1. Рикардо Куарешма
Купен за: 27,6 млн. евро
Продаден за: 7,3 млн. евро
Португалецът имаше голямо желание да напусне Барселона по същото време, по което Порто търсеше нови лидери, след като се раздели с треньора и голяма част от състава след спечелването на Купата на УЕФА и Шампионската лига. Така Рикардо се озова в родината си където получи пълна свобода на действие и разгърна таланта си. С изявите си в Порто той привлече вниманието на редица европейски клубове, но сам пожела да премине в Интер. При „нерадзурите" обаче Куарешма не успя да намери общ език с Жозе Моуриньо, въпреки че именно треньорът настояваше за трансфера му от Порто. В началото на престоя си на „Джузепе Меаца" Куарешма бе титуляр, но след това често оставаше на скамейката. Опита да възроди кариерата си в Челси, но и там не се получи, а след завръщането му в Италия стана ясно, че Моуриньо отново няма да разчита на него в основния състав. След един сезон на пейката Куарешма се отправи към Турция където защитава цветовете на Бешикташ.
2. Никола Вентола
Купен за: 21 млн. евро
Продаден за: свободен трансфер
Юношата на Бари дебютира за първия състав на родния си клуб едва на 16 години. Въпреки че не блести с резултатност успява да привлече вниманието на всички в Италия. Дори завишената му цена не се оказва пречка за Масимо Морати и той го привлича в Интер. Вентола обаче трудно намира място в основния състав на „нерадзурите" заради опитните нападатели начело с Роналдо. Когато получава шанс обаче той успява да се разпише. Въпреки това Интер го праща под наем първо в Болоня, а след това в Аталанта. В началото на 2000 г. Вентола отново прави опит да заиграе в Интер, но отново не получава шанс за титулярния състав. До края на договора му с „нерадзурите" той е отдаван под наем на различни тимове, а през 2005 г. преминава в Аталанта където за две години успява да отбележи по над 20 гола на сезон.
3. Мансини
Купен за: 13 млн. евро
Продаден за: свободен трансфер
Първият клуб, който го привлича в Италия е Рома. За да свикне бразилеца с местния футбол той е пратен най-напред под наем в скромния Венеция. След това без проблеми се преборва за титулярно място в Рома и да бъде един от важните играчи на тима. Привлечен е в Интер, но Жозе Моуриньо бързо осъзнава, че трансферът е бил грешка. След няколко двубоя в началото, в които му се гласува доверие, Мансини споделя съдбата на Куарешма - по-често на пейката, отколкото в титулярния състав. На терена бразилецът се появяваше едва в края на срещите когато от него не се очаква нищо. По настояване на Адриано Галиани е привлечен под наем в градския съперник Милан, въпреки че дори Силвио Берлускони изказва несъгласие с трансфера. И там Мансини не успява да убеди в качествата си и разтрогва договора си с Интер по взаимно съгласие, за да се върне у дома.
4. Мохамед Калон
Купен за: 13 млн. евро
Продаден за: 5 млн. евро
Привлича вниманието едва в третия европейски клуб, в който се подвизава - Дженоа, където бележи повече от десет гола. Преди да се стигне до трансфера в Интер обаче играе още в Каляри и Реджина. Перспективите му при „нерадзурите" още в началото не изглеждат добри. Освен него в тима има още шестима нападатели, сред които Роналдо, Кристиан Виери, Алваро Рекоба. Заради контузиите на Роналдо и Рекоба обаче в първия си сезон в тима Калон става втори голмайстор на тима. През следващия обаче към конкурентите му се прибавят Ернан Креспо и Обафеми Мартенс, освен това футболистът е преследван от контузии и проблеми с употреба на забранени вещества. Заради положителна допинг проба е отстранен за осем месеца от футбола. След изтичането на санкцията сменя Интер с Монако, където обаче не играе редовно, а и влиза в конфликт с Дидие Дешан. След края на договора си с Монако играе в Гърция и ОАЕ, преминава през собствения си клуб Калон и наскоро продължи в Китай.
5. Кристиан Панучи
Купен за: 9 млн. евро
Продаден за: 5 млн. евро
Панучи е първият италианец в Примера Дивисион след като облича екипа на Реал (Мадрид) по настояване на бившия му треньор Фабио Капело. Въпреки че Капело остава в испанската столица само година, Панучи носи екипа цели три. Успява да спечели Шампионската лига и напуска заради неразбирателство с ръководството. Връщайки се в Италия решава да се пробва в Интер, но там така и не го приемат за свой след като преди това успешно е носил екипа на градския съперник Милан. Влиза и в конфликт с треньора Марчело Липи, след което играе в Челси и Монако. Връща се в Италия, но като играч на Рома, следва кратък престой в Парма преди да прекрати кариерата си в края на миналия сезон.
