Крайно време е да ликвидираме Световната антидопингова агенция (WADA) и да я захвърлим на онова бунище, на което изпратихме Сухия режим.
Тя е провален социален експеримент, който не доведе до нищо повече освен до още по-мащабна корупция под формата на извратена самоконтролираща се бюрокрация, ръководена от кариеристи, които се опитват да налагат с принуда онзи морал, който те самите не притежават.
Линкълн е казал, че "забраните превръщат в престъпление нещо, което не е престъпление". WADA прави точно това.
Кратката й история следва същия път като американския Сух режим: серия от непредвидени отрицателни последици, пораждащи нови форми на прегрешения, много по-сериозни от тези, които тя уж цели да ликвидира - руската допингова криза достатъчно добре демонстрира този проблем.
Нарушават се човешки права, пилеят се пари, а престъпността продължава да процъфтява - същевременно никой не се грижи за здравето на спортистите.
Над всичко това е надвиснала зловеща бюрокрация, която демонстрира повече излагации от филм на Чарли Чаплин.
Ръководителите на WADA и Международния олимпийски комитет са смешно неефективни - освен когато не действат в тайно споразумение с бизнеспартньори като руското правителство.
Дори руските журналисти се удивиха от факта, че президентът на МОК Томас Бах неприкрито помага на Русия - въпреки мащабните и показни нарушения.
Контролът в лабораториите на WADA е бил толкова компрометиран, че тестовете за допинг са се разменяли през дупки в стената.
През юни лабораторията в Рио на WADA изгуби лиценза си заради очевидни технически грешки, които дават фалшиви резултати за наличие на допинг.
Ден преди церемонията по откриване на Олимпиадата в Рио, Томас Бах надълго и нашироко се оправдаваше заради решението на МОК да не забрани на Русия участие в състезанията: "Приложихме справедлива система... Мисля, че това е много детайлна, стриктна и ясна процедура".
И още в същия ден избухна нов скандал: бившият следовател към WADA Джак Робъртсън обвини председателя на агенцията Крейг Рийди, че умишлено е пречил на работата му.
"WADA се оказа в ръцете на компрометирани хора с частни интереси", заяви Робъртсън в интервю пред ProPublica.
Което само напомня за един от косвените резултати от Сухия режим: единият от тях беше разцветът на организираната престъпност, а друг масовата контрабанда.
Не може да няма по-добро решение.
Въпросът е дали при толкова сбъркана и несъвършена система не е по-добре да няма регулация?
Цялата концепция и идея на WADA трябва да бъде преосмислена, точно както навремето преосмислихме забраната за консумация на алкохол.
Чиновниците нямат никаква представа какви вещества използват спортистите, нито знаят как да направят разграничение между стимулация, терапия и възстановяване.
Защо преследваме спортистите за употреба на субстанции, които се използват от холивудски актьори и знаменитости, за да пазят младежки външен вид?
Дори не е ясно защо личният избор какво да употребяват спортистите има толкова голямо значение. Защо изобщо съществува WADA - за да пази здравето на атлетите? За да се предотвратява измами? Това са две напълно различни задачи.
Може би ще се окаже, че легализирането на стимулантите е най-честният и ефективен инструмент за създаването на равни условия за всички. Ако не друго, заслужава си поне да го обсъдим като алтернатива.
Доминиращият аргумент сред ревностните защитници на WADA е, че всички стимуланти са нездравословни и нередни.
Това води до показни наказателни процедури и жестоко публично унижение за спортистите. И не води до нищо добро - освен че задълбочава още повече нерешимите международни правни въпроси, стимулира черния пазар на допинг и създава условия за корупция и чадър над "правилните" спортисти.
Аргументът срещу легализацията е, че тя принуди всички спортисти да "зобят" под някаква форма, за да имат базова подготовка за участие в състезания. Най-притеснителният аспект от държавните допингови програми не е, че нарушават правилниците, а че нарушават правата на човека, на индивидуалния избор и информираното съгласие. Това е реалната дилема.
Но има също толкова убедителен аргумент, че легализацията би облекчила положението на атлетите в държави като Русия. В техния случай ефектът от държавния натиск за употреба на забранени вещества е засилен от подкупи и дори изнудване на спортисти.
А какво да кажем за спортистите, които желаят да се състезават "натурално"?
Когато в спортната медицина вече навлизат продедури като генната манипулация, трудно може да се води дискусия за "чист спорт".
Кампаниите за борба с допинга стъпват върху грешна постановка: олимпийският спорт не е изначално здравословно или естествено занимание.
Спортистите от световна класа печелят пари от изтощаването на телата си по неестествен начин, като модифицират организма си и променят химическия обмен до краен предел.
Те гладуват, подлагат се на интензивни диети и поглъщат безумни смеси от витамини и добавки, манипулират приема им и се зареждат с енергия по начини, които може и да са "законни", но категорично не са естествени.
Нямате право да пиете диуретици по време на Олимпиада - но няма проблем да се състезавате, ако сте с анорексия.
Сухият режим изкриви правоприлагането и обремени съдебната система, като създаде всякакъв вид ненужни ограничения и опасен черен пазар.
Антидопинговото движение направи същото. Атлетите трябва да имат правото да обмислят стимуланти на база лична преценка и съзнание, както и да регулират употребата им сами, по собствен избор, с открити консултации от техните лекари и треньори.
Ето тази система би била по-чиста и честна за всички.
