Само с няколко думи може да се обобщи отношението на феновете, а вече и на медиите във Великобритания към американските собственици на Ливърпул Том Хикс и Джордж Джилет. И най-интересното е, че това стана след няколко години толерантно отношение към двамата инвеститори, което обаче стигна логичния си край.
Каквито и юридически похвати да използва Хикс, колкото и да се опитва да пренарежда борда на директорите, за да спре продажбата на Ливърпул, то това са последните му дни на „Анфийлд".
Вече всички искат промяна - феновете очакват някой да им даде нови надежди, че Ливърпул може да се върне към статута си на гранд от близкото минало, футболистите искат инвестиции и по-силен състав, за да печелят успехи, медии очакват „излекуването" на клуба, а подкрепата, която получи президента на клуба Мартин Броутън от страна на Върховния съд в Лондон и от администрацията на Висшата лига е показателна - американците бяха здраво затънали и вече никой не иска да им помага.
Със сигурност, в близко бъдеще специалистите по икономика на спорта ще разглеждат „модела Ливърпул" и ще търсят причините за срива в представянето и финансирането на клуба в рамките на петте години след спечелването на Шампионската лига. И резултатите ще са интересни, няма друг начин.
Но по-важното е, че Ливърпул записва прецедент, а знаете колко са важни прецедентите в обществата, където действа англо-саксонската правна система. С този прецедент ще се напомни на всички други собственици на футболни клубове, не само във Висшата лига, че при ярка демонстрация на некадърност, неразумно управление, незачитане на общественото мнение и вземане на кредите в несвяст, изходът е само един и започва с: Fuck off, като продължава с Go home!
Защо стана така, че една футболна машина като Ливърпул, професионален куб с традиции, успехи и огромна и вярна фенска база натрупа почти 300 милиона лири дългове. Нали моделът на големите британски клубове е така изграден, че те да печелят пари, понякога много - от сезонни билети, продажба на фланелки, шалове, от рекламодатели, от ТВ права. Защо за 5 години Ливърпул не похарчи почти нищо за развитието и подобряването на отбора си, а дълговете му скочиха невероятно високо?
Всеки фен на Ливърпул си е задавал многократно тези въпроси и отговорите им само са увеличавали яростта му към Хикс и Джилет. Защото най-големият грях на американците към британските фенове е друг - те ги пренебрегнаха напълно и наложиха схващането си, че историята, традициите и потенциала на Ливърпул трябва да се експлоатират, да се осребряват, срещу тях да се теглят милионни кредити, които в крайна сметка да се използват за някой от другите бизнеси на двамата собственици и няма нужда тези пари да се връщат на „Анфийлд". Оттук тръгна всичко и доведе до активността на Върховния съд в Лондон през тази седмица, който е на път да облече в тежки юридически фрази репликата на феновете: „Fuck off". Защото на всички им писна - от липсата на пари, от хаоса в управлението на клуба, от липсата на успехи, а накрая и от процедурните хватки, с които Хикс искаше да се противопостави на продажбата.
Която явно е неизбежна.
Сега всички чакат новия собственик, който също идва от другата страна на Океана, но най-вероятно босовете на NESV са на ясно, че бизнес управлението на Ливърпул трябва да е такова, че хем да дава добри резултати, хем да се изкарват пари, хем феновете да са доволни, хем футболистите да са мотивирани, а тимът да дръпне напред. Изглежда много трудно и най-вероятно никак не е лесно. Но става въпрос за Ливърпул, отбор от Висшата лига. Вижте какво се случва у нас, където едва ли не всеки смята че може да е собственик на футболен клуб. А и нямаме Върховен съд като този в Лондон.
