Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо филмите и сериалите са толкова тъмни?

Мижиш, взираш се и пак нищо не виждаш (ако се чудите - на снимката са Батман и Селина Кайл в "Батман" на режисьора Мат Рийвс) Снимка: Warner Bros. / Alexandra Films
Мижиш, взираш се и пак нищо не виждаш (ако се чудите - на снимката са Батман и Селина Кайл в "Батман" на режисьора Мат Рийвс)

В киното сте, взирате се в тъмния екран и се опитвате да различите - това глава ли е, ръка ли е... Може би ви е време е за (по-висок) диоптър? А може би създателите на филма умишлено са искали да оставят половината от съдържанието на сцените на въображението ви, макар да сте платили 10+ лева, за да гледате филма им.

Или другата ситуация - стоите пред телевизора или екрана на лаптопа, прекарали сте половин час в ровене из стрийминг услугите, докато си харесате нещо, накрая се предавате и пускате някой нахвален сериал. Бързо разбираш защо го хвалят, но посягаш към настройките на яркостта и контраста, защото ситуацията на екрана е бой на черни котки в тъмна нощ.

Не сте единствени. Сякаш се превръща в тенденцията в Холивуд да се снимат все по-мрачни - и то не като атмосфера, а чисто визуално - филми и сериали.

"Батман" на режисьора Мат Рийвс е пример за това и неслучайно вече обикаля шега, че следващият филм за супергероя ще е с изцяло черен екран.

Но примерите ги има и в телевизията - помните ли онази прословута битка от Game of Thrones, в която трудно можеше да се различи нещо? Дракони в облаците, армии в мрака, някой размахва нещо, друг пада убит... Всичко е не като в мъгла, а като в друго, неогряно от слънце място.

За всичко това обаче си има причини и те не се изчерпват с оправданието "режисьорска визия".

Да, понякога режисьорите са тези, които искат продукциите им да са визуално мрачни. Но има и други фактори - от изискванията на сценария, през нуждата от атмосфера, криенето на недостатъци в продукцията, та дори до "борбата" на операторите с перфектната картина при съвременното дигитално снимане и желанието им за нещо по-грубо и артистично.

Variety посочват причините да гледаме все по-тъмни продукции, като са се обърнали към техника в областта на дигиталните изображения Никълъс Кей, работил по филми като "Жокера" и "Венъм" и чиито усилия на снимачната площадка и след това са насочени към това картината да изглежда възможно най-добре.

1. За настроение. Атмосфера. Емоция!

Кей посочва, че има практически и емоционални причини за по-тъмната картина в някои кино и телевизионни продукции. Определението "мрачен" понякога се използва както за настроението на даден филм или сериал, така и за буквалната липса на светлина в картината - а двете често вървят ръка за ръка.

"Жокерa" дори не беше толкова мрачен за мен", обяснява той. "Беше по-мрачен като тема. Не мисля, че човек се затруднява да го гледа. Просто действието се развива често през нощта, в метрото или други подобни места. Знаете, светлините премигват... За всичко това си има причина", допълва още техникът.

"Жокера" е пример от последните години за това как "мрачен" може да се отнася както за визията, така и за настроението на един филм. Снимка: IMDB
"Жокера" е пример от последните години за това как "мрачен" може да се отнася както за визията, така и за настроението на един филм.

Действието в новия "Батман" също се развива през нощта. Сериалът "Историята на прислужницата", също доста тъмен на моменти, разказва за мрачна (по отношение на настроението) анти-утопия. За хорър филмите е ясно - те редовно използват мрака, за да държат зрителя в напрежение и да го карат да се пита какво ли ще изскочи от него в следващия миг.

По-светла картина в изброените и други подобни на тях продукции би означавала и по-нереалистично отразяване на техния сценарий. Целта според Кай не е зрителят да бъде принуждаван да примижава пред екрана, а да не стане така, че работата на оператори и осветители да го "изкара от филма".

2. Защото така са решили кинотворците

Звучи малко ултимативно, но киното все пак е изкуство - създателите му са тези, които на база собствената си визия решават как ще изглежда крайният продукт на работата им; как зрителите ще я видят и преживеят.

Доста критика преди няколко години отнесе последната голяма битка в сериала Game of Thrones - тази край Зимен хребет от епизода "Дългата нощ" (така подходящо заглавие). В нея човешки бойци се сражаваха с чудовищната армия на Нощния крал, но зрители разкритикуваха епизода с аргумента "Нищо не се вижда!".

"Всичко, което искахме хората да видят, е там", защитава тогава работата си Фабиан Вагнер, операторът на епизода, пред Wired.

Посочва, че сцената е снимана през нощта, а целта е била битката да се различава естетически от други подобни в Game of Thrones. Набляга на това и че не е в услуга на зрителя да гледа епизода по друг начин, освен в затъмнена стая и на по-голям телевизор/монитор с неутрални настройки, т.е. без да е бърникал по яркостта, контраста и прочие настройки.

