Да си мениджър на отбор от английската Висша лига изобщо не е лесна работа. Високата заплата, популярността и авторитетът, с които се ползваш, са само външната обвивка. Отвътре бушуват бури и властва смазващо напрежение. Да водиш шампиона, да си отговорен за селекция на стойност стотици милиони и на всичко отгоре да си чужденец (извън Острова) пък е възможно най-стресовата ситуация. На гърба си са го изпитали Жозе Моуриньо и Карло Анчелоти в Челси, а сега такава е съдбата на наставника на Манчестър Сити Роберто Манчини. Мнозина ще побързат да посочат и Арсен Венгер като човек, който отговаря на описанието, но французинът никога не е бил поставян под натиск заради покупките на скъпи звезди.
Когато имаш в състава си Кун Агуеро, Яя Туре, Карлос Тевес, Един Джеко, Марио Балотели и останалите, и отпаднеш още в груповата фаза на Шампионската лига, няма как да не те следят под лупа. Очакванията към Роберто Манчини са прекалено големи, а напоследък нещата в Манчестър Сити не изглеждат така, както би му се искало на Шейх Мансур, който дари италианеца с нов договор (до 2017-а година) веднага след инфарктното спечелване на титлата през май. Спекулациите на Острова за уволнението на Манчини валят като есенен дъжд, но по нищо не личи, че арабският милиардер има намерение да се разделя с мениджъра.
Критиците на треньора са много, но въпросът е дали нападките към него са обосновани? Само на 48 години Манчини е сред най-успелите мениджъри във Висшата лига заедно със Сър Алекс, Рафа Бенитес и Венгер. Бившият техничар има поне една голяма купа в седем от последните си осем пълни сезона като наставник, а във витрината му фигурират три титли от Серия „А” с Интер, четири Купи на Италия с Интер (2), Лацио и Фиорентина, две Суперкупи на страната и още три трофея в Англия с Манчестър Сити (шампион, ФА къп и „Камюнити шийлд”).
Сега Манчини е начело на най-богатия клуб в света, но е типичен пример за наставник, който знае „Две и двеста”. Преди десетина години, в периода му начело на Лацио, „орлите” бяха в жестока финансова криза и разпродадоха всичките си звезди, но въпреки това под негово ръководство достигнаха до полуфинал в турнира за Купата на УЕФА и завършиха четвърти в Калчото през 2003-а, а през следващия сезон вдигнаха Копа Италия.
Нека погледнем какви са доводите „за” не тези, които всеки ден „уволняват” италианеца. Трагичното представяне на Сити в Шампионската лига е неоспорим факт, но отборът на Манчини беше в компанията на испанския, германския и холандския шампион. Почти до средата на декември „гражданите” нямаха загуба във Висшата лига, след което дойде нещастното поражение от Юнайтед в градското дерби и неуспехът срещу Съндърланд на „Стейдиъм ъф Лайт” – арена, на която Сити по принцип изпитва трудности. През миналия шампионски сезон отборът успя да вземе само една точка от този съперник. Кое е фаталното?
В момента изоставането от Юнайтед е 7 точки, но още не е дошла Нова година и обратите тепърва предстоят. През април „червените дяволи” водеха с 8 пункта, след което видяхме историческата развръзка, а приносът на Роберто за нея беше огромен.
Шейх Мансур и неговите съветници засега спазват отшумяващата британска традиция да не клатят стола на мениджъра при всеки по-тежък период и тактиката им се оказа печеливша през миналия сезон.
Тук може да се направи паралел с политиката на Роман Абрамович в Челси, който откакто купи „сините”, сменя наставниците като носни кърпички. Жозе Моуриньо донесе на клуба две титли след половинвековно чакане, но не успя в Шампионската лига. Карло Анчелоти също направи Челси шампион, но на следващия сезон беше освободен.
И когато най-накрая Челси триумфира с Шампионската лига под ръководството на Роберто ди Матео, който сякаш бе изпратен от съдбата, младият специалист бе освободен заради слабата поредица във Висша лига през есента. Подходът на руския милиардер все повече започва да прилича на мотив от вица за „Заека и шапката”, в който вълкът винаги си намира защо да напердаши дългоухия.
Не е за вярване, но в последните дни се заговори, че Абрамович може да предложи дългосрочен контракт на Рафаел Бенитес. Каква ирония на съдбата! „Шет енд” и „Матю Хардинг”, Изток и Запад – целият „Стамфорд бридж”, се молеше Роби ди Матео да бъде оставен да работи, но решението на собственика не се повлия от желанието на феновете.
Да се чуди човек дали играта е още за хората или клубовете се превръщат в поредната скъпа играчка в ръцете не милиардерите? Поне засега Шейх Мансур е търпелив, но дали Манчини още щеше да е на работа, ако собственик на Сити беше Абрамович?
