Двубоят Сърбия - Германия изправи треньорът на Бундестима Йоахим Льов пред нелек избор. Да продължи ли да се доверява на безспорно талантливия, но с неголям опит Холгер Бадщубер или да внесе промени в защитата?Ако все пак избере второто за решителния мач с Гана, тогава Льов ще трябва да премести от ляво капитанът Филип Лам, а от дясно ще заиграе вече бившият играч на Хамбургер и ново попълнение на Манчестър Сити Жером Боатенг.
Тогава, както и да завърши сблъсъка между Гана и Германия, двубоят ще си е осигурил място в историята. Защото ще е първият случай на световни първенства, в който брат ще играе срещу брат си. 21-годишният германец Жером срещу 23-годишният ганаец Кевин-Принс.
Историята на семейство Боатенг спокойно би могла да послужи за сценарии на сапунена опера. В центъра й е Кевин Боатенг. Настоящият ганайски национал е кръстен от родителите си само Кевин. Второто име - Принс той е вписал сам в паспорта си в чест на баща си Принс Боатенг, който почти преди 30 години се мести от Гана в Берлин, където играе за местен аматьорски отбор.
Майката на Кевин също е футболистка - играе за женския отбор Метеор 06, а преди да се омъжи тя носи фамилията Ран. За всички в Германия това е знак за качество - неин роднина е Хелмут Ран, който бележи победния гол за Германия срещу Унгария на финала на световното първенство през 1954 г. в Швейцария.
Кевин израства в едно от гетата на Берлин - Вединг и особеностите на живота в такъв квартал оставят отпечатък върху характера му. „Кевин е враг сам на себе си, но той не умее да живее иначе", разказва Дитер Хьонес, мениджър на немския Херта (Берлин) по онова време. Именно от този клуб започва кариерата на братята Боатенг.
„Бог го е надарил със страхотен талант, но и с лош характер", допълва Хьонес. Кевин не може да живее в хармония с парите и славата. Когато през 2007 г. се мести в Англия и подписва солиден договор с Тотнъм със замах и без забавяне пропилява първата си заплата и джобните получени от тима за лъскави коли - Кадилак, Ламборгини и джип и дрехи - 100 чифта маратонки, 200 шапки и 20 стилни кожени якета.
Цялото тяло на Кевин е украсено с татуировки. По думите на футболиста това е основна страст в неговия живот. Към този момент бройката им е 13. Наред с традиционните - името на жена му, на превърналият се за него в роден град Берлин, изображението на родината на предците му Гана, има и доста оригинални. Като например двата жокера - един усмихнат и един разплакан. „Това е моят подход към живота. Първо се смея, после плача", обяснява присъствието им Кевин.
Още на 18 години той е засипан с похвали от медиите в Германия, които го наричат „черната перла" на Херта. Кевин играе и за всички юношески и младежки национални отбори на Германия. За Гана той можеше да играе още през 2006 г, но самият Кевин отказва да сменя страната, разчитайки на повиквателна за първия състав на Бундестима. Но от там не проявяват ентусиазъм по отношение на атакуващия полузащитник и след известно време той се предава и приема предложението да играе за друг национален отбор.
Жером Боатенг не прилича на Кевин Принс. Нито външно (те имат различни майки), нито по характер. Жером не пие, не пуши, хари парите си съвсем разумно и прави впечатление на приятен, много спокоен и тих млад човек.
И ако още не ви е омръзнало от това семейство, трябва да знаете, че има още един Боатенг - Джордж. „Даваше надежди във футбола, но се събра с лоша компания. Така професионалист не се става. И целеустременността не му бе достатъчна. Но пък мен винаги ме следи много строго. Голямата ми слабост и досега продължава да бъде играта с левия крак. Непрекъснато на тренировка ми прави забележка „Ако правиш всичко с десния крак, в къщи няма да получиш храна!", разказва за брат си Кевин-Принс.
Не става дума обаче нито за играещия в Хъл Сити Джордж Боатенг, нито за настоящият съотборник на Кевин-Принс Дерек Боатенг. И в двата случая става дума само за съвпадение на фамилиите.
Въпреки разликите в начина на живот и в характерите отношенията между братята Боатенг винаги са били топли. Единствено преди старта на световното първенство помежду им се промъкна сянка. В основата е нарушението на Кевин Принс срещу Михаел Балак във финала за Купата на Англия. Балак получи контузия, която го извади от участие в ЮАР, а срещу Кевин се настрои цяла Германия.
В Интернет бяха създадени стотици групи като „Срамувай се, Кевин-Принс!" и „82 000 000 против Боатенг". Радикално настроените фенове дори се опитаха да атакуват семейството на ганайския национал, след което във войната се намеси и бащата.