На това набляга и Никълъс Кей - според него опции като яркост и заглаждането на движение изобщо не бива да се пипат, защото развалят първоначалната идея за това как е предвиден да бъде видян даденият филм или сериал. Настройките обаче са само част от факторите - размерът и качеството на екрана, както и осветлението в стаята също са фактори.

Кей посочва, че е добра идея да потърсим в Google как да настроим нашия конкретен модел телевизор с неутрални настройки, за да гледаме филмите и сериалите така, както е предвидено да бъдат гледани.

И отбелязва, че ако светлината от прозорец "удря" право в екрана, то това вече е загубена битка.

Но какво се случва в кината? Там нямаме контрол върху изображението или светлината в помещението. На теория трябва да се примирим с това, че режисьор X е решил филмът му Y да е визуално мрачен.

Възможно е обаче трудният за различаване образ в киносалона да се дължи на зле поддържана прожекционната техника, при което картината да изглежда като домашен екран с лоши настройки. Ето защо Кей препоръчва зрителите да следят за зацапан екран и избеляло качество на картината в кината, които посещават, и да предупреждават персонала.

Разбираемо е защо - негативните коментари от потребителите със сигурност ще са от полза нещо да се промени в положителна посока, ако мерки не са взимат самосиндикално.

3. За да се скрие някакъв недостатък

Отвъд творческата обосновка, понякога причината за по-тъмните сцени може да е много по-обикновена. Ако филм разчита на грим за специален ефект или ако в даден кадър се вижда нещо, което не би трябвало да се вижда, тъмнината е идеално и евтино решение да се прикрие някакъв недостатък, който кинотворците не искат зрителите да забележат.

В съвремието това може да се постигне с визуални ефекти на етап постпродукция, но когато бюджетът е по-ограничен, много по-лесно и евтино е да се действа по "стария начин".

"Просто го оцвети в черно" е отговор буквално за всичко", обяснява Кей.

Дава за пример филма "Пришелецът", където мракът се използва не само за засилване на напрежението, но и да се скрият недостатъци в декорите, костюмите и прочие. Когато са поставени в реална среда и осветени естествено, всички тези елементи могат да изглеждат истински. Но ако бъдат осветени повече, зрителят започва да забелязва колко изкуствени са всъщност.

4. Търсене на творческа и не чак толкова перфектна визия

В съвременното кино пред операторите се появява предизвикателството и на дигиталното снимане (т.е. не на лента) и трябва да търсят творчески начини, за да изглежда заснетото от тях изображение по-органично и уникално.

По думите на Кей тяхната "борба" всъщност е с това колко перфектна и остра е картината при дигиталното снимане. Ето защо някои оператори и режисьори дори през 2022 г. продължават да държат да снимат на лента или искат да използват много дим и филтри - "в общи линии, за да махнат перфектността".

За новия "Батман" например режисьорът Мат Рийвс и операторът Грег Фрейзър са свалили заснетия дигитално филм на лента и с химически процес са получили по-контрастно изображение. Това е и причината филмът да изглежда различен от повечето дигитално заснети супергеройски продукции.

"Батман" с Робърт Патинсън е най-тъмният до момента, но тъмнината е много важна част и от самия главен персонаж. Снимка: Warner Bros. / Alexandra Films
"Батман" с Робърт Патинсън е най-тъмният до момента, но тъмнината е много важна част и от самия главен персонаж.

Един интересен пример от малкия екран е сериалът на Сам Левинсън "Еуфория". Вторият му сезон е заснет изцяло на лента - 35мм Kodak Ektachrome, като за целта от Kodak дори правят промени в завода си, за да произвеждат иначе спряната от производство лента.

Ограниченията на филмовата лента "принуждават" оператора Марсел Рев да осветява снимачната площадка все едно снимат ситком, но всичко това в крайна сметка води до много по-изпъкващи и запомнящи се картини.

И според Рев макар в "Еуфория" налице да са много дълбоки сенки, винаги има нещо ярко в кадрите и зрителят не се чуди какво вижда.

Той посочва още, че в момента трудно можем да говорим за твърде тъмни филми и сериали. На мнение е, че "Седем" на режисьора Дейвид Финчър от 1995 г. е много по-мрачен от всичко, което може да бъде видяно днес в кината.

"Седем" е сред примерите, че визуално тъмните филми не са ново явление. Снимка: Warner Bros. / New Line Cinema
"Седем" е сред примерите, че визуално тъмните филми не са ново явление.

Никълъс Кей стига дори още по-далеч - според него много от филмите днес са по-светли, отколкото трябва да бъдат, а причината е, че дигиталното снимане позволява на филмовите студиа повече контрол върху крайната визия.

Изключения се правят за филмите на добре познати режисьори и оператори, които имат пълен контрол над резолюцията и цветовете на филмите си.

Ако се замислим, визуално най-мрачните филми през последните години често идват от по-утвърдени имена в Холивуд. И ако се върнем на втората точка, може би ще трябва просто да се помирим, че не искат всичко на екрана да ни е ясно като бял ден.

   

Най-четените