6. Хакан Шукур
Купен за: 8,5 млн. евро
Продаден за: свободен трансфер
През 1995 г. прекарва една година в Торино, но престоя там е неуспешен и Шукур се връща в Турция. Пет години по-късно подписва с Интер. При „нерадзурите" получава достатъчно игрово време, но въпреки това не е толкова резултатен и при наличието на Роналдо и Виери ръководството лесно взема решение да се раздели с Шукур. Той преминава в Парма, но отново не успява да убеди във възможностите и таланта си. Следва кратък престой в Блекбърн преди да се прибере в родния Галатасарай където през 2008 г. прекратява кариерата си.
7. Роби Кийн
Купен за: 19,5 млн. евро
Продаден за: 18 млн. евро
Пристига в Интер по желание на Марчело Липи, който е впечатлен от показаното от Кийн по време на европейското първенство за юноши до 19 г. където Роби и отборът на Ирландия печелят титлата, както и от изявите му за Уулвърхемптън и Ковънтри. Докато Липи е в Интер, Кийн често попада в основния състав. След смяната му с Марко Тардели обаче Роби се превръща в дълбока резерва. След разговор с ръководството Кийн е пратен под наем в Лийдс където бележи редовно. След окончателното му преминаване в тима обаче резултатността му рязко спада, а финансовите проблеми притиснали Лийдс довеждат до трансфера му в Тотнъм. През тази зима Кийн премина под наем в Уест Хем.
8. Нванко Кану
Купен за: 3,9 млн. евро
Продаден за: 6,2 млн. евро
Нигерийският нападател започва късно да се занимава с футбол, но това не му попречи на 17 години вече да е в отбора на Аякс. Печели три шампионски титли на Холандия и веднъж Шампионската лига. Кану записва силни мачове в състава на холандския гранд въпреки че не е сред титулярите. Преминава в Интер и като играч на „нерадзурите" става олимпийски шампион с Нигерия на игрите в Атланта. Лекарите на Интер обаче откриват, че Кану има проблеми със сърцето и се налага да бъде опериран. След дълъг възстановителен период нападателят успява да се върне на терена, но треньорският щаб не му гласува доверие. Затова ръководството приема предложението на Арсенал за трансфер. До идването на Тиери Анри е основен реализатор на тима, а след това преминава в Портсмут.
9. Андреа Пирло
Купен за: 4,7 млн. евро
Продаден за: 18 млн. евро
Юношата на Бреша успява да помогне на своя тим да се върне в елита през сезон 1996/97 и на следващата година е неизменна част от титулярния състав. Определят го за „новия Роберто Баджо", а след поредното изпадане от елита Бреша разпродава звездите си. Битката за Пирло се печели от Интер. Тогавашният треньор на тима Луиджи Симони твърдо вярва на младите Пирло и Вентола и често двамата са в титулярния състав. След оставката на Симони и идването на Марчело Липи обаче Андрея се появява в основния състав все по-рядко и е отдаден под наем първо на Реджина, а след това на родната Бреша. Ситуацията не се променя дори с назначаването на Марко Тардели, който работи с Пирло в младежкия национален отбор. В последния момент преди да бъде финализиран окончателния му трансфер в Бреша се намесва Милан и успява да подпише договор с него. Именно като играч на „росонерите" Пирло става световен шампион на първенството в Германия през 2006 г.
10. Кларънс Зеедорф
Купен за: 24,5 млн. евро
Продаден за: 20 млн. евро
Още като играч на Аякс, Зеедорф дава заявка да бъде приемник на Франк Рийкард на терена. След холандския гранд обаче той избира да продължи кариерата си в Сампдория, а след това преминава в Реал. Въпреки че е една от звездите на тима той е принуден да напусне заради финансовите проблеми на тима от испанската столица. В Милано Зеедорф изиграва два отлични сезона въпреки честите треньорски смени. Независимо от това Масимо Морати решава да го продаде на градския съперник Милан, за да бъде заменен в тима на Интер от Франческо Коко. В Милан Зеедорф отново блести и печели третата си Шампионска лига, а Морати бързо осъзнава, че в този случай отново е взел грешно решение.
