Няма смисъл да повтаряме колко слабо е било представянето на българските олимпийци във Ванкувър, как били контузени, уморени, нямали късмет и т.н. Това е спорт - прогнозите са интересни, но никой не знае какво ще стане на терена, на пързалката или на пистата.
Освен това не беше и реалистично да очакваме кой знае какви резултати в спортове, които реално не същестуват у нас или пък ако ги има, то те се практикуват за здраве и добро настроение.
Не познавам нито един от българските олимпийци, но когато попадах на тяхно участие по телевизията, признавам си, че им стисках палци, не само за да са по-напред, но и да не паднат и да оцелеят. Както публиката подкрепя аматьорите в другите спортове, които са събрали смелост да се борят с големите звезди и професионалистите, които печелят милиони.
Да, всички сме чували за заветите на Кубертен и знаем, че участието е най-важно, но в началото на XXI век има още един, много по-важен въпрос: Кой ще плати сметката за това участие? И ако няма разумен отговор, то въобще да не повдигаме въпроса.
Защото не е нито правилно, нито морално държавата в лицето на Министерството на спорта да финансира аматьори, които се борят да усетят тръпката на живота си и после да разказват на децата си как са се състезавали с най-добрите в света.
Напълно е възможно част от българските олимпийци да не ползват държавни пари, но ако това е така, то трябва да се знае. При това да бъде казано толкова пъти, че всички да го научат. Защото, когато хората знаят, че се бориш сам, че търпиш лишения и че правиш жертви, за да правиш това, което обичаш, то те ще те подкрепят ентусиазирано и ще ти се радват. Без значение на кое място си в класирането, важното е, че се бориш и опитваш. Но за своя сметка и за сметка на тези, които са те подкрепили.
Но, като научат данъкоплатците, че си изхарчил сериозно количество държавни пари, за да се разходиш до Ванкувър и си се спуснал колкото да не паднеш, няма как да им станеш симпатичен. По простата причина, че бедна и корумпирана България няма нужда от представители в екзотични за нас спортове, харчещи пари, които са много по-необходими за по-важни каузи.
Сигурно сте виждали сградата на Министерството на спорта, както и поредицата личности, които получиха титлата "Министър на спорта". Във вида, в който съществуват двете институции от тях почти няма смисъл. Както и от десетките федерации в Спортната палата, които "развиват спорт" с по двама-трима състезатели и харчат държавни пари. Това не е спорт, това е източване на държавата.
У нас няма условия за елитен спорт и трябва да си слепец, за да не го виждаш. Като няма основа, как искаме да стигнем върховете. А и да харчим пари за достигането им. Трябват много крачки назад, за да се тръгне отново напред.
Държавата трябва да дава пари само за масовия спорт в училищата. Нито стотинка извън това. Професионалните спортисти или тези, които имат амбиции на по-високо ниво да си търсят сами пари. Ако спортът им е атрактивен, а те имат потенциал за развитие, ще успеят. Ще си намерят мениджъри, спонсори, телевизионно покритие и т.н. В цял свят спортът е истински бизнес, само у нас се чака на пари от държавата. Така няма как да стане.
И накрая, Канада изхарчи милиони, за да има олимпийски шампиони и медалите са налице. Искате ли да се хванем на бас, че ако у нас бяха изхарчени такива пари за олимпийска подготовка, то резултатите пак щяха да са подобни? Не знам защо, но нещо ми го подсказва.
