Капитанът на Холандия и Фейенорд Джовани ван Бронкхорст завърши славно богатата си състезателна кариера. Мургавият боец получи най-големия бенефисен мач, за който може да мечтае всеки футболист - финал на Световно първенство. Малко не достигна венец на професионалния път на Джио да бъде първата титла на „оранжевите".
Загубата от Испания по никакъв начин не олекотява биографията на Ван Бронкхорст, защото за 17 години професионален футбол той постигна толкова успехи, с колкото малцина играчи могат да се похвалят.
35-годишното лале има 2 купи на Холандия, 2 титли и 2 купи на Шотландия, титла и 2 купи в Англия и 2 титли на Испания, като печели и Шампионската лига през 2006 г. с отбора на Барселона. Играл е на 3 световни (финал и полуфинал) и на 3 европейски първенства (2 полуфинала).
Джовани Кристиан ван Бронкхорст е роден на 5 февруари 1975 г. в семейство от смесен холандско-индонезийски произход. Висок е 178 см и притежава слабо и жилаво телосложение, заради което на пръв поглед е трудно да се предположи, че е един от най-големите майстори на далечните шутове в съвременния футбол.
Фейенорд (1994-98)
Като малък през уикендите е на трибуните на ст. „Де Куип" в родния си Ротердам, а през седмицата тренира на помощните игрища още от седемгодишна възраст. Привикан е в първия тим през 1993 г. и е доста стреснат от факта, че е съотборник с играчи като Джон де Волф, Реджи Блинкер и Роб Вичге, които тъкмо са станали шампиони, а той е свикнал да скандира техните имена в агитката.
След една година като преотстъпен във Валвайк се завръща и сбъдва мечтата си да играе за тима на своето сърце, а новият треньор Вим ван Ханегем започва постепенно да му се доверява... „Също като мен, и той играеше като халф навремето, а и на него силният му крак бе левият. Може би заради това имаше добри чувства към мен и ми даде възможност да дебютирам още на 19", казва Ван Бронкхорст.
Рейнджърс (1998 - 2001)
След силния си последен сезон за Фейенорд, в който играе в Шампионската лига и вкарва гол на Ювентус, е привлечен за 5,5 милиона паунда в шотландския Рейнджърс. „Моят агент бе получил запитвания от Италия и Испания, но аз нямах чувството, че на този етап от кариерата ми, това щеше да е добре за мен. Избрах Глазгоу, дори без да се видя с новия треньор Адвокаат, а се срещнах само с президента Дейвид Мъри, който ми показа стадиона. „Айброкс" ме впечатли силно, дори и празен. Това си беше един истински футболен амфитеатър!", споделя Джовани.
Въпреки че прави требъл от титла, купа и купа на лигата още в първата си година там, отборът стартира зле първенството и е победен с 5:1 на „Паркхед" от вечния враг Селтик. Само година по-рано той е бил на дербито на същия стадион, викайки за бившия си съотборник от Фейенорд Хенрик Ларсон, който този път се разписва два пъти срещу него.
„Хората ме питат за „Олд фърм" дербито в сравнение с това между Фейенорд и Аякс и трябва да си призная, че в Глазгоу усещането е доста по-интензивно. Шумът от трибуните не спира, а на игрището всяка минута е битка. Всеки, който си мисли, че в Шотландия е лесно, е в голяма грешка. Вечерта, когато спечелихме титлата, играехме срещу слабака Сейнт Джонстън, който не се бореше за нищо, но след едно грубо влизане срещу мен, стана масов бой между играчите. А президентът каза, че е горд от това, че всички са скочили за мен... Когато играеш в Шотландия, трябва да се научиш да влизаш твърдо. Там аз станах по-добър играч!", разказва Джио.
Същото лято той се връща в Ротердам, за да се ожени за тийнейджърската си любов Мариеке Волферс, като на сватбата са новите му приятели от Рейнджърс, както и Хенрик Ларсон и Реджи Блинкер, които играят за Селтик. Стотици фенове на Фейенорд се събират на улицата пред ритуалната зала, защото приемат Ван Бронкхорст завинаги за един от тях.
