Тези дни в Кливлънд са сърдити - на любимеца си ЛеБрон Джеймс.
Определиха го за предател и страхливец, изгориха фланелката с името му, анатемосаха го. А доскоро го боготворяха, наричаха го Краля.
На какво се дължи промяната? На това, че „кинг Джеймс" избра слънчева Флорида пред студения северен метрополис, избра да следва мечтата си да стане шампион на НБА пред това да бъде вечен кандидат за слава.
Никой не е пророк в собствената си страна. Явно и в родния си щат. ЛеБрон играеше за отбора от Охайо, където бързо забравиха какво направи за седем години - превърна Кавалиърс от средняк, който трудно се добираше до плейофи в кандидат-шампион всеки сезон. И най-важното - накара хората да мечтаят да видят някой градски отбор на върха. Защото нещо, с което Кливлънд винаги е бил известен, са слабите си професионални тимове (Кавалиърс нямат титла в НБА, Браунс никога не са играли на Супер Боул, а Индиънс са печелили за последно Световните серии през 1948-ма).
Собственикът на „кавалерите" Дан Гилбърт също се поддаде на емоциите и определи напускането на ЛеБрон като дезертьорство. Вместо да извади гредата от собственото си око, Гилбърт побърза да се занимава със сламката в чуждото. Президентът така и не осигури на ЛеБрон единственото нещо, което искаше - победоносен тим. Вместо да докара поне още един играч от топкласа в Кливлънд, Гилбърт реши, че Мо Уилямс (добър баскетболист, но нищо повече) и натежалият и остарял Шакил О'Нийл са достатъчни. Така всичко пак падна върху плещите на Краля.
В същото време Кобе Брайънт има до себе си Гасол и Артест в Лейкърс. А някога, до Джордан, играеха Пипън и Родман в Чикаго... Това бе и основният мотив на ЛеБрон да напусне родния си щат и да отиде в Маями Хийт. „Горещите" му осигуриха страхотен „бекъп" - Дуейн Уейд и Крис Бош, и автоматично се превърнаха в претендент номер едно за шампионските пръстени. Дан Гилбърт се зарече, че Кливлънд ще спечелят титла в НБА, преди това да е направил Джеймс. Доста смело изказване с оглед на това, че в последните четири срещи от редовния сезон целият свят видя какво е този тим без суперзвездата си. Тогава Майк Браун даде почивка на ЛеБрон преди плейофите. Брой победи на Кавалиърс в тези четири срещи - нула!
Какво е един крал без кралство и трон? Нищо! Кралството на ЛеБрон е Националната баскетболна асоциация, а трона си ще получи когато застане на върха. Но не само като MVP (Най-полезен играч), а като шампион на лигата. Крал Джеймс предпочете възможността да печели титли пред парите (щеше да получи повече кинти, ако беше преподписал с Кливлънд или беше избрал Ню Йорк или Ню Джърси). Колко играчи в днешния комерсиализиран спорт ще направят същото? Твърде малко.
Предателство ли е бягсвото на ЛеБрон на юг? Не, просто е най-доброто решение за кариерата му. Той не е роб на Кливлънд и даде много на този отбор. И вместо да го изпратят с почести, северняците го заклеймиха. Поведение, повече типично за нашите георграфски ширини, където сме свикнали бързо да забравяме нечии заслуги, когато вече не ни изнася.
Връзката на Краля с Кливлънд бе като първата любов - незабравима, неповторима, силно емоционална, но и рядко успешна и единствена за цял живот. Какво ти остава след голямата любов? Да продължиш напред, разбира се. Нищо, че раздялата е била болезнена. Време е за отрезвяване и преосмисляне на целите. И за нова, „гореща" любов в Маями.
