Милан
Естествено е в най-добро настроение в момента да са феновете на "росонерите", след като любимците им спечелиха дългоочаквана титла - първа за отбора от 2004 г. насам.
Затова и потърсихме първо председателя на фенклуб "Милан-България" Даниел Иванов, за да ни разкаже за тяхната дейност и инициативи.
Клубът е създаден още през 1999 г., но чак през 2007 г. е регистриран като сдружение с нестопанска цел според българското законодателство. Все още предстои официалното му членство в Асоциацията на фенклубовете на Милан, но момчетата от България не бързат с тази стъпка, тъй като се оплакват от прекалено сложния и тромав процес на комуникация с централата в Милано.
Засега те успяват да си осигуряват билети чрез централния фенклуб, което ги устройва към момента. В събота българска група ще посети мача Милан - Каляри, на който ще се проведе награждаването на шампионите.
В историята на фенклуба подобни гостувания са многобройни, като най-силно емоционалният сблъсък, на който Даниел е присъствал, е злополучният финал в Шампионската лига през 2005 г. в Истанбул, когато Ливърпул спечели срещу "росонерите" с дузпи, след като те бяха пропиляли аванс от цели три гола. Въпреки това споменът е незабравим за Дани - също колкото и победата над Барселона с 4:0 на финала през 1994 г., когато той е на 9 години и решава, че именно Милан е отборът на сърцето му.
Първата му среща на живо с "червено-черните" е при тяхното гостуване на ЦСКА в София за Купата на УЕФА през 2001 г. Тогава около 300 човека посрещат отбора на Милан на летището, което е показателно за голямата подкрепа към италианския гранд, но за съжаление тези, които решават да станат "организирани" привърженици, все още са малка част от цялото.
Интер
Най-многоброен засега от фенклубовете на италианските грандове, е този на Интер. Създаден през 2009 г., той вече наброява 79 души, което не е малко и със сигурност има връзка с феноменалния минал сезон на "нерадзурите", когато те спечелиха и петте възможни трофея.
Свързахме се с колегата от телевизия ВВТ Анатоли Стайков, който е един от най-ревностните привърженици на Интер в България и е изключително въодушевен от развитието на фенклуба.
Неговата история как е станал почитател именно на този отбор, е сравнително необичайна на фона на традиционните. Анатоли откровено си признава, че не обича италианския футбол, а е германофил. Заради звездата от 80-те години Карл-Хайнц Румениге, който преминава от Байерн в Интер, той започва да симпатизира на "черно-сините", а когато в края на десетилетието към отбора се присъединява триото Бреме-Матеус-Клинсман, той окончателно е спечелен за каузата на Интер. След титлата през 1989 и Купата на УЕФА през 1991 г. радостните моменти на "нерадзурите" са доста малко, но, както се изрази Анатоли, "когато няма успехи, ставаш още по-бесен фен".
Много вълнуваща за Стайков е срещата с Лотар Матеус на базата на националите в Правец, където членове на "Интер клуб България" подариха на националния селекционер две от специално изработените шалчета на фенклуба - за него и за сина му.
Не по-малко интересна, макар и непланирана, е срещата с една от настоящите звезди на "нерадзурите" - бразилецът Лусио, на кръстовище в Милано, когато Анатоли и председателят на "Интер клуб България" Иван Иванов се оказват в съседната кола до "Ауди"-то на железния бранител.
Именно Иванов е с най-голяма заслуга за бурната активност на фенклуба. "Трябва един луд, който да организира нещата", казва за него Стайков. Председателят на сдружението е бил даже на мачовете от Световната клубна купа в края на 2010 г. в Дубай.
Анатоли също посещава често мачовете в чужбина - с всекидневните евтини полети до Милано това удоволствие е напълно достъпно, а благодарение на официалната регистрация на българския фенклуб, те могат да получават колкото си поискат билети за мачовете на любимия отбор.
Членството им позволява и да ползват голяма отстъпка от порядъка на 30% при пазаруване в клубния магазин, като Анатоли разполага с цялата колекция за сезона.
