За мнозина наградата на уругваеца Диего Форлан за №1 на световното първенство в Южна Африка бе изненада. Най-вече заради факта, че националният тим на Уругвай не стигна до пряк спор за световната титла, а остана да се бори за третото място. Затова след като бяха обявени номинациите за фаворити бе считан холандецът Робен и испанците Шави и Иниеста.
Самият Диего също призна, че не е очаквал наградата. „Поразително е е и доста неочаквано. Никога не съм мислел, че нещо подобно може да ми се случи. На едната вечер разбрах, че съм номиниран, а на следващата вече бях носител на трофея. Първото, което направих бе да се обадя на близките си. След това телефонът не спря да звъни", коментира една от звездите на Уругвай.
Съотборниците му пък не му оставят много време за разговори, защото отпразнуват наградата с водно парти.
„Това е огромна чест не само за семейството ни, но и за цялата страна. Гордея се със сина си", възкликна башата на Диего - Пабло Форлан.
„Той е истинският двигател на нашия отбор. Без значение кой бележи головете", откровено призна съотборникът му Луис Суарес.
„Това световно първенство мина под знака на Форлан. Той преживява страхотен период, всичко се получава", доволен бе треньорът на Уругвай Оскар Табарес.
„Златната топка на Адидас" е поредният трофей, който през последните месеци стана притежание на нападателя на Уругвай. Месеци преди това, Диего стана победител, заедно със своя Атлетико (Мадрид), в първото издание на турнира Лига Европа.
Нападателят е пример за професионализъм и е от онзи, малко изчезващ вид играчи, които подържат постоянно високо ниво, без значение от треньора, тактиката, съотборниците.
Форлан показа и рядко срещана преданост, след като и в момента продължават да го засипват с добри финансови оферти за смяна на клубната принадлежност. Той обаче е категоричен, че остава в Атлетико. „Щастлив съм в Мадрид. До края на договора ми остават още три години и не смятам да ходя никъде. Искам следващия сезон да бъде още по-силен от предишния - за мен и за отбора", пожела си Диего преди дни.
Преди 19 години обаче не всичко в живота на днешната футболна звезда е било толкова блестящо.
Диего е свързан тясно с футбола. Дядо му Хуан Карлос Корасо и баща му Пабло са бивши играчи. Хуан Карлос прави страхотна кариера в аржентинския Индепендиенте, а Пабло Форлан е двукратен участник на световно първенство с националния отбор на Уругвай.
И въпреки това малкият Диего избира друг спорт. Като дете той се насочва към тениса и специалистите му предричат страхотна кариера на корта.
На 14 септември 1991 г. обаче сестрата на Диего - Алехандра става жертва на зловеща автомобилна катастрофа. В дъждовната вечер момичето и приятелят й Гонсало се прибират у дома след посещение в боулинг клуб. На хлъзгавия път той не успява да овладее автомобила и колата се врязва в крайпътна палма.
Гонсало умира на място, Алехандра Форлан е в болница. Лекарите обаче са песимисти за шансовете й да оцелее. В продължение на пет месеца момичето е в интензивното отделение. Следват два месеца рехабилитация.
Алехандра обаче губи двигателната си способност. За серията от операции и дългото лечение били платени 250 000 долара. Сумата била огромна за средностатическо семейство каквото било това на Диего и Алехандра. Подкрепата идва от аржентинската легенда Диего Марадона. Настоящият селекционер на „гаучосите" е близък приятел на Пабло Форлан.
Всичко това кара Диего, който тогава е на 12 години да се замисили. „Когато брат ми ме посети за първи път в болницата след инцидента и разбра, че повече няма да мога да ходя, той даде едно обещание. Зарече се, че ще стане известен футболист и ще намери най-добрите лекари, които да ми помогнат", разказва Алехандра.
Самият играч признава, че и до момента сестра му му дава мотивация. „Тя е пример за неумиращия дух на човека", простичко обяснява Диего. Момичето дори успя да подкрепи брат си в Южна Африка.
Първите си крачки на терена Форлан прави в младежките отбори на Данубио и Пенярол. После, със съдействието на Диего Марадона, получава договор с отбора, в който е играл дядо му Хуан Карлос - аржентинеския Индепендиенте.
Дебютът му в мъжкия състав е отложен с година - Форлан подписва през 1997 г., но първия му сезон не впечатлява. За четири сезона в Аржентина - от 1998 г. до 2002 г. Диего изиграва 90 срещи и отбелязва повече от 40 гола.
През зимата на 2002 г. Форлан сменя Аржентина с Англия. Нападателят става част от тима на Манчестър Юнайтед, а „червените дяволи" плащат за него 7,5 милиона евро.
Приспособяването към Англия обаче е трудно. В продължение на осем месеца Диего така и не успява да се разпише за новия си тим. Медиите и феновето го подлагат на невероятен натиск, критиките се сипят от всички страни.
Мениджърът сър Алекс Фъргюсън е търпелив. Постепенно уругвайският талант свиква и започва да вкарва красиви попадения. Бележи две на вечния съперник Ливърпул, което му донася прошка от привържениците.
Когато Юнайтед привлича английският суперталант Уейн Рууни обаче Диего осъзнава, че е време да смени клуба. Зад гърба му остават 63 мача във Висшата лига и десет гола. Със сър Алекс Фъргюсън пък продължават да подържат добри взаимоотношения и днес. Нещо повече, шотландецът му изпрати съобщение в ЮАР, с което да го подкрепи преди полуфинала срещу Холандия.
През 2004 г. възможностите пред Диего са две, и двете от Испания - Леванте и Виляреал. Ръководството на Виляреал се оказва по-решително и Форлан потегля към Пиринеите.
Още в първия си сезон там той става най-резултатния играч на първенството с отбелязаните си 25 гола. С тях той си поделя с Тиери Анри „Златната обувка" за голмайстор на Европа. След 106 мача в първенството и 54 гола с екипа на Виляреал, Форлан сменя клубната принадлежност.
През лятото на 2007 г. Атлетико (Мадрид) плаща 21 милиона евро, за да подпише с голмайстора. Година след дебюта си за столичани Форлан отново е №1 по резултатност. Бележи 32 попадения в 33 мача и за втори път получава Златната обувка за стрелец №1 в Европа.
През миналата година Диего бе на крачка от подпис с трети испански тим - Барселона. В последния момент каталунците избраха Златан Ибрахимович. Самият Форлан обаче едва ли съжалява за пропадналия трансфер. 12 месеца по-късно той донесе първата европейска купа на Атлетико от години насам.
„Това е най-успешният ми сезон. Спечелих Лига Европа и играх на полуфинал на световно първенство", признава Диего. След Златната топка от Мондиал 2010 г. обаче мнозина са убедени, че макар и на 31 години, Форлан има още какво да покаже на света.
