Изморен от безкрайното препускане, Рудолф учтиво се примоли на Дядо Коледа за кратка почивка. Нали си е добряк, белобрадият старец се смили над верния си другар, въпреки че сериозно изоставаше с графика.
Толкова години вярна служба си казваха думата и нещата не се получаваха така бързо, както преди години. От силния и студен вятър коленете на Дядо Коледа вече поддаваха. Отделно имаше някой и друг шип на гърба, синдрома на тенис лакътя и неизлекувана футболна болест от младите си години, когато можеше по цял ден да гони топката - на сняг, на лед, а в редки случаи дори и на трева. Спортна натура си е симпатичният старец и в това няма спор, но всичко с времето си...
С Рудолф се намираха някъде в Патагония. В непосредствена близост до ледника Перито Морено, където решиха да си направят бивак и да пийнат по един чай. Дядо Коледа приседна, погали брадата си и умислено погледна необятния чувал до него.
Така и така се намираха на аржентинска територия, старецът реши да прегледа писмата на хората от тази южноамериканска държава. По щастливо стечение на обстоятелствата най-отгоре в огромния куп Дядо Коледа видя познат почерк, а в полето подател грееше името на Лео Меси.
"Хо-хо-хо", разсмя се той, припомняйки си старото време, когато малкият Лео всяка година си пожелаваше все едно и също: "Мили Дядо Коледа, всичките ми приятели те молят за нови играчки и лъскави подаръци, а аз искам само да порасна. П.С. Ако може да ми пратиш и една топка, че старата вече прилича на зелка."
"Какво ли си е пожелал сега малкият сладур?", помисли си нашият герой и отвори плика на Лео. Писмото започваше така: "Мили Дядо Коледа, знам, че ще се ядосаш затова че вече толкова време съм в Барселона, но ти пиша от Росарио. Все ме караш да си сменя коледния адрес с този по местоживеене в Каталуния, но просто така съм свикнал. Намирам се в родината си заради ангажимент с националния и използвам случая да ти драсна писъмцето още през ноември. Благодарение на теб станах 169 сантиметра, а с твоите топки-подаръци усъвършенствах най-добрите си финтове. Досега имам към 80 гола през годината, а ако продължавам така, ще ги направя поне 90. Всички ми се радват, потупват ме по рамото, постоянно съм на първите страници на вестниците, но... Скучно ми е, Дядо Коледа. И понеже всичко си имам, а много ми се рита, си пожелавам по-добри защитници на противниковите отбори, по-малки врати, че тази 7-метровата я целя отвсякъде, и...още един сантиметър ръст, за да ги закръгля на 170..."
Нататък Лео обясняваше, че не му се иска да чете книга на терена или да си носи плажна кърпа, за да приляга край тъчлинията, след като вкара три гола, защото понякога хеттриците му се получавали прекалено рано. Не можел да плете, а судокуто и кръстословиците също не били вариант, защото съдиите нямало да го пуснат на терена с игли и химикалка и т.н и т.н.
Дядо Коледа се трогна от писмото на Лео и си каза: "Ако трябва на Блатер ще се обадя да променят правилата, когато Меси е на терена, но няма да го оставя да скучае момчето". Погали Рудолф по големия, червен нос и се сети за Сър Алекс Фъргюсън. Беше на футболна вълна и бръкна в чувала да търси писмото на шотландеца.
Наред със сешоар-бумеранг, който да се връща при него след като цапардоса някой от футболистите по главата, Фърги искаше съдиите да не ощетяват тима му, особено в дербита като тези с Ливърпул и Челси, избрана селекция червени вина, Димитър Бербатов за плеймейкър и незачитане на головете на конкурентите в добавеното време, най-вече в последния кръг през май...
Дядо Коледа изсумтя нещо под носа си, но не се ядоса много на Сър Алекс, защото си го знаеше, че е претенциозен.
Времето летеше, но любопитството у белобрадият старец напираше като деца в сладкарница. Имаше и по-нахални от Фъргюсън...
Жозе Моуриньо, например, искаше да е безсмъртен. Кристиано Роналдо се молеше в края на годината головете на Меси да се делят на две (или три), за да може да го бие. Марио Балотели мечтаеше за реактивен самолет. Силвио Берлускони за още по-млада жена. Рой Ходжсън избързваше с желание за световната титла, а Арсен Венгер за трофея от Шампионската лига...
Няма как да изброим всички желания на футболните хора, но в общи линии ви показахме какви са тенденциите.
Завършваме с кратък преглед на някои от писмата от България.
Димитър Пенев си пожелаваше преподавателско място във филологическия факултет, тъй като всички повтаряли думите му. Венци Стефанов искаше стройна фигура. Стойчо Младенов беше написал: „През новата година искам поне една заплата. Дори и намалена". Абди Абдиков се надяваше да замести Касияс в Реал, а Тодор Батков бленуваше кресло в борда на директорите на „Газпром"...
Когато качваше обратно чувала на шейната, едно писмо се плъзна на земята. „Я, Джъстийн Бийбър...", каза Дядо Коледа. „Обзалагам се, че пак иска хамстер", добави старецът и дръпна юздите на Рудолф, подканяйки го да препусне към следващата им цел. До големия празник оставаше малко време и желанията трябваше да бъдат изпълнени в срок!
