Сряда, 23 май. Цяла България гледа в екрана на телевизорите, където се решава титлата в директен мач между Лудогорец и ЦСКА. Вече е неизбежно да се случи така. Водачите от „Армията" изпуснаха шанса да направят последния мач протоколен. Сега, независимо от изхода на техния следващ двубой с Литекс, армейците трябва да вземат нещо от Разград.
Представяме си сценарий: 94-та минута, 1:0 за Лудогорец. Антон Карачанаков подава паднал на земята към Жуниор Мораес, той подминава защитник на домакините и бележи. Шампион става ЦСКА! Радост, емоции за едните. Трагедия за домакините. Стойчо Младенов се изправя пред микрофоните и поздравява Лудогорец, които са били достоен съперник. Играчите в „зелено" правят шампионски шпалир и аплодират цесекарите, които получават купата. Апропо, представете си и обратната ситуация, примерът е произволен.
Колко романтично. И невъзможно.
В неделя футболистите на Манчестър Юнайтед загубиха титлата за някакви си три минути, в които от 1:2 резултатът в мача на Сити стана 3:2. На терена в Съндърланд „червените дяволи" недоумяваха, мигаха втрещено, преглъщаха и дори нямаха сили да плачат. Но след пет минути сър Алекс бе пред камерите и каза: „Честито на нашите съседи, те са достоен шампион, постижението им е страхотно."
В Разград минути след описания по-горе сценарий, Стойчо или Петев ще ревне: „Всичко бе предрешено! Отрязаха ни главите, подиграха се с една година труд!".
Преди месец сър Алекс и Юнайтед водеха с 8 точки, а до края оставаха шест кръга. Невъзможно бе да изпуснат титлата, нали? В неделя бяха на пет минути добавено време да си я върнат, но... съдбата бе решила друго. В този най-невероятен от всички фантастични завършеци на Висшата лига, новата сила все пак се надигна и спечели. Сити спря доминацията на гранда.
Положението у нас е сходно. Грандът ЦСКА водеше с 8 т. шест кръга преди края, а го преследва новакът, фрашкан с пари - Лудогорец. Сега разликата е 2 т., а предстои и пряк сблъсък. Така, както се случи и три кръга преди края в Англия.
Приликите са любопитни. Разликите - от земята до небето.
След всеки мач, всяко съдийско отсъждане и всяка реплика, идва отговор, изригване и обвинения. ЦСКА падна от Левски, но посочи за оправдание две неотсъдени дузпи. В Перник лидерът отново бе повален, но пак имаше сериозни претенции.
Сякаш за капак, в Разград реферът с име като от сладкарница „Пчела" вгорчи живота на Херо и Черноморец. Това поне бе явно и неприятно. Лудогорец правеше отлично впечатление допреди 7-8 кръга, но тогава явно разбра, че тази титла може и да е за него.
Оттогава в Разград започнаха с методи в стил „Литекс от края на 90-те", надявайки се ЦСКА да бърка. Съвсем друг е въпросът, че лидерът наистина греши и никой не му е виновен за това. Срещу Левски и Миньор „червените" имаха достатъчно шансове да вземат поне два хикса, но не успяха да го сторят. Като прибавим, че не съдиите са виновни за падналото ниво на игрите им, става ясно, че просто се търсят оправдания.
Но на темата. Такава драма в Разград(честър) от пропорциите на Манчестърската, ще разклати футбола ни, вместо да укрепи вярата ни в него. Защото ако някой от претендентите загуби (съответно спечели) титлата по такъв невъобразим сценарий, това ще отпуши истерия, а нищо чудно да се стигне и до физическа разправа.
В нашия футбол на крайности, нетърпимост и неумение да губиш с достойнство, вероятно мачът дори няма да завърши. Да не говорим за това кой ще е този смелчага, който свири последния двубой? Кой рискува да бъде оплют, набит?
Защото ако някой български Агуеро се промъкне в 94-ата минута и вкара в една от двете врати толкова решаващ гол, страстите ще избият във въпроси от рода: „Защо даде такова добавено време, до гол ли се играе?!". Нашенска му работа.
Сега започват две седмици психовойна. Не като в Англия, където Манчини просто повтаряше как е аутсайдер и свали напрежението от отбора си. Тази ще е гадна и подмолна, с удари под пояса. Както си го правим у нас.
Да се чуди човек - защо е толкова важно да си шампион, ако трябва да дадеш по 100 000 лв на някакви отбори от другия край на България, за да го постигнеш (както го прави Лудогорец)? И цялата тая истерия (ЦСКА и Стойчо), сякаш ако се сложи ръка на тая титла, някой от тия два отбора ще стигне до Шампионската лига.
Стига, моля ви. Това са най-желаните съперници в квалификационните кръгове от всички нормални отбори. Докато не разберем, че победата на всяка цена и с всички средства (обикновено не само футболни и феърплей) е пагубна, няма да доживеем Разград да стане Манчестър.
Нито Лудогорец да е Сити, а ЦСКА с всичките му титли и успехи - да бъде Юнайтед.