„Превърнахте сина ми в по-лош и от дявола. Погледнете на своя Балак. В мача, в който Кевин отбеляза първия си гол за Херта тимът играеше срещу Байерн (Мюнхен) на Балак. След разиграване в центъра, той съвсем преднамеренно настъпи с бутоните Кевин. А когато сина ми се възмути от действията му, Михаел гордо отвърнал: „Това, че си ни отбелязал гол не значи, че всичко ти е позволено". Ето такъв е вашият Балак. Така че оставете сина ми на мира!", коментира бащата на футболиста.
Треньорът на Германия Йоахим Льов постъпи дипломатично и не каза и дума срещу Кевин-Принс. Наставникът единствено помоли обществеността да не замесва в историята Жером. В същото време след случилото се Кевин позвънил на по-малкия си брат, но вместо подкрепа получил упреци.
„Кевин ми се разсърди, когато му казах, че заслужаваше да бъде изгонен. „Така ли?Тогава всеки от нас поема по своя път. Ти имаш твое семейство, аз мое". Първоначално се опитах да се помирим, но тези думи ме вбесиха, това беше твърде много от негова страна", разказва Жером. „Да живее както иска, той повече не ме интересува", отсича Кевин. Така двамата се оказват от двете страни на барикадата, не само на терена, но и в живота.
За щастие не всеки път футболът носи разделение. Дори понякога е точно обратното - той сплотява. Както в случая на националите на Кот д'Ивоар - Коло и Яя Туре. Двамата все още не са имали късмета да играят за един и същи клубен отбор.
„По-малкият Яя винаги е бил по-талантливия. Коло имаше проблем с техниката. Той обаче бе упорит и амбициозен в най-добрия смисъл на тези думи. Коло постигаше всичко с много труд, докато Яя правеше всичко с лекота. Всъщност прозвището „новия Виейра" е дадено на Яя от неговия брат", спомня си първият треньор на двамата в академията „Мимосас" Амаи Яао.
„Спомням си, че още когато бяха съвсем малки - на 2 и на 4 години, двамата вече гонеха топката в двора на къщата. Имаме голямо семейство и основният въпрос, който ме занимаваше тогава бе как да го издържам. А покойната ми вече тъща виждайки двамата тогава ми каза - късметлия си, с тези двамата няма да умрете от глад. Точно така се и получи, гордея се със синовете си. Благодарение на техните успехи животът на семейството се промени. Сега всички ни уважават. Е, има и нещо друго - сега всички ни се молят за пари като смятат, че след като футболистите са богати и родителите им са такива. А и когато националния отбор загуби ни гледат неодобрително", разказва бащата на двамата Мори Туре, който е военнослужещ.
Третият син Ибрахим Туре също е футболист, но така и не стигна до успехите на братята си. Сега играе в първенството на Сирия. За него Мори говори неохотно, неясно дали, за да не го обиди или защото самият той не е доволен.
Рекорден брой роднини има в отбора на Хондурас. След контузията на основния полузащитник Де Леон на помощ на 25-годишния Уилсън и 23-годишния Джони Паласиос е повикан е повикан третият им брат - 28-годишния Джери. Ако тримата заедно се появят на терена този случай също ще влезе в историята на първенствата.
В семейство Паласиос всъщност има петима братя. Кариерата на всички започва в местния Виктория, след това заедно се местят в Олимпия. Там пътищата им се разделят. Най-голям успех постига Уилсън, който е футболист на Тотнъм. Джони все още е в Олимпия, 29-годишният Милтън играе в Хондурас, а клубът му се сказва Маратон. Джери е в състава на китайския Гринтаун.
Най-малкият Едуин Рене има злощастна съдба. На 30 октомври 2007 г. 16-годишния хлапак е похитен от дома си от петима въоражени мъже, явно добре информирани за солидния договор, който по това време Уилсън има подписан с Бирмингам. От семейството те поискали 125 000 лири откуп. Майката на Едуин прави телевизионно обръщение към похитителите, в което прави опит да обясни, че семейството не разполага с такава сума, а от многомилионния контракт на Уилсън облагодетелстван е клубът, а самият играч дори все още не е получил първата си заплата.
Въпреки всичко семейството успява да събере исканата сума, предава откупа, но Едуин така и не е освободен. Две години по-късно полицията успява да залови двамата лидери на престъпната групировка „18-та улица", които разкриват къде е погребан Едуин. Тялото е намерено. Когато разбира за това Уилсън напуска клуба си и се връща в родината. ДНК-анализ потвърждава, че това е Едуин Паласиос.
Само седмица след разкритието Уилсън проявява характер и се отзовава на покана за националния отбор за лагер преди мач със САЩ. И независимо от това как ще се представи Хондурас на световното първенство братята Паласиос са решили да посветят това участие на загиналия Едуин. „Всичко, което правя във футбола е за него. Вярвам, че сега той стои заедно с Бог и ме наблюдава от небето. Играем футбол с надеждата, че някой ден на насилието и терора в родината ни ще бъде сложен край. И това ще зарадва Едуин дори на небето", обяснява Уилсън.
