Скандали, проблеми, главоболия. Какво щеше да е спортният свят, ако всички негови герои бяха послушни роботи, примерни граждани и съвършени модели за подражание? Сигурно едно студено и стерилно място. Но, за щастие, това не е така. В следващите редове ще си припомним за някои от онези спортисти, които са солта и пипера на феномена „спорт". Някои ги наричат „черни овци". Но ако питаме тях, вероятно ще получим отговор в стила „Човече, просто се забавлявам".
На зрителите може и да е било забавно да гледат мачове на тенис легендата Джон Макенроу, но съм сигурен, че много от реферите на неговите мачове не са спали в предишната нощ от притеснение. Идиот, нещастник, смотаняк, луд са само част от „нежните" слова, излизащи с децибелите на излитащ Боинг 747 от устата на Макенроу в не толкова редките моменти на проявена близост с човека на стола. Забавно е да се гледат многобройните селекции с „Макенроизми" в мрежата и най-вече лицата на слисаните съдии. Мач на централния корт на свещения Уимбълдън - няма проблем, защо не го превърнем в цирк. Дори и днес, когато Макенроу се появява в демонстрационни мачове, не пропуска да направи закачка с публиката с някой „диалог" със съдията.
Думата ексцентричен е доста вяла за Денис Родман. Луд е малко по-точно определение. Списъкът с „геройства" на Белята е колкото телефонен указател на средно голям град. Ритник по фотограф, удар с глава по съдия, опипване на гърдите на сервитьорка в Лас Вегас, лечение в клиника за алкохолици. Но има и още - събличал се е за фотосесия в подкрепа на животните, давал е интервю, докато прави орална любов и е личен приятел на лидера на Северна Корея Ким Чен Ун. А, да, участва и в един риалити формат в България. Обаче - кой не обича Денис Родман? Живото доказателство, че няма черен PR, стига да не ти сбъркат името.
Любителите на хокея сигурно помнят Крис Пронгър. Но със сигурност е трябвало да гледат внимателно, за да не пропуснат редките моменти, в които се задържа по-дълго на леда. Бившият играч на Анахайм, Едмънтън, Сейнт Луис и Филаделфия има общо 1154 мача в Националната хокейна лига. Но също така има и 1580 наказателни минути или иначе казано е прекарал над едно денонощие на пейката за наказани. По-голямата част от тези наказания са за груба игра, заради която Пронгър има 8 отстранявания за общо 22 мача в кариерата си. Иначе - любящ баща на две момчета и едно момиче.
Кой не знае Газа? Един от най-забавните, поне за феновете, английски футболисти. На терена беше провокатор, а извън него - беля. Едва ли е сериозно, но пък е много забавно да подушиш съдията под мишницата, когато е вдигнал ръка за непряксвободен удар. Нито да се подиграваш на съперников играч, че има големи уши. Или да симулираш пушене на пура, когато си на резервната скамейка. И докато футболът е неговата стихия и светла страна, то „цивилният" живот е неговия ад. Гаскойн се лекува от булимия, биполярна депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, алкохолизъм. Съден е за укриване на данъци. Практически няма порок, който не е познат на Газа. Тъжно, но факт.
Майк Тайсън е най-младият световен шампион в тежката боксова категория. „Железният" взе пояса едва на 20 години, все още непълнолетен според законите на САЩ. През следващите години обаче славата му извън ринга задмина тази между въжетата. Лежа 3 години от 10-годишната си присъда за изнасилване. През 1997 предизвика най-странната случка в историята на бокса, след като отхапа парче от ухото на Ивендър Холифийлд. Агресивността на Майк се простира навсякъде и по всяко време. Десетки са заведените дела срещу него от обикновени хора, имали нещастието да се срещнат с Тайсън, когато не е в настроение. Отнасяли са го и журналисти по време на пресконференции. Въпреки спечелените милиони, през 2003 Майк обяви банкрут. Но може би най-интересният факт за този кръвожаден, свръх агресивен, ужасно плашещ боксьор, е неговото хоби... да гледа гълъби.
Ще завършим този кратък обзор на някои от най-ексцентричните спортисти с нещо съвременно и свежо. Всъщност, докато се сътворява този текст, най-вероятно Марио Балотели обмисля следващата пакост, която да направи. А може би не ги мисли и именно в това е големият чар на този кошмар за всеки треньор. По време на престоя му в Интер Жозе Моуриньо разказва интересен момент от битието си с този „академик" на непукизма: „Играехме с Рубин в Шампионската лига и бях останал без нападатели. Нямаше ги и Милито и Ето'О. В края на първото полувреме Марио получи жълт картон. По време на почивката прекарах 14 от 15-те минути да говоря с него. Казах му - Марио, не мога да те сменя, нямам друг нападател. Не докосвай никого. Играй само с топката, не отговаряй на провокации. Ако реферът сгреши - не реагирай, моля те, Марио! Второто полувреме започна, 46 минута - червен картон за Балотели!"
Фолклорът, създаден от Балотели, заслужава цяла отделна статия. Типично в негов стил е, когато е спрян от пътни полицаи и запитан защо на седалката до него има 25 000 паунда, той да отговори - „Защото съм богат". Или да стане лице на кампания за безопасно боравене с фойервейрки буквално дни, след като подпалва с пиротехнически атрибути собствената си къща. Не е проблем да скъса с телевизионна водеща с смс, пратен и докато води живо предаване. Може да има неплатени пътни глоби за 10 000 паунда, но пък това не му пречи да опита да плати глобите на всички закъсняли с връщането на книги в библиотеката на Манчестър. Това е просто Марио Балотели.
