.
В сериала този коментар на дъщерята на лорда на Бурен край е пропуснат.
Смъртта на принц Люцерис обаче е и моментът, в който става ясно, че няма да има път назад. Войната е сигурна и във втори сезон предстои да видим по какъв начин ще бъде развита историята.
