Да видиш семейство Адамс в светлината на съвременните политкоректни движения е перспектива, която предизвиква инстинктивно безпокойство.
Особено като се има предвид как холивудските продукции обезобразиха героите от 90-те, за да се харесат на модерната публика, проповядващата разнообразие във всяко едно отношение. "Гимнастиката" със семейство Адамс, толкова здраво устроени като образи и послание, в актуалните днес формати си заслужава спонтанния скептицизъм.
Дори и новината да е подсладена от факта, че новата визия на готик фамилията се режисира от Тим Бъртън.
Но след премиерата на "Уендсдей" (Wednesday) - мини сериал на стрийминг платформата Netflix, режисиран от Бъртън, се доказа, че първоначално недоверие към семейство Адамс от 2022 г. е неоснователно.
Поредицата най-накрая е попаднала в точните ръце и не се е увлякла в модернизации дотам, че да не познаем героите, с които израснахме като деца.
С премиерата на сериала, насочен към Уендсдей Адамс в пубертета, Бъртън показа, че съществува баланс между носталгичните сюжети, настоящата аудитория, личния творчески подход, стандартите на социалните движения. И режисьорът е успял да напипа този баланс.
Разбира се, с помощта на сценаристите Майкъл Милър и Алфред Гоф, които след "Смолвил" имат опит в създаването на тинейджърски поредици, базирани на класически образи.
Героят този път е Уендсдей (Джена Ортега) - момиченцето, което вместо с кукли, си играеше с гилотини и брадви, преследвайки хиперактивния си брат Пъгсли из имението на фамилията. С чувствителната разлика, че във версията на мини сериала в Netflix по-младата Адамс е тинейджър и вече не тероризира без цел и посока.
Поредицата започва с тази промяна в поведението на Уендсдей - тя отмъщава на хулиганите, тормозили брат ѝ, като пуска пирани в плувния им басейн. В резултат на роднинското възмездие едно от момчетата в басейна остава без тестиси, а училищните власти приемат да изключат Уендсдей Адамс.
Родителите ѝ са в екстаз от тази новина, понеже отдавна мечтаят да изпратят дъщеря си в интерната Nevermore - училище за отлъчени от обществото деца, но и мястото, където пламва мрачната любов между Мортиша (Катрин Зита-Джоунс) и Гомес (Луис Гузман).
От първия момент Уендсдей ненавижда факта, че ще учи и живее там, където родителите ѝ са се запознали, и планира да избяга, докато в горите около интерната не започват да умират хора. А любопитството ѝ да стигне до дъното на криминалната загадка надделява над встъпителната ѝ погнуса от училището.
Малко са сериалите, които могат да смесят мистерия от този род с тинейджърското съзряване, без да стигат до безкраен панаир на влюбванията, но понеже става въпрос за Тим Бъртън и става въпрос за семейството Адамс, сюжетните линии в "Уендсдей" бягат от познатия ни пубертет в телевизията.
В духа на готиката, поредицата на Netflix е потънала в мрачно-зловеща стилистика, която върви със студения, неподдаващ се на момчешки флиртове характер на Уендсей Адамс.
Тя прави неловките по подразбиране първи срещи и смущението около първата целувка невъзможни, защото се придържа към оригиналната си рамка - на пълен социопат и психопат.
Но въпреки това сериалът "Уендсдей" остава ориентиран към тинейджърката публика заради темите, в които дълбае - приятелството, привличането и търканията на аутсайдерите с популярните. Защото - да, дори в училище, пълно с "изгнаници", има клики и някои стоят по-високо в йерархията от други.
Интересна е препратката към Mean Girl ("Гадни момичета"), която първият епизод на продукцията прави, представяйки социалната пирамида в Nevermore. Веднага става ясно, че сериалът е таргетиран повече към младата генерация подрастващи, отколкото към аудиторията на 30+ и 40+ години.
Ъгълът, от който се развиват сюжетните линии, също е посветен на днешните тийнейджъри. Говори се повече за плюсовете на отхвърлените, акцентира се върху женската независимост и силата на колективите, но най-вече - ударението пада върху темата за съзряването, която се развива на фона на мистерия.
В сериала Уендсдей е извадена от комфортното си детство на садизъм и мъчения и е хвърлена в период, в който се чувства неразбрана дори от родителите си, насърчавали досега безумните ѝ интереси.
Тази особеност в сериала дава шанс на Бъртън да използва образа като бял лист хартия, на който да рисува идеите си за развитие. Режисьорът има възможността да поведе характера в посока, която не е пряко свързана с автентичната история, понеже има адекватно оправдание - разполага с тинейджърка, която се бунтува срещу семейството си.
Стъпвайки на тази плоскост, Бъртън и екипът сценаристи Майкъл Милър и Алфред Гоф пренареждат ролите така, че Уендсдей винаги да стои в центъра. Останалите членове на семейството ѝ са сведени до поддържащи персонажи, които влизат и излизат от действието, щом изпълнят функцията си в преживяванията на момичето.
Сериалът на Netflix иска да се свърже с младите и за тази цел актрисата в главната роля Джена Ортега изнася шоуто сама. Тя е героят, в чийто живот подрастващите трябва да припознаят своите проблеми, а за да поддържат интереса към нея, екипът е добавил "екстри" към способностите ѝ, както и фантастична мистерия за задвижване на събитията.
Не е за пренебрегване и работата на Джена Ортега, която създава забележително превъплъщение на зловещата, но и симпатизираща на слабите Уендсдей. С насечената игра с очите, равния тон и стегнатия език на тялото, всяка клетка на актрисата пресъздава усещането за фамилия Адамс, без да изпуска топката до самия край на сериала.
Макар че споделя екрана с Катрин Зита-Джоунс, Гуендолин Кристи и Кристина Ричи, която изигра Уендсдей през 90-те, Джена Ортега е тази, която спира погледите играта си, давайки да се разбере, че в този сериал тя ще е звездата на сцената.
Използвайки образа на Уендсдей по-скоро за вдъхновение, отколкото като материал за поредното продължение, Тим Бъртън е създал сполучлив тинейджърски сериал, видимо различаващ се от оригинала. Липсва отличаващия се музикален фон, липсва демоничния интериор в дома на Адамс, а познатите герои се появяват спорадично.
Но най-хубавото, което липсва, е предъвкването на носталгията, без да има смисъл.
Бъртън е взел един от най-известните измислени аусайдери, натоварил го е с присъщите за аудиторията му трудности и не е изгубил автентичното звучене. С тази ловкост неговата интерпретация на семейство Адамс може да е ръководство за всеки следващ римейк, който търси допирните точки с днешната публика, но се стреми да проявява и уважение към оригинала.
"Уендсдей" е наличен в стрийминг платформата Netflix от 23 ноември.
