Победата на Лионел Меси в анкетата за „Златната топка" наистина бе изненадваща.
Но не защото е незаслужена, а защото от близо месец навред по медиите гърмеше как ту Шави, ту (по-рядко) Иниеста бил едва ли не сигурният носител на най-престижното индивидуално отличие в играта.
Всичко това, защото Испания стана световен шампион и масово хората бяха полудели, забравяйки как „Златната топка" е именно индивидуално, а не отборно отличие.
И как не се дава за един гол (на финала на Мондиал 2010, дело на Андрес Иниеста) или пък за цялостен принос в кариерата си (на Шави Ернандес).
А всъщност закономерно е големият майстор на играта да е награденият.
Не че Шави и Иниеста са малки, но те изпълняват функции на „черноработници" и не са като Меси или като напълно пренебрегнатия Уесли Снайдер.
Не са играчите, материализиращи усилията на отбора си и олицетворяващи неговия успех.
За Шави и Иниеста се говори в множествено число, заедно с Бускетс те са средната линия на Барселона, а когато към тримата се добави и Чаби Алонсо, стават средната линия на Испания.
Несъмнено Шави е най-ярката индивидуалност между изброените халфове. И може би той би имал много по-големи шансове да вземе „Златната топка", ако Иниеста не бе вкарал гола на финала срещу Холандия.
Без този гол Андрес нямаше какво да прави в челната тройка, а с него гласовете на инакомислещите са се разделили между двамата халфове-„близнаци".
Така или иначе, в крайна сметка футболната гениалност на Меси е взета предвид от треньорите и капитаните на националните отбори и от кореспондентите на „Франс Футбол" по света.
Шоуто му на четвъртфинала на Шампионската лига срещу Арсенал или за Суперкупата на Испания срещу Севиля, свърхестествената игра, която показва непрекъснато в клубния си отбор, надделяха като впечатление над олицетворенията на колективния дух, работливите пчелички в средата.
Едното не може без другото и Меси не би бил толкова блестящ без Шави и Иниеста, както Зидан навремето не би бил това, което е, без Дешан и Десаи, или пък Зико - без Серезо и Фалкао.
Но, справедливо или не, хората ценят атракцията и головете във футбола повече отколкото пробяганата дистанция и отнетите топки.
Ако беше обратното, както вече веднъж написах, Златко Янков щеше да е главният герой на златното поколение на четвъртите в света, а не Стоичков и Балъков.
Затова първото съвместно издание на „Златната топка", проведено от ФИФА и „Франс Футбол", както написа и един наш редовен читател в коментара си към новината, приключи с хепиенд.
Макар че някъде в тройката все пак можеше да се намери място и за Снайдер. Пък и за Вия...