В края на 80-те изглежда сякаш боксовата индустрия завинаги ще остане в ръцете на САЩ. Страховитият Майк Тайсън се превръща в най-младият абсолютен световен шампион в тежка категория - едва 20-годишен прибира поясите във версии WBC, WBA and IBF. Междувременно „Роки“ със Силвестър Сталоун бележи страхотен успех и първият филм от 1976 г. е последван от пет продължения (1979, 1982, 1985, 1990 и 2006 г).
Впрочем американците окупират ринга от зората на професионалния бокс, а интригата по правило се свежда до това кой от тях ще стъпи на върха. След Първата световна война на сблъсъците между Джак Демпси и Джин Тъней се събират по 100 000 зрители. След това непримиримо съперничество водят Роки Марчиано и Флойд Патерсън, Сони Листън и Мохамед Али, Али и Джо Фрейзър, Лари Холмс и Майкър Спинкс, Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд.
В Страната на неограничените възможности шампионът в тежка категория е по-популярен и от президента. Тези корави момчета печелят слава и пари без значение в каква мизерия е преминала детството им. Достатъчно е просто да размахват умело юмруците си, за да се превърнат в национални герои.
Доминацията на Щатите се запазва и след появата на различните комерсиални версии - Световна боксова асоциация (WBA) през 1962 г., Световен боксов съвет (WBC) през 1963 г., Международна боксова федерация (IBF) през 1984 г. и Световна боксова организация (WBO) през 1988 г.
Макар и рядко, до титлите се промъква и някой „външен“ елемент - германецът Макс Шмелинг, италианецът Примо Карнера или британецът Ленъкс Люис. И това се приема като истинска сензация - подобно на редките пробиви на „останалия свят“ срещу великаните от съветската школа в шахмата.
Днес обаче всичко е различно. САЩ тотално абдикираха от бизнеса, който сами създадоха, а титлите и тлъстите печалби потекоха към Европа. Вместо в казината на Лас Вегас големите мачове вече се играят в Германия. А американските боксьори са със статут на жертвени агнета - пресен е примерът какво причини Кубрат Пулев на Морис Харис в Хамбург.
Как се стигна дотук? Едва ли само защото Дон Кинг остаря - върховният хищник в мениджърския бизнес вече е на 84 години. „Не зная откъде ще дойде следващият ни голям шампион, защото сега на предна линия са момчетата от бившия СССР. Но ви обещавам, че ще го открия, дори в момента да играе баскетбол или бейзбол“, гарантира Кинг преди няколко години. Чакането още продължава.
В момента само една титла е притежание на състезател от САЩ. Новата надежда Дионтей Уайлдър грабна пояса в WBC през януари. Преди него цареше близо 10-годишна суша. Шанън Бригс стана №1 на WBA през 2006 г., но само няколко месеца по-късно бе детрониран в сблъсък срещу руснака Султан Ибрахимов. Оттогава по някой и друг претендент се пробваше срещу империята „Кличко“, но без никакъв успех.
Всичко това доведе до логичен отлив на интерес сред феновете в Северна Америка. А доминацията на Виталий и Владимир, прекъсната едва миналия месец от Тайсън Фюри, е определяна от експертите като финансов бич. Показателно е, че през миналия април Владимир отиде на крака при Брайънт Дженингс в „Медисън Скуеър Гардън“. Да, прочутата зала бе пълна, а над 1,5 милиона американци застанаха пред телевизорите. НВО обаче се отказа да начислява допълнителна такса за абонатите си. Просто нямаше смисъл.
Само седмица по-късно Флойд Мейуедър излезе срещу Мани Пакиао в една от долните категории. Двубоят в Лас Вегас се превърна най-доходоносното спортно събитие в историята. Само за 36 минути генерира приходи от близо 600 млн. долара. 150 милиона от тях дойдоха именно от телевизията - всеки зрител отвъд океана трябваше да се бръкне с по близо 100 долара. А безбожно скъпите права удариха и по джоба на европееца - в Германия например допълнителната такса бе в размер на 20 евро.
Мейуедър, популярен с прякора си Мистър Пари, вече се пенсионира. И на този етап не се вижда кой ще върне страстта на американците към шоуто между въжетата.
Страст, която постепенно се просмука в кръвта на германците. Днес боксът е вторият най-гледан спорт в страната - след футбола, разбира се. Няколко големи промоутърски компании организират гала вечери по 12 пъти годишно, а тв аудиторията им често надхвърля 10 милиона души.
Безспорно бумът е благодарение на братята Кличко, които превърнаха Германия в своя втора родина и завъртяха същинска печатница на пари. Украинците обаче просто последваха пътеката, проправена от други състезатели от Източния блок.
Допреди 25 г. професионалният бокс бе абсолютно забранен в комунистическите страни заради подчертано капиталистическия си характер. А при аматьорите печалбите са минимални. Неслучайно Владимир направи решителната крачка веднага след златния си медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г.
„Боксовият бизнес в Германия стартира през 1992 г., когато баща ми Вилфред сключи сделка между Хенри Маске и RTL“, припомня Кале Зауерланд, един от собствениците на прочутия клуб. Маске е състезател от топ ниво, който се бие в 12 мача за различните титли и привлича средна аудитория от 17,8 милиона зрители. Продукт на източногерманската школа, Хенри доминира над съперниците си, а двубоите му се превръщат в национален празник.
Местните мениджъри бързо се ориентират в обстановката и атакуват с примамливи предложения потенциалните шампиони от Източна Европа. А интересът е толкова голям, че мачовете се местят от залите на стадиони. Срещата Кличко - Фюри например се игра пред 65 000 в Дюселдорф. И бе проследен от 8,91 милиона души по RTL. Любопитното е, че Кубрат Пулев привлече повече погледи, когато се изправи срещу Д-р Стоманен чук преди година - 9,16 милиона. А рекордът се държи от Кличко - Дейвид Хей през 2011 г. (15,6 милиона).
Тук обаче говорим само за цифрите на RTL, които често засенчват дори тези от футболните излъчвания. Гигантът продава изгодно правата в над 150 страни по света и генерира отлични печалби. А реваншът между Кличко и Фюри със сигурност ще се превърне в събитието на 2016 г. Особено ако действително се проведе пред 80 000 фенове на „Уембли“. Поредният бляскав спектакъл без американско участие.
Вижте повече в галерията.
