Убедително и с лекота Реал би Барселона по начин, по който не го е правил на този стадион от времето на Галактическите. За това си има куп обективни причини, а и съвсем нормална футболна логика. Не е сензация, просто всяка толкова убедителна загуба на Барса буди лека изненада. Все очакваш някой от многото им индивидуални лидери да спаси тима и да повлече останалите напред, но ето - невинаги се случва.
Барса не е същата Барса след Гуардиола. Харесван или зачеркван, оказва се, че неговото влияние върху отбора е било решаващо. За мнозина в четирите му сезона тимът бил толкова силен, че можел без треньор. Ето сега се вижда, че това са глупости.
При Гуардиола Барса също губеше по някой мач, но никога не е изглеждала безпомощна и неспособна да си подаде 3 паса, нервна и предвидима, както и да е неподредена във всички линии. Срещу Реал защитата изглеждаше зле, изменена до четирима бранители, след като този отбор свикна чудесно да играе с трима и Бускетс. Халфовете бяха неуверени заради слабата форма на Шави, странната позиция на Фабрегас и неефективността на Иниеста. Но и за трите си има причина, а тя е свързана и с това как се ръководи този отбор. Треньорът е далеко заради лечението си, а очевидно Жорди Роура не е човек, който ще изуми авторитети като Шави, Меси, Иниеста и останалите.
Стилът на игра не се променя, което също е предпоставка за изчерпване на един отбор. Непрестанните къси пасове „дай ми, на ти", с тръгването зад гърба на защитниците, обикновено през центъра, вече се затваря с лекота при добри тактически отбори. Някак става наизуст и без скорост.
Реал в последните няколко месеца на два пъти заплаши да направи това, което стори във вторник. Миналата пролет контролираше мача на „Камп ноу", спечели с 2:1, но Барса бе далеч по-убедителна и опасна. Въпреки загубата. През август за Суперкупата Реал помете съперника през първите 30 минути и поведе с 2:0, а можеше да са 5. Но Барса, дори с 10 души, се вдигна, намали на 2:1 и в края изпусна дори да изравни. Това бе още отбор с духа на Пеп.
Сега имаме остатъци от него, които без треньор е трудно да бъдат одухотворени. Но Барса не е свършена. Големите отбори отвръщат в големи мачове на големите разочарования. Срещу Милан е такъв момент. Ако Меси и останалите се вдигнат за този реванш, сезонът още може да е един сериозен успех - титлата в Испания изглежда гарантирана, а в Шампионската лига при достигане на четвъртфинал нищо не се знае...
Във вторник славата остана за Реал. За 3 години Моуриньо мина пътя от 0:5 на този стадион, разбит и подигран, до триумфално 3:1, което можеше спокойно да е 5:0. Португалецът показва разликата между това да имаш отбор, ръководен и направляван от добър треньор, и състав от страхотни играчи, които в момента са позагубили пътя заради липса на ръководител.
Идва следващия мач, но Реал най-вероятно ще даде почивка на накои от титулюрите, а да биеш Б отбора на Реал не е никаква гордост, поне за Барселона. Трябваше този двубой да покажат какво могат, но не го направиха, а дори отнесоха як предах. Съгласен съм, че треньора е важен, но Барса играе така вече много време. Другите отборите ги научиха на изуст и като става въпрос за някой голям европейски отбор, по този начин могат да направят една тактика, която да затрудни Барса. И какво е показаъл Алегри на "Специалния"? Мориньо това го знае още преди 3 години, взе си поука от онзи 5-0. Тогава игра в защита и за това бяха още по-премазани. В следващите мачове почна все повече да изравнява играта и ето, че сега има преднина в директните сблъсъци.
Явно пропускаш срещата от миналата година на Ноу Камп когато Реал победи с 2-1 и това беше решаващ дбубой за титлата. Тогава Реал не игра толкова много в защита, опитваха се да контролират повече топката и правеха огромна преса в центъра на игрището. Вярно, че разчитаха също и на бързи контраатаки, но равен резултат ги устройваше, а плюс това имат бързи футболисти. И тогава Барса беше във върховна форма, имаха треньор, имаха Шави, Иниеста и Меси. И да опазиш Меси не е толкова трудно, стига да можеш да пречупиш центъра на Барса. Така Меси остава изолиран и само пуфти и рита въздуха. Свикннали сме да го гледаме в такава светлина най-вече в националния на Аржентина, а и сега доста често във важни срещи на Барса.