Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Невероятно, но факт: Как Андре Вияш-Боаш стигна до участие в Световния рали шампионат

Бившият треньор на Порто, Челси, Тотнъм, Интер, Зенит и Олимпик Марсиля, Андре Вияш-Боаш, направи своя дебют в Световния рали шампионат през миналия уикенд. Той участва в Rally de Portugal, състезавайки се в категорията WRC3 за частни участия. Португалецът успя да финишира на 32-ра позиция със своя Citroën C32.

Участиетито на Боаш бе с цел популяризиране на благотворителната му организация "Race for Good". Това бе второто автомобилно състезание на португалеца след Рали Дакар през 2018 г., което не успя да завърши поради контузия.

"Баща ми ме заведе на състезание от Формула 1 в Ещорил, когато бях дете. Видях първото си Гран При, когато бях на 11 години. Също така, чичо ми записа две участия в Рали Дакар. Винаги съм бил запален по футбола, но бях привлечен и от света на скоростите. Понякога карам ендуро и когато работата ми го позволява, се включвам в надпревари, за да съхраня хобито си. Състезавах се на Дакар през 2018 г., а преди година, когато приключи първата вълна на Covid-10, Хосе Педро Фонтес (мениджър на рали тима на Citroën за Испания и Португалия) организира тест близо до дома ми и ме покани да се включа. Бях изумен, когато изпробвах C3 R5 на Пепе Лопес. Усетих тръпка с тази кола. Направих дебют преди няколко седмици, хареса ми, но едва не се сблъскахме... И ето ме, сега с първото рали в световния шампионат, и то у дома. Целта бе предоставяне на моята фондация "Race for Good" и набиране на средства за благотворителни каузи."

Какво ви харесва най-много, когато облечете костюма и сложите шлема?

Наистина се радвам на всеки детайл, но може би това, което най-много ми харесва, е подготовката за състезанията, което е много любопитно предизвикателство. Като треньор трябва да мотивирам всеки играч и да се възползвам максимално от неговите технически, тактически и психологически нива. Когато си сложа шлема, трябва да съм много взискателен към себе. Да премина от ръководене на група от спортисти към това да нося отговорност за себе си е много интересно изживяване.

Какви качества като футболен треньор можете да приложите в света на автомобилния спорт? И обратното?

Има пресечни точки като логистика, възстановяване, храна. Във футбола не зависиш от машината, това е най-трудното нещо за мен в ралитата. Любопитно е, че днешните пилоти се подготвят много стриктно, като гледат видеоклипове от етапите, както треньорите правят, за да планират мачовете. Опитвам се да се уча от всичко. Обичам логистиката. Мисля, че като треньор трябва да се погрижа за всички детайли, така че играчите да не се притесняват за нищо, само да играят на 100%. В Дакар споделих с организаторите няколко идеи за подобряване на храната. Най-добрите рали тимове стигат до краен предел, точно както при футбола. За щастие тук има място и за джентълмен-шофьори, нещо, което не се случва във футбола, и това за мен е предимство, иначе никога не бих могъл да карам на рали от WRC.

Чувствали ли сте някога атмосфера, подобна на тази на голям стадион?

Като треньор на Олимпик Марсилия ходих два пъти на Рали Монте Карло. През 2019 г. бях на нощно каране, беше грандиозно. Атмосферата, близостта на автомобилите, споделената страст в подножието на пистата. Също така, много ми харесва колко зрелищни и конкурентни са WRC-та сега, нещо, което ми липсва във Формула 1. Атмосферата на пистите е много специална и може да се сравни с тази на голям стадион. Във футбола има съперничество, докато в ралитата публиката подкрепя всички пилоти.

Какво ви създава най-голям стрес - тренирането на топ отбор или шофиране на кола с 300 коня под капака?

Във футбола тежестта идва от отговорността, феновете, вземането на важни решения всеки ден. Вълнуващо е да ръководиш отбор, който е като религия за своите фенове. Това е моята професия и това ме кара да го изживявам по различен начин. В ралитата също чувствам социална отговорност като посланик и създател на фондация и се боря до финала.

Какви пилоти харесвате?

Моите идоли като дете бяха Ален Прост, Мики Биазон и Карлос Сайнц. Бях запленен и по Колин Макрий. Той ми оказа голямо влияние със своя стил на шофиране. Беше вълнуващо за гледане. По-късно, благодарение на футбола, имах възможността да се срещна с Ватанен, Льоб и Ожие. И до днес съм приятел с тях, което е още по-голяма гордост. Изглежда ми невероятно, като дете никога не бих могъл да си представя, че ще имам контакт с толкова много велики пилоти.

Какъв тип рали състезател би бил Жозе Моуриньо?

Не искам да навлизам в тази тема.

Виждате ли се като ръководител на рали отбор?

Не. Големите ми амбиции са в света на футбола. Но винаги ще бъда близо до състезанията. Искам да продължа да попълвам и колекцията си. Притежавам пежо-то, с което Петерханзел спечели Рали Дакар през 2017, КТМ-а на Деспре, копие на един от мотоциклетите на Марк Кома - това са класики. Като дете родителите ми, ми подаряваха модели, сега кариерата ми като треньор позволява да сбъдна мечтата да имам колекция от истински автомобили и мотоциклети.

Планирате ли да се пуснете пак в Рали Дакар? Какво ви беляза най-много в това преживяване?

Исках да завърша Дакар, но имах инцидент в четвъртия етап. Прескочихме дюна и счупихме картера. Когато се приземихме, нараних гърба. За мен това е недовършено предизвикателство. Футболът ми е приоритет, не знам кога ще имам възможност да се върна в Дакар, но ще го направя. Беше грандиозно. Току-що бях навършил 40, същото като чичо ми, когато той се пусна в 40-ото издание. Аз осъществих детската си мечта. Бих искал да го направя отново в Африка. В края на първия етап се почувствах в облаците... След това участвах на Рали Мароко и част от националния шампионат. Когато се завърна, ще имам повече опит, което ми липсваше на Дакар 2018.

Ще продължите ли да участвате с вашата фондация в Световния рали шампионат?

Моето намерение е фондацията да се разрасне и съм отворен за нови предизвикателства, пред които трябва да се изправим като общество. Искам да мога да помогна на хората със затруднения. Когато видя нещо, което ме докосва емоционално, не мога да остана настрана. Много харесвам фондацията, която Хуан Мата създаде. Надявам се, участието ми на състезания да привлича повече дарения. Това е най-важно за мен. Лично аз се чувствам реализиран като треньор и пилот. На по-късен етап бих могъл да изпробвам и тръпката от пистовите състезания, но по-голямата ми цел е да участвам в ралито по Пътя на коприната.

Най-коментирани

Най-четените