В Англия казват, че ако обичаш среброто, трябва да идеш да играеш за някой от топ отборите. „Среброто" - това са трофеите, казано на езика на родината на футбола - „the silverware". Купите. Славата.
През лятото Робин ван Перси отказа поканата за танц на Манчестър Сити и отиде в Юнайтед. В неговия случай е спорно дали е избрал славата пред парите, защото „червените дяволи" нямат проблем да му дадат същата заплата, като в Сити. Но все пак, в духа на съвременното разсъждение и антагонизъм към тимове като небесносиния от Манчестър и по-тъмно синия от Лондон, любовта към истории за „добри момчета" изиска Ван Перси да бъде класиран при тези сребролюбци, които обичат... среброто на купите, а не сребърните монети.
„Ако той избираше според размерите на офертите, нямаше да имаме шанс", разкри Кале Румениге, греещ с усмивка отухо до ухо, когато представи новия треньор на Байерн. Пеп Гуардиола е сребролюбец от добрия вид. Той зачеркна Сити, Челси (а вероятно и Юнайтед), за да се захване с проекта Байерн. Там има хоризонти за действие, празен лист с дълговете на клуба, дългогодишна работа в академията и традиции. Футболен проект от екстра класа. Само работа за мечтателя, развил най-печелившата и чиста съвременна футболна философия - тази на Барса.
Тук се крие разковничето. Дали един достатъчно състоятелен човек като Пеп ще взима по 13 или 11 милиона на година, едва ли е толкова решително за съдбините на семейството му. Те никога няма да гладуват и да броят стотинки. Ако в главата на футболния милионер има и разбиране за това колко е важно да оставиш реална следа и да бъдеш ценен като легенда не само заради уменията, а и заради отношението си, той би следвало да върви по пътя на славата и успехите. По-голямата заплата невинаги е правилната пътека.
Нека да опитаме да разберем защо Рафаел Бенитес се съгласи да поеме Челси. В четвъртия месец от сезона, с вързани ръце откъм селекция, със собственик-деспот и фенове, които не го искат... Испанецът вероятно кроеше план да прибере бързи пари, а и няколко лесни (наглед) трофея за CV-то си. Но две от купите вече бяха изпуснати. След неустойката от уволнението в Интер (говори се за близо 13 млн. евро) и парите, които ще вземе от Абрамович, Рафа спокойно може да се откаже.
Неговото протеже Фернандо Торес е типичен пример за футболист, чиято глава бе завъртяна от многото пари и напусна мястото, където играеше най-силно. „Камъкът си тежи на мястото", казват. В Ливърпул Торес бе лидер, хала, обичан и единствен. В Челси е много по-богато лондонско денди, изкарало сезон и половина в сянката на Дидие Дрогба, а сега потъващ все повече в отбор, където лидерите и принципите явно са различни.
Еманюел Адебайор, Гаел Клиши, Самир Насри (изоставили Арсенал заради Сити) са класики в примерите за сребролюбци. Почти тройно увеличение на заплатите, статут на суперзвезди в шейховата селекция... И място в тим до Карлос Тевес, архитип на съвременния футболен сребролюбец. Аржентинецът е представляван от един куп агенти, агенции и мениджъри, които изстискаха каквото успяха от Манчестър Юнайтед, преди да забият жадните си хоботчета в несметния кошер на Сити.
Тевес върви по пътеката, осветена от Луиш Фиго - един от големите сребролюбци на играта. Великолепието на португалеца на игрището винаги ще блести с леко помръкнала светлина заради предателството му към Барса с трансфера в Реал. Месеци по-рано Фиго бе заявил,че изключва да играе някога за Мадрид. Но заплатата от 10 млн. долара годишно и място в галактическия хербарий на Флорентино Перес промениха ценностната система на мургавия техничар.
Кака също се озова в Реал, но е антиподът на Фиго. През зимата на 2009-а година Манчестър Сити предложи 130 милиона евро на Милан, които италианският клуб нямаше как да откаже. Кака обаче не прие да играе за Сити, като дори се разплака пред феновете, изнасящи серенада под прозореца му. Бразилският магьосник отиде по-късно в Реал, след като Милан явно имаше нужда от парите. Но не и самият Кака, който нееднократно обявяваше, че не иска да мърда никъде от Милано и не се интересува от заплатата, която му предлагат другаде.
През май 2005 г. Стивън Джерард за 24 часа измина пътя от сребролюбец до икона в света на едноклубовите играчи - символ на лоялност. Капитанът на Ливърпул току що бе спечелил Шампионската лига, но го изкуши Жозе Моуриньо (сам цяла глава в историята за сребролюбците на футбола). Джерард подаде искане за трансфер в клуба, който го отгледа и на който е привърженик. На следващия ден обаче капитанът свика пресконференция и призна, че не може да напусне Ливърпул... Сега феновете на Челси го презират, а тези на „червените", а и на истинския футбол, го уважават и ценят.
