Каквото и да е мнението ви за продуцента Дарън Стар ("Емили в Париж", "Сексът и градът", "Мелроуз Плейс"), не може да му се отрече, че умее да привлича интерес с на вид плоски сюжетни линии за връзките и любовта.
Стар винаги е знаел как да изведе зрителя на лека разходка в луксозна обстановка, без да задълбава в заплетени проблеми, и да поднесе герои - символи на съвременното поколение.
Точно това е магията на неговите лесни за смилане сериали и в същото време - това е масивната пречка пред последното му шоу Uncoupled в стрийминг платформата Netflix.
В осем епизода и с Нийл Патрик Харис ("Как се запознах с майка ви") в главната роля Стар показва, че не е останал безразличен към вихрещата се като урагана "Катрина" политкоректност спрямо персонажите и темите в киното и телевизията.
Продуцентът не само че забелязва новата мода в чувствителните за обществото сфери, но и е толкова изплашен от тях, че не му стиска да вложи и най-малката ирония или сарказъм. А така лишава Uncoupled от типичния си почерк - образи, които смесват качествата с недостатъците си и винаги намират смешния ъгъл на ситуацията, в която се намират.
Болните места на сериала, които завихрят и слабостите в разказа, тръгват от факта, че голяма част от персонажите на екрана са гей. А както знаем от неписаните закони на западната индустрия - по ЛГБТ въпросите се говори само с хубаво. Ако има нещо не толкова приятно за обсъждане около тази група, то трябва да бъде казано с недомлъвки, за да няма обидени и да не последва поголовна "култура на отмяната" за замесените.
Дарън Стар много добре е разбрал посланията и застрашаващите го последствия и затова се скъсва от подмазване с историята и развоя на Uncoupled.
В центъра на сюжета е брокерът на недвижими имоти Майкъл Лоусън (Харис), който има идеалния живот. Доволен е от професията си, защото му носи дебели чекове и учудващо безкрайно свободно време, в което да планира перфектното парти изненада за рождения ден на партньора си Колин (Тед Уоткинс).
Двамата споделят просторен апартамент в Ню Йорк, заедно са от 17 години, но рутината ни най-малко не ги е засегнала. Правят див секс по всяко време на денонощието, а след това се впускат детайлно анализиране на акта. Защо не? Все пак никой от тях не бърза за високоплатената си работа, макар че живеят в един от градовете с най-натоварен трафик на планетата.
Всеки един аспект от живота на Майкъл и Колин сякаш е предварително орисан от добрата фея, която е бдяла над главите им до 50-ия рожден ден на Колин. Малко преди да отиде на най-върховния купон в живота си, като гръм от ясно небе Колин съобщава на Майкъл, че го напуска. Без да каже причина или пък да се извини, че се е изнесъл от общото им жилище зад гърба му.
Така Майкъл се превръща необвързан гей на средна възраст, останал в компанията на тримата си най-добри приятели и прозрението, че с половинката му са били като скачени съдове.
Макар че започва като сълзлива любовна история за разбитото сърце на едно романтично момче, формулата на Uncoupled до голяма степен е замислена като огледалната версия на четирите приятелки от "Сексът и градът".
Имате един детински герой, обсебен от човек, който не го иска, имате един егоцентричен секс маниак, имате един романтик, наивно вярващ, че ще срещне сродната душа, и за разнообразие - имате една хетеросексуална жена, погълната от кариерата си. Обобщено, това е централната групичка от "Сексът и градът", ако трима от персонажите се гледаха в гей огледало.
За разлика от Кари Брадшоу и компания обаче, където всеки от четиримата основни герои блестеше със собствена светлина, в Uncoupled приятелите на Майкъл съществуват само за да крепят самочувствието му след раздялата. Те са съветници, разузнавачи, партньори на дансинга в дискотеката... всичко, което е нужно, за да оправдаят хленченето и намеците за неговия нарцисизъм.
Въпреки това, лайтмотивът можеше да е много добра отправна точка, фокусирайки се върху опитите на Майкъл да създаде нова връзка, докато все още носи багажа от предишната, стига героят му да приличаше повече на прототипа си - Кари Брадшоу.
Но Дарън Стар е взел политкоректността много сериозно. Докато при Кари той си позволяваше да впише в характера ѝ сериозно количество недостатъци, които правят поведението ѝ отблъскващо на моменти, при Майкъл Лоусън няма подобно нещо. Той е перфектен дори когато греши.
Сам стига до дълбините на подсъзнанието си, за да обясни действията си като гуру с дългогодишен опит на сцената на TED Talks. Дори да кривне встрани, бързо се връща в правия път чрез спонтанен проблясък на осъзнаване.
Не че някога Дарън Стар е създавал особено реалистични образи или ситуации на екрана, но Майкъл е върха на неговата утопия и бягство от реалността. Съществуването на подобен човек е все едно картина на Салвадор Дали да оживее.
Но дори да оставим настрана достоверността на героите и историята, политкоректността, приложена с размах, пречи на най-ценното в сериалите на Дарън Стар - чувството им за хумор.
Ако преди героите му имаха куража да осмиват себе си и решения си, в Uncoupled те са сбор от мъдреци, които знаят всички цитати за изход от житейските трудности. И, Боже мой, тези цитати действат без грешка.
Лошото на мъдрите сентенции обаче е, че не са забавни и превръщат цялата поредица в скучновата екранизирана и твърде дълга книга за самопомощ.
На холивудския фон, където и по-големи имена от Дарън Стар изневериха на стила си, за да угодят на публиката, Uncoupled e капка в морето. Нищо чак толкова грандиозно, че да си скубем косите, но все пак поредното доказателство, че докато има "култура на отмяната" ще има култура на пропилените идеи за филми и сериали.
