Около ЦСКА винаги е горещо, винаги е драматично, но винаги е сладко. Поне преди да дойде краят. Той дойде за баскетболния клуб, футболният редовно се клатушка с проблеми от различен характер, а волейболният е на ръба на оцеляването. На ръба на оцеляването в случая си е чист евфемизъм, защото „червените" са участници в реален „Сървайвър" вече 29-месец.
Толкова време играчи, треньори и служители не са получавали заплати. А изгледи това да се промени няма. Отборът няма сериозен спонсор, затънал е в дългове към CEZ, Софийска вода, НАП. По неофициални данни задълженията гонят2 млн. лева.
Сумата бе натрупана след златните години, в които отборът достигна полуфиналите в турнира за Купата на европейската конфедерация, участва в няколко издания на Шампионската лига и дори стигна до победа над колоса Зенит (Казан).
В тези години главният финансов благодетел Георги Георгиев първоначално даваше, а след това обещаваше отлични заплати. Такива, които се доближаваха до тези в големите първенства. Парите свършиха по-рано от очакваното, дълговете започнаха да се трупат, а спонсорът се оттегли. Оттегли се, оставяйки ЦСКА с прекрасни спомени от еврогастролите на отбора, но и с огромен камък на шията, който застрашително тегли към дъното.
Сега плановете за спасение на ЦСКА включват кампания за набиране на средства от фенове на клуба, които да дарят по 1000 лв. Идеята, макар и в по-малък мащаб, проработи при наема на зала „Христо Ботев" за мача срещу Латина в турнира за Купа CEV. Тогава точно запалянковците на ЦСКА осигуриха необходимите средства с волни пожертвования. Но този модел не изглежда сериозен в дългосрочен план.
Със сигурност е стъпка за спасението на клуба, но само до края на сезона. Оцеляването на клуба обаче трябва да бъде приоритет както за волейболната федерация, така и за спорта ни като цяло. Търси се спасител. Въпросът е как точно да се спаси клуба. В баскетбола стана с премиерска препоръка. Във футбола моделът е същият. Тук липсва само препоръката.
Пристигането на инвеститор във волейболния ЦСКА, който да налее 2 млн. лева, изглежда пълна утопия. Но с повече на брой малки спонсора ситуацията не изглежда безнадеждна. ЦСКА повече от всякога има нужда от подкрепа. Не само от финансова, но и от морална. На клуба да бъде показано, че е жизненоважен както за волейбола, така и за спорта у нас. Държава и федерация да вдъхнат най-малкото спокойствие у потенциалните спомоществователи, че парите им няма да отидат за плащане на чуждата сметка. Нея така или иначе трябва да си я плати ръководството.
Макар и да изглежда трудно, изчистването на задълженията не е напълно невъзможно. Клубът държи правата на голям брой състезатели, които реализират трансфер в чужбина. А тези продажби (в случая на волейбола - отдаване под наем б.а.) генерират приход. При това не лош. Постъпленията можеха да са и много по-добри, но след странното отделяне на мъжкото и женското направление задачата за „човека-клуб" Александър Попов за изваждането на ЦСКА от дъното изглежда доста по-трудна.
Трансферите на волейболистки извън страната бяха основно перо в графата „собствени приходи" за ЦСКА. Но на тях вече не може да се разчита. След това разцепване на клуба волейболът е изправен пред парадокса женският тим на „червените" да продължи да съществува, а мъжкият да бъде закрит.
Въпросът е кой ще има смелостта да го допусне?
