Най-сетне моментът дойде - завършеният край на историята за Утред, син на Утред, законен владетел на замъка Бебенбург, мечът на англосаксонците срещу викингските нашественици.
След пет сезона на сериала The Last Kingdom / "Последното кралство" по поредицата от романи "Саксонски хроники" на писателя Бърнард Корнуел, сега в Netflix излезе и спиноф филмът "The Last Kingdom: Seven Kings Must Die", чиято основна цел беше именно да сложи подобаващ край на цялата история за Утред.
Поредицата - както сериалът на Netflix (първите два сезона бяха в BBC Two), така и оригиналните романи на Корнуел, е наистина великолепна.
Тя разказва за Англия от времето на викингските нашествия, когато Северняците изглеждат категорични в похода си да завладеят Албиона, но се изправят пред крал Алфред Велики (и неговият най-остър меч - Утред).
Самата история е замислена така, че да запълва местата от историческите летописи, които остават неясни. Тя дава контекст и живот с герои, които са създадени, за да звучат реалистично.
Изпълнението в шоуто е повече от великолепно, като Александър Дреймон в ролята на главния протагонист Утред е повече от впечатляващ, а останалата част от актьорския състав се справя също добре с това да предаде историята. Под ръководството на шоурънъра Стивън Бутчърд поредицата печели сърцата на феновете.
Сюжетните линии са комплексни, но без да стават объркани и трудни за следене, враговете са опасни и вълнуващи, а обратите са в по-голямата си част наистина неочаквани.
С ръка на сърцето мога да кажа, че The Last Kingdom е един от любимите ми сериали. Вярвам, че е 100 пъти по-добър от Vikings във всяко едно отношение. Просто едно наистина добре направено шоу по всички параграфи.
Но тук говорим за филма след него. И честно казано, го очаквах наистина с нетърпение, нищо че Бутчърд не е на борда. Въпросът е, че крайният резултат ме остави с доста смесени чувства.
Историята тук разказва за кралствата в Британия след смъртта на уесекския крал Едуард, син на Алфред Велики. Тъй като той има трима синове от трите си съпруги, това предполага опасност от възникването на гражданска война. Междувременно един нов викингски нашественик се опитва да се възползва от създалата се ситуация.
Кралица Еадгифу, последната съпруга на Едуард, бяга със сина си принц Едмънд при Утред, въпреки че смята, че той е предал мъжа ѝ, тъй като той е единствената ѝ надежда за сигурност.
Междувременно Утред пък се подготвя да тръгне на поход в подкрепа на Етълстан, когото е възпитал от дете и възприема като собствен син, само за да разбере, че под влиянието на един войнолюбив свещеник от датски произход, неговият бивш повереник се е променил.
Събитията, които следват, слагат на карта мечтата на крал Алфред за обединена Англия и поставят под изпитание лоялността, честта и силата на героите, докато се бият за бъдещето на Острова.
Ако описанието дотук ви оставя леко объркани, то се изправяте пред един от основните проблеми на този филм - той не е за новобранци.
Трудно някой, който не е гледал предишните сезони на "Последното кралство", ще успее да се наслади пълноценно на сюжета, просто защото в него има твърде много препратки към предишни моменти от поредицата.
Филмът не хаби особено много време да обясни кои са основните герои и защо точно вдовицата на крал Едуард смята, че Утред е предал съпруга ѝ, нито ни връща към крепката връзка, която войнът има с Етълстан.
Дори и човек да е гледал сериала, вкарването на такива моменти, които да подсилят връзките между героите в очите на зрителите, са нещо важно и е добре да не бъдат изпускани.
Трябва да признаем все пак на режисьора Едуард Базалгет, че успява да хване много добре есенцията на The Last Kingdom - усещането, което сериалът дава.
Това не е особена изненада, тъй като той е режисирал някои от епизодите на шоуто. Затова и филмът може да се възприеме просто като един по-дълъг епизод от поредицата, а не като нещо отделно и свое си, което в случая е по-скоро нещо положително, отколкото отрицателно.
Друг позитивен момент, който можем да откроим, е фактът, че макар филмът да е изпълнен със събития, Базалгет успява да направи така, че зрителят да не се почувства "удавен" измежду случващото се на екрана.
Да, Seven Kings Must Die можеше да е с половин час по-дълъг, за да може да се даде достатъчно време за развитие на историята и да се минимизира усещането за "препускане" от действие на действие, но дори в този си вариант филмът е приятен за гледане.
Със сигурност го има и моментът на носталгия. Ако си гледал сериала още от първия му сезон, връщането към познатите герои като Утред, Финан, отец Пирлиг и други е приятна емоция - филмът успява да те накара да се почувстваш в познати води и сред "стари приятели", без да прекалява с това.
Проблемът по отношение на героите е, че липсват много познати лица от сериала - двете по-големи деца на Утред - Освалд и Стиора, лейди Едит, няма ги и редица други персонажи, които към края на сезон 5 на шоуто останаха с отворени истории.
Разбира се, не е задължително всички персонажи да получават ясен край на историята си, но въпреки това постният актьорски състав на Seven Kings Must Die оставя едно усещане на "камерна постановка" именно заради такива липси.
Друг момент, който малко куца, е свързан с основните персонажи - Утред, Финан и Зигфрид. Макар да се опитват да предадат факта, че те трябва да са вече някъде в 60-те си години и да са уморени и стари кучета, това не се получава съвсем. Тук говорим за актьори на по 30-40 години, които са изкуствено състарени.
Да, може и да има сцени, в които Утред се оплаква от годините си и да се намеква, че вече е доста стар, но ефектът не е особено голям.
За да стигнем и до най-сериозната слабост на лентата - историята в нея просто не е на нивото на всичко досега.
Въпреки че постановката за потенциална гражданска война между синовете на крал Едуард, с подсилена опасност от викингско нашествие и неуредените сметки с краля на шотландците Константин, сюжетът не успява да се разгърне до онази позната степен на епичност от сериала.
Някои елементи от историята са силно претупани и изглеждат откровено плоско (проблемът с принц Елфверд и опитът му да вземе короната на Уесекс), просто защото Seven Kings Must Die е нафрашкан със събития и се опитва да разкаже адски много неща в рамките на под 2 часа.
Истината е, че макар филмът да е гледаем, съвсем спокойно можеха да му спестят една от сюжетните линии. Цялото това прескачане от проблем на проблем, от драма на драма, изглежда изключително насилено и безсмислено.
Да, филмът има своите послания, които да бъдат предадени на зрителя, но крайният резултат изглежда сякаш сценаристите са имали материал за цял сезон, а след това са решили да го наблъскат в под два епизода.
Което, на свой ред, води до загуба на усещането за епичност на събитията - нещо се случва и преди да се усети цялото му значение, идва ново събитие и то измества впечатлението.
Накрая филмът води до очакваната развръзка и затваря рамката на историята на Утред и на борбата за обединена Англия. Тази развръзка обаче до голяма степен е лишена от необходимата палитра от силни емоции за един такъв финал.
Или казано с други думи - вместо "уау" край на епоса за Утред, син на Утред, получаваме един "ами става" филм, без който можеше лесно да минем.
Крайната присъда:
