10. Красимир Балъков - България (Щутгарт 1995 - 2003)
Въпреки че се присъедини към швабите чак на почтената възраст от 29 години, българският маестро с магически ляв крак остана ключовият играч за отбора в продължение на цели осем сезона! Смъртоносният от преки свободни удари Балъков спечели Купата на Германия през 1997 и достигна до финал за КНК с Щутгарт през 1998 г. Най-важният футболист на класиралия се четвърти в света на Мондиал'94 български национален отбор бе близо и до титлата през последния си сезон в Бундеслигата през 2003 г., когато малко не достигна на „швабите" в надпреварата с Байерн.
9. Бруно Пецей - Австрия (Айнтрахт Франкфурт 1978 - 1983, Вердер 1983-87)
В ранния период на Бундеслигата през 60-те години чужденците там бяха твърде малко. Австриецът Вилем Хубертс бе първият, пресякъл границата през 1963 г., за да се присъедини към Айнтрахт (Франкфурт). Неговият сънародник Бруно Пецей направи същото след 15 години. Изключително стабилният либеро спечели Купата на УЕФА през 1980 г. Той беше добър не само в това да пази вратата на отбора си от настъплението на противника, но и сам често се разписваше.
8. Уинтън Руфър - Нова Зеландия (Вердер 1989 - 1995, Кайзерслаутерн 1997)
18 години преди „кивитата" да си тръгнат непобедени от Мондиал 2010, един техен сънародник започна да гради името си в Европа. Тийнейджърът Руфър игра във всичките три срещи на страната си при нейния дебют на световно първенство през 1982 г. По това време той бе футболист на английския Норич Сити, а после игра седем години в швейцарското първенство. След като спечели Купата с Грасхопърс през 1989 г., той направи впечатление на „крал" Ото Рехагел от Вердер и за шест години в Бремен взе две титли и две купи на Германия и КНК, като се разписа на финала срещу Монако през 1992 г., спечелен с 2:0. Впоследствие бе избран и за най-добрия футболист на ХХ век в зона Океания.
7. Антъни Йебоа - Гана (Саарбрюкен 1988-90, Айнтрахт Франкфурт 1990-95, Хамбургер 1997 - 2001)
Перуанецът Хулио Байлон от Фортуна (Кьолн) бе първият чернокож играч в Бундеслигата през 1973 г. Много други последваха неговия път, но никой не е бил толкова добър досега, колкото ганаеца Йебоа. Нападателят бе обект на расистки обиди в началото на престоя си в Айнтрахт, но бързо успя да спечели публиката с многото си и атрактивни попадения. Впоследствие той на два пъти спечели класацията за голмайстор на Бундеслигата.
6. Кевин Кигън - Англия (Хамбургер 1977-80)
Отхвърлен като юноша от Ковънтри Сити заради ниския си ръст, Кигън се превърна в един от най-класните играчи в Европа с фланелката на Ливърпул от 70-те. През 1977 г., след като печели КЕШ, той преминава в Хамбургер за огромната тогава сума от £500 000. След тежък първи сезон в Германия, когато изтърпява и продължително наказание за удар с юмрук срещу съперник, той е с ключов принос за титлата през 1979 и финала за КЕШ през 1980 г. Кръстеният от немските фенове „Mighty mouse" ("Могъщият мишок") англичанин спечели два пъти „Златната топка" по време на престоя си в Хамбург. Напоследък се говори, че може да се завърне в клуба като старши треньор.
5. Жан-Мари Пфаф - Белгия (Байерн 1982-88)
Великият белгийски вратар спечели три титли и две купи с баварците и бе любимец на фотографите с атрактивните си акробатични спасявания. Ексцентричният вратар пропусна световното първенство през 1978 заради контузия при изпълнение на каскади с приятели. През 1982 г. вече бе титуляр, но след първата групова фаза ядоса треньора Ги Тис, правейки се на удавен в басейна на хотела, и загуби мястото си. През 1986 г., когато „червените дяволи" достигнаха до четвъртото място, той вече бе смятан от мнозина за най-добър в света. Напоследък роденият шоумен се изявява със собствено ТВ реалити.
4. Джоване Елбер - Бразилия (Щутгарт 1994-97, Байерн 1997 - 2003, Борусия Мьонхенгладбах 2005)
Още на 18 бе привлечен в Милан, но там не се впечатлиха от него. Така след един сезон в Италия, през 1991 се озова в швейцарския Грасхопърс, с който стана голмайстор на местното първенство и носител на Купата през 1994 г. Това се оказа достатъчен повод да го привлекат в Щутгарт, където формира „магическия триъгълник" с Бобич и Балъков и спечели Купата на Германия през 1997 г., преди да премине в Байерн. Там се превърна в най-важния нападател на отбора в богатата на трофеи (четири титли, три купи, четири купи на лигата, Шампионска лига и Междуконтиненталната купа) ера на Отмар Хитцфелд и кошмар за Реал (Мадрид). Към момента споделя с Клаудио Писаро рекорда по голове, отбелязани от чужденец в Бундеслигата - 133.
3. Ча Бум-Кун - Южна Корея (Дармщадт 1978-79, Айнтрахт Франкфурт 1979-83, Байер 1983-89)
Играчът на века на Азия беше толкова добър, че дори му предлагаха немско гражданство навремето. Той не беше първият футболист от най-големия континент в Бундеслигата, тъй като още преди него японецът Ясухико Окудера игра за Кьолн, Херта и Вердер в периода 1977-86. Ча дойде скоро след него и за десетилетието, прекарано в Германия, спечели два пъти Купата на УЕФА и веднъж Купата на Германия. Със славната си кариера той разпали голям интерес към футбола в своята родина. Синът му Ча Ду-Ри, който е роден във Франкфурт през 1980 г., също игра цял живот в Германия, преди да облече екипа на Селтик за новия сезон.
2. Бишенте Лизаразу - Франция (Байерн 1997 - 2004, 2005-06)
Най-успешният изобщо чужденец в Бундеслигата изкара в Мюнхен осем сезона, в които спечели шест титли, пет купи и Шампионската лига през 2001 г. Елегантният ляв бек толкова много искаше да се присъедини към баварците, че откупи правата си от своя предишен клуб Атлетик (Билбао), принуждавайки ФИФА да се намеси в казуса. Върна се в родината си през 2004 г., само за да се прибере шест месеца по-късно в Бавария и да облече фланелката с номер 69. Той обясни избора си с това, че е роден през 1969 г., висок е 169 см и тежи 69 кг.
1. Алан Симонсен - Дания (Борусия Мьонхенгладбах 1972-79)
За известно време през 70-те години никой не можеше да се мери с Алан Симонсен и Борусия. Дребничкият датчанин, който знаеше повече трикове с топката, отколкото цял цирк, спечели три поредни титли и две купи на УЕФА с „кончетата" и „Златна топка" за 1977 г. Въпреки че изравни на Ливърпул на финала за КЕШ през същата година, за съжаление не успя да добави и най-ценното отличие във визитката си. Цял Мьонхенгладбах бе в траур, когато през 1979 г. ги напусна и премина в Барселона. След като с новия си клуб спечели КНК през 1982 г., той стана единственият футболист, вкарвал гол на финал и на трите европейски турнира.
