Враждата между Майкъл Джордан и Айзея Томас остава една от най-ожесточените и най-продължителните в цялата история на NBA.
Двамата велики баскетболисти са на нож още от края на 80-те и началото на 90-те и не крият, че омразата помежду им все още гори и днес. Рядко можем да видим конфликт между спортисти и суперзвезди от такъв ранг, който продължава толкова дълго след края на техните кариери.
В едни незабравими времена за NBA, техните отбори Чикаго Булс и Детройт Пистънс се срещат година след година в плейофите, а сагата между Въздушния и Айзея прави двубоите още по-атрактивни за публиката.
Томас има не една и две причини да ненавижда колегата си, а главната е, че не попада в Дриймтима на САЩ за Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. - защото лично Майкъл не го иска в състава.
"Или аз, или той", отсича тогава Ем Джей, а когато самият Джордан каже такова нещо, очевидно не оставя много избор на треньори и ръководители.
Но да караме поред. Когато спортното съперничество се превръща в междуличностна омраза?
Всеизвестен е статутът на Джордан като най-великия в баскетболната история и като човек, обсебен от идеята да побеждава.
Но по време на ранните му години в лигата, звезда на корта е и вечно усмихнатият гард на Детройт Айзея Томас - издигнал се в играта след нелеко детство в гетата на Чикаго.
Томас прекарва цялата си кариера в Пистънс, печели две титли на NBA, както и куп индивидуални награди, място в Залата на славата и статута на легенда на Детройт.
А именно Пистънс, тогава известни като "лошите момчета" на NBA, се оказват основната пречка пред Чикаго и Джордан, отстранявайки Булс в плейофите в три поредни години.
Доколкото е известно обаче, двамата се изпокарват още в Мача на звездите през 1985 г. Тогава Въздушния за първи път достига до звездния мач и се появява на корта като част от отбора на Източната конференция.
Джордан разкрива, че в онази среща се е почувствал изолиран от останалите, сякаш съотборниците нарочно не са му подавали, а най-много го е пренебрегвал Айзея Томас.
Гардът отрича това и определя Майкъл като лъжец.
После идват трите поредни титанични сблъсъка, в които Пистънс прекратяват пътя на Чикаго Булс към титлата. Най-сетне през 1991 г. идва моментът за реванш и Чикаго и Джордан триумфират над големия съперник на изток.
Тогава Айзея Томас и останалите звезди на Детройт, неспособни да приемат достойно загубата, си тръгват от игрището 7.9 секунди преди финалната сирена. Естествено, без да поздравят противниците.
Джордан и Скоти Пипън гледат отвратени как Пистънс бягат още преди края на двубоя. Моментът очевидно е повратен - дошло е времето на Булс да завоюват серия от титли (шест за осем години), докато за Детройт славната ера приключва.
"Лошите момчета" трябва да отстъпят встрани и да направят път на своите наследници на трона.
През следващата година Дриймтимът на САЩ събира най-големите играчи от онова поколение за Олимпийските игри в Барселона.
Невероятният състав начело с Джордан, Меджик Джонсън и Лари Бърд разбива всички по пътя си и взима златните медали. А безспорно големият отсъстващ от отбора е именно Айзея Томас, вторият най-добър пойнт гард от онази ера след Меджик Джонсън.
Джордан твърди, че Айзея не е бил повикан, защото и други от състава не са можели да го понасят. Но до днес Томас обвинява именно Ем Джей, че го е лишил от златен олимпийски медал.
С нови коментари в последните дни легендата на Детройт подпали отново враждата и обясни, че тя ще продължи още дълго, докато той не получи извинение от Джордан.
Повод за коментарите стана популярната документална поредица за живота на Въздушния The Last Dance, която предизвика враждебни реакции и от други негови бивши съотборници и съперници в NBA.
61-годишният Томас меко казано не е бил във възторг от начина, по който е представен в поредицата.
"Седях и го гледах със семейството си и всичко беше наред. Но после онзи човек се появява на екрана и обяснява, че ме мрази, а после ме нарича задник. А аз гледам цял документален филм, в който задникът е той", заяви Томас.
"Така че си казвам - чакай сега. Докато не получа публично извинение, тази вражда ще продължи още много дълго време - защото аз съм от западната част на Чикаго".
"Isiah Thomas wasn’t hated by just Michael Jordan, he was hated by Larry Bird, Magic and just about everybody on that Dream Team." -@PatMcAfeeShow #TheLastDance pic.twitter.com/Jdnzh9ONUS
— Pat McAfee Show Quotes (@PatMcAfeequotes) May 4, 2020
В десетте епизода на The Last Dance Джордан показва някои неприятни черти от характера си, а други големи играчи като Скоти Пипън са възмутени от пренебрежението, което той демонстрира към хората, помогнали му при всичките негови постижения.
Филмът за Въздушния няма как да не се спре и на битките между Булс и Пистънс - в които играчите на Детройт прилагат специална тактика срещу звездата на съперника, разгръщат целия си арсенал от мръсни номера и не му дават да диша, за да ограничат ефективността му.
Джордан обяснява, че е използвал подхода на Пистънс като мотивация да стане по-силен, да израсне и да промени някои неща в играта си. По-късно Майкъл коментира и изключването на Айзея Томас от националния отбор за Олимпиадата.
Според него, Томас вече е проявил липса на спортсменство, когато е напуснал игрището срещу Булс година по-рано, и присъствието му е щяло да развали взаимоотношенията в състава на САЩ.
"Дриймтимът беше базиран на атмосферата и приятелството в състава, имаше възможно най-добрата хармония. Щеше ли Айзея да промени атмосферата в онзи отбор? Да", обяснява Джордан.
От тогавашния олимпийски комитет, подбрал състезателите за Олимпийските игри, продължават да твърдят, че са взели решението за Томас без да го обсъждат с Майкъл Джордан.
Но самият факт, че тези обяснения и дискусии продължават 30 години по-късно е показателен за ожесточеността на враждата.
Айзея Томас признава, че все още е наранен от случилото се преди три десетилетия.
"Опитах да направя всичко както трябва и смятах, че заслужавам да бъда включен в Дриймтима. Не знам какво се е случило, за да се стигне до решението. Отговарях на критериите, за да бъда включен, но не бях".
"Останах извън избраните и това ме нарани. И връщайки се назад, ако съм бил оставен извън тима заради емоционална грешка и заради това, че не съм стиснал нечия ръка, ако това е причината да не бъда в Дриймтима, значи днес съм дори по-разочарован, отколкото тогава".
Така болката остава, а с нея и враждебните чувства между двамата велики атлети с толкова тежки и непримирими характери.