През изминалия шампионски сезон в Рейнджърс Джио за пръв път играе като ляв бек, но след възстановяването на сънародника му Артур Нюман той въздъхва с облекчение и се завръща в любимото си амплоа на плеймейкър.
Арсенал (2001-03)
Холандецът остава три години в Глазгоу, преди отново да издигне кариерата си на по-високо ниво, преминавайки в Арсенал за сумата от 8,5 милиона паунда. През лятото на 2001 г. ВВС го нарича „най-значимата покупка на Арсен Венгер", въпреки че по същото време се осъществява и скандалният трансфер на бранителя Сол Кембъл от вечния враг Тотнъм.
Французинът вижда във Ван Бронкхорст дефанзивен халф, който да замени купения от Челси Еманюел Пети рамо до рамо до Патрик Виейра в средата на терена. Джовани започва силно престоя си при „артилеристите", но в началото на 2002 получава тежка контузия на връзките на коляното и не играе цяла година. Въпреки това той също има принос за спечелената шампионска титла на Англия. След завръщането си през 2003 окончателно е загубил титулярното си място в конкуренцията на Виейра, Еду и Жилберто Силва, но, парадоксално, това му помага неговата кариера да продължи възхода си, тъй като сънародникът му Франк Райкард го привлича като преотстъпен в Барселона.
Барселона (2003-07)
След добрите му игри в сезона без трофей, подписва договор за три години и остава единственият холандски футболист на „Камп Ноу", след като Овермарс, Коку и Райцигер си тръгват със свободен трансфер, а Клуиверт е продаден на Нюкасъл.
Така той става важна част от „новата Барса" на Райкард, която е и в основата на сегашния състав на Гуардиола. За четири години в Каталуния Джио остави добри чувства у всички и даде своя принос като основен играч за спечелването на втората Европейска купа на клуба през 2006 г.
Фейенорд (2007-2010)
След изтичането на контракта си, вече на 32, се връща в родния Фейенорд и веднага получава капитанската лента от Берт ван Марвайк, който година по-късно ще му я даде и в националния отбор след отказването на вратаря Едвин ван дер Саар.
Холандия (1996 - 2010)
През 1996 г. дебютира за Холандия в приятелски мач с тогавашния световен шампион Бразилия едва на 21 г. и по-късно е включен в състава за Мондиал'98 във Франция, но тогава не играе нито един мач.
Общо Джовани има 106 мача и 6 гола за страната си, като особено атрактивно бе последното му попадение, с което откри резултата срещу Уругвай на полуфинала с прекрасен шут от 30 м в горния ъгъл на вратата.
Официалният му дебют на голямо първенство е на домашното Евро 2000, но все още е периферен играч в състава, тъй като от лявата страна на защитата са използвани Нюман, Уинстън Богард, Филип Коку и Франк де Бур и на никой не му хрумва той да е ляв бек. По ирония на съдбата Джио по-късно се налага в националния именно като такъв и от европейското през 2004 г. в Португалия вече е пълноценен член на състава.
На Мондиал 2006 участва в „Нюрнбергската битка" (осминафиналът Португалия - Холандия 1:0) и е един от четиримата изгонени футболисти. Паметен е моментът как двамата със съотборника му от Барселона Деко, който също е получил червен картон, заедно доглеждат мача на трибуните.
Вече като капитан той предварително бе обявил оттеглянето си след края на своето четвърто световно първенство. „Това е денят! След него ще посветя времето си на други неща. Но, знайте, все още космите по кожата ми настръхват от вълнението, когато вървя в тунела към игрището, облечен в оранжевата фланелка...", каза той преди финалния мач с Испания.
За завършека на славната си кариера Ван Бронкхорст получи и най-високото държавно отличие на Кралство Нидерландия - кавалер на ордена на Оранж-Насау, заради което вече е наричан Сър Джовани!